4 Р Е Ш Е Н И Е № 32 гр. София, 09 май 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на осемнадесети февруари, две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Валя Рушанова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора Божидар Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1029 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия А. З. Н. срещу присъда №14, постановена по ВНОХД №20214200600170/2021 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, с която е отменена изцяло присъда №8 от 04.06.2021 г., постановена по НОХД №57/2021 г. по описа на Районен съд – Севлиево и подсъдимият е признат за виновен в това, че на 3 срещу 4.02.2021 г. в село Горна Росица без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество канабис с общо тегло 1,45 със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 15,9% на стойност 8, 70 лева, като деянието представлява маловажен случай- престъпление по чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, т.1 НК и на основание чл.54 НК му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева. С присъдата подсъдимият Н. е осъден да заплати и разноски по делото в размер общо на 106, 60 лева и на основание чл.53, ал.2, б.“а“ НК е отнет в полза на Държавата предмета на престъплението. В касационната жалба се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Поддържа се, че неправилно съдът е кредитирал протокола за доброволно предаване, с който е приобщен към доказателствената съвкупност предмета на престъплението, като не е съобразил, че досъдебното производство се е развило по реда на глава ХХІV НПК и първото действие по разследването е било разпит на свидетеля К., който е проведен след съставянето на протокола за доброволно предаване. Твърди се, че разпоредбата на чл.234, ал.7 НПК не допуска използването на доказателства, събрани извън рамките на процеса, което е и основание да не бъде кредитиран не само обсъждания протокол, но и този за оглед на инкриминираното вещество, както и заключенията на изготвените експертизи. На това основание се поддържа, че въззивният съд неправилно е преценил, че предмета на престъплението принадлежи на подсъдимия, както и това, че той е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3 НК. Оспорват се и изводите на въззивния съд, че в случая не са налице предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 НК, като се твърди, че вида на наркотичното вещество, неговото количество, качество и стойност, както и това, че същото е било предназначено за лична употреба сочат на явно незначителна обществена опасност на извършеното престъпление. В подкрепа на този извод се сочат и данни за личността на подсъдимия, като се моли да бъде отчетено, че той е млад човек, със сериозно заболяване- епилепсия, както и това, че той полага грижи за малко дете. Поддържа се, че практиката на касационната инстанция в сходни случаи е константна и тя е в посока на приложение на нормата на чл.9, ал.2 НК. При условията на алтернативност се предлага атакуваната осъдителна присъда да бъде отменена като подсъдимият бъде признат за невинен, като се приеме, че обвинението е недоказано, в случай че се приеме, че то е доказано да се приложи нормата на чл.9, ал.2 НК. В касационно съдебно заседание защитникът на подсъдимия Н. поддържа касационната жалба и възпроизвежда отново отразените в нея оплаквания. Моли за оправдателна присъда. Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение. Поддържа, че протокола за доброволно предаване е законосъобразно действие, което има процесуалното значение на претърсване и изземване и може да бъде първо действие по разследването. По отношение на приложението на нормата на чл.9, ал.2 НК твърди, че същата е неприложима, тъй като предмет на престъплението е високорисково наркотично вещество, което е държано от подсъдим, който вече е бил осъждан за друго престъпление, свързано с употреба на наркотици и настоящото деяние е в изпитателния срок по предходното осъждане. В подкрепа на този извод сочи и това, че наложеното наказание е минимално. На тези основания предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила. Подсъдимият не се явява и не взима изразява становище по жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационната инстанция прецени, че предходните съдилища са направили подробен и верен анализ на доказателствените източници. Правилно са анализирани гласните доказателствени средства, като са приели, че е установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Н. е държал високорисковото наркотично вещество- предмет на престъплението. Настоящият съдебен състав не може да се съгласи с тезата, отразена в касационната жалба, че неправилно е кредитиран приложения по делото протокол за доброволно предаване, с който е приобщено към доказателствената съвкупност високорисковото наркотично вещество- предмет на престъпление. И в доктрината и в практиката на ВКС се приема неотклонно, че протоколът за доброволно предаване, макар и не е регламентиран изрично в процесуалния ни закон, е допустим начин за приобщаване на веществени доказателства към доказателствената съвкупност. Чрез него се постигат идентични доказателствени резултати с тези, обективирани в протоколите за обиск и изземване или претърсване и изземване. От съдържанието на протокола се извлича информация за мястото, времето и начина на откриване на конкретно веществено доказателство и лицето, на което то е предано. Правната природа на протокола за доброволно предаване, изключва изискването предаването на веществени доказателства (което винаги е по инициатива на лице, различно от разследващия орган) да е осъществено в рамките на воденото досъдебно производство, респективно след образуването му. Напротив това действие, доколкото не е действие по разследване, може да бъде извършено и преди образуването на производството, ако то действително тогава е осъществено. Изискването на чл.234, ал.7 НПК (посочено като аргумент за незаконосъобразност на съставения протокол в касационната жалба) не може да намери приложение, тъй като то се отнася до действията по разследване, а обсъждания процесуален документ не обективира такова действие. При обсъждане на това възражение следва да се отчете и това, че нормата на чл.234, ал.7 НПК препраща към нормите на чл.234, ал.1- 3 НПК и регламентира забрана за използване на резултатите от действия по разследването осъществени след изтичане на предвидените за извършването му законови срокове, като тези разпоредби няма как да имат отношение към този протокол, който е съставен преди началото на разследването. В конкретният случай имаме протокол за доброволно предаване, съставен преди първото действие по разследването- разпита на свидетеля И. К., след което е дадено начало на производството (започнало като бързо полицейско производство) с разпита на този свидетел и едва след това е съставен протокола за оглед на предаденото наркотично вещество и е назначена физикохимичната експертиза. Поредността на извършване на тези фактически и порцесуални действия не води до извод за тяхната порочност, поради което и не са налице основанията доказателствените резултати на коректно съставения протокол за доброволно предаване да не бъдат ценени. На това основание съдът прие, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и не са налице основания за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт поради наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. По оплакването за неправилно приложение на материалния закон: Настоящият съдебен състав приема, че правилно въззивният съд е преценил, че инкриминираното деяние следва да бъде квалифицирано като престъпление по чл.354а, ал.5, във вр. с ал. 3, т.1 НК. Вярно е преценено и това, че разпоредбата на чл.9, ал.2 НК е неприложима. Преценката за това дали деянието е престъпно, макар формално да осъществява признаците на престъпление, следва да бъде направено при конкретен преглед на характеристиките му и тези на извършителя му. В случая действително количеството на инкриминираното наркотично вещество и неговата стойност дават възможност да се обмисли приложението на чл.9, ал.2 НК, но правилно въззивният съд е отчел по- висока степен на обществена опасност на деянието, предвид концентрацията на активно вещество в наркотика. Видно от изготвената химична експертиза се установява, че съдържанието на активен компонент тетрахидроканабинол е 15, 9 %, което значително надхвърля това съдържание в сравнение със сходни инкриминирани деяния с идентично високорисково наркотично вещество. Това обстоятелство правилно е било отчетено като разкриващо завишена степен на обществена опасност на деянието. Правилно въззивният съд е преценил и наличието на завишена степен на обществена опасност на субекта на престъплението, предвид това, че Н. в сравнително непродължителен период от време предшестващ извършването на деянието е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 НК- престъпление, което отново е свързано с употреба на високорисково наркотично вещество. Това, както и обстоятелството, че настоящото деяние е осъществено в изпитателен срок по предходното осъждане дава основание да се прецени, че личността на подсъдимия се отличава с по- висока степен на обществена опасност в сравнение с други граждани с необременено съдебно минало. Касационният съд не възприе изводите на въззивната инстанция, че наличието на незавършило наказателно производство, водено срещу подсъдимия за извършено престъпление по чл.343б, ал.4, във вр. с ал.2, във вр. дс чл.28, ал.1 НК следва да бъде отчитано при преценка обществената опасност на подсъдимия. Към момента това производство не е приключило и спазването на основния принцип на наказателното правораздаване гарантиран в чл.16 НПК (презумпция за невиновност) следва да доведе до извод, че това производство не може да е причина за влошаване на положението на Н.. Той не само не може да бъде приравнен на осъждан за това деяние, но и наличието на друго висящо дело не може да бъде ценено и като негативна характеристична данна за личността му. Независимо от изложеното по- горе касационният съд изцяло сподели извода на въззивната инстанция, че вида, качеството на високорисковото наркотично вещество и обстоятелството, че подсъдимият е осъждан дават основание да се прецени завишена степен на обществена опасност и на деянието и на дееца, което не позволява приложение на нормата на чл.9, ал.2 НК. Изводите на въззивния съд за съставомерността на инкриминираното деяние по привилегирования състав на чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3 НПК се споделят изцяло и от касационната инстанция и няма смисъл да бъдат възпроизвеждани отново. Предвид изложеното съдът прецени, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон и не са налице основания за коригиране на атакуваната присъда. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №14, постановена по ВНОХД №20214200600170/2021 г. по описа на Окръжен съд – Габрово. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.