7 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 507 гр. София, 03.07.2020 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 30 юни през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА ГЕНИКА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр. дело № 1421 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Общинска банка” АД [населено място], чрез юрисконсулт М. Р. срещу решение № 8694/18.12.2019 г. по в.гр.дело № 10785/2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 560685/2.12.2018 г. по гр.дело № 21694/2018 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ от Н. Л. С. срещу „Общинска банка” АД [населено място]. Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е недопустимо, поради липса на интерес от търсената с исковете защита, че правото на искова защита е погасено по давност. Поддържа се основание за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което исковете се отхвърлят като неоснователни. В изложението са формулирани въпросите: 1.Може ли временната неработоспособност да бъде установена с амбулаторен лист и следва ли разпоредбата на чл.6,ал.2 от НМЕ да се тълкува разширително, 2. Явява ли се отказът на органа по медицинската експертиза да оформи отпуск поради временна нетрудоспособност с болничен лист обстоятелство, което изключва дисциплинарната отговорност за нарушение на чл.190,ал.1,т.2 КТ неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа се, че обжалваното решение е очевидно неправилно. Ответницата по касационната жалба Н. Л. С., чрез адв.Д. К. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ. За да уважи предявените искове съдът е приел за безспорно и установено от събраните доказателства, че нарушението, за което е наложено наказанието на ищцата Н. С. е неявяване на работа в два последователни дни 11.01.2018г. и 12.01.2018г., че за същото работодателят е уведомен на 12.01.2018г. Прието е за безспорно, че наказанието е наложено в срок и при съобразяване на установения по делото отпуск поради временна нетрудоспособност на ищцата. Прието е за установено от приложените по делото уволнителна заповед, писмо от 18.01.2018г., обяснения от 22.01.2018г., че наказанието на ищцата е наложено за нарушения, за които на 19.01.2018г. на ищцата е дадена възможност да изложи обяснения пред работодателя. Посочено е, че искането за обяснения е изявление от работодателя, че това искане и уволнителната заповед сочат едно и също поведение на ищцата по начин, който го индивидуализира в съществените му признаци – субект на нарушението, място и време на извършване, съществените индивидуализиращи белези на поведението от обективна и субективна страна. Приел е, че заповедта е мотивирана по реда на чл. 195 от КТ, като ответникът е спазил изискването по чл. 193 от КТ и е дал възможност на ищцата да обясни поведението си. Приел е също за установено, че заповедта е издадена от компетентен орган – изпълнителните директори на банката, които представляват работодателя. Съдът е приел за безспорно, че ищцата Н. С. не се е явила на работа на 11.01.2018г. и на 12.01.2018г., като не е уведомила за същото прекия си ръководител своевременно, не е представила и в срок от 2 дни оригинал на болничен лист, нито е уведомила за причини за непредставянето му веднага. Посочил е, че тези обстоятелства са признати както с обясненията на ищеца дадени пред работодателя, така и с исковата молба. Приет е за спорен въпрос по делото дали това поведение на ищцата представлява нарушение на трудовата дисциплина и дали тежестта на същото съответства на наложеното наказание, както и дали освен тези нарушения ищцата е имала уважителна причина да не се яви на работа през тези два дни. Въззивният съд е приел, че по делото не е установено ищцата да е извършила нарушението по чл. 190, ал.1, т.2 от КТ – неявяване без уважителна причина два последователни дни на работа. Приел е също за установено от приложените по делото болнични листове, амбулаторни листове, лична амбулаторна карта, че ищцата е била нетрудоспособна от 12.12.2017г. 15.01.2018г. включително, както и от 24.01.2018г. до 30.03.2018г. Посочил е, че за периода от 11.01.2018г. до 15.01.2018г. на ищцата не е бил издаден болничен лист, за разлика от останалите дни. Прието е, че за този период по делото е установено, че ищцата е била нетрудоспособна. Според въззивния съд приетият по делото неоспорен от страните амбулаторния лист, издаден на 10.01.2018г., установява, че ищцата е нетрудоспособна поради „нарушение на вестибуларна функция“, както и „главоболие от тензионен тип“, че следва да направи допълнителни изследвания, като не е в състояние да работи за период от 5 дни. Приел е, че нетрудоспособността може да се установи с амбулаторен лист, че това е достатъчно, за да се приеме, че уважителна причина за неявяването на работа ищцата е имала. Според съда дали за този период ищцата може да получи обезщетение от НОИ е без значение за извода за състоянието на нетрудоспособност. Прието е, че в случая е приложима Наредбата за медицинската експертиза, с нормите на чл. 6 и чл. 7 на която се урежда нетрудоспособността и основанието за издаване на болничен лист. Приел е, че нетрудоспособност според чл. 6 от НМЕ е състояние, в което лицето не може или е възпрепятствано да работи поради конкретно посочени причини, една от които е общо заболяване. Приел е също, че в случая неоспореният от страните амбулаторен лист установява, че състоянието на ищцата към 10.01.2018г. не е позволявало да работи поради общо заболяване, че документът е издаден от компетентен орган и удостоверява здравословно състояние, непозволяващо полагане на труд. С оглед на посоченото е формиран извод, че за процесния период по делото е установено, че ищцата е била нетрудоспособна. Приел е, че по делото не е установено изключението по чл. 9 и чл. 12 от НМЕ, в които не се издава болничен лист, поради което е изведен извод, че неправилно на ищцата не е издаден болничен лист за периода от 11.01.2018г.-12.01.2018г. Посочено е, че за този амбулаторен лист работодателят е бил своевременно уведомен от ищеца и неправилно той не е бил зачетен като удостоверяващ уважителна причина за неявяването на работа. Преценен е за правилен извода на районния съд, че при такива хипотези съобразно правилата на чл. 6 НМЕ при временна нетрудоспособност на ищцата е следвало да се издаде болничен лист, независимо дали това е следвало да се направи от личен лекар, ЛКК или ТЕЛК. Според съда установената по делото временна нетрудоспособност на ищцата за процесния период не позволява да се обоснове извод, че за ищцата не е имало уважителна причина да не се яви на работа. Посочил е, че извода за нетрудоспособност на ищцата и през процесния период се подкрепя и от приети болнични листове, амбулаторна карта, установяващи трайно състояние на нетрудоспособност поради общо заболяване на ищцата от неврологичен произход, установено от 12.12.2017г. до 30.03.2018г., освен за периода от 16.01.2018г. до 23.01.2018г. Съдът е приел за установено, че поведението на ищцата, представляващо неуведомяване своевременно за нетрудоспособност и непредставяне на документ за същото е нарушение на трудовите й задължения и като такива представляват нарушение на трудовата дисциплина. Посочил е, че правилата на чл. 9 от НМЕ и на чл. 17 от Правилника за вътрешния трудов ред на „Общинска банка”АД изискват при нетрудоспособност служителят да уведоми незабавно прекия си ръководител и представи оригинал на болничния лист до 2 дни от издаването му, а при невъзможност за последното – да уведоми за тази невъзможност прекия си ръководител. Изведен е извод, че в случая по делото е установено, че тези задължения ищцата не е изпълнила и, че това е нарушение на трудовата дисциплина. Прието е, че нарушенията на ищцата, за които може да се ангажира дисциплинарната й отговорност са само несвоевременно изпълнение на задълженията по чл. 17 от Правилника за вътрешния трудов ред на ответника и чл. 9 от НМЕ за уведомяване за възникналата нетрудоспособност и представяне до 2 дни на документ за същото. Прието е, че наложеното наказание на ищцата не съответства на тежестта на тези нарушения, на обстоятелствата, при които е извършено и цялостното поведение на работника/ служителя. Според съда в случая ищцата не е нарушила основно свое задължения по длъжностната си характеристика, че то е еднократно, че доколкото е свързано само с уведомяване за причини за неявяване на работа и представяне на документ за същото поведението не предпоставя настъпване на значителна вреда за работодателя и нарушението не е тежко. Приел е, че евентуалната вреда от това поведение е свързана с възможността за организационни затруднения на ответника, че същото е наведено като довод едва с въззивната жалба и доказателства за такива затруднения не са установени по делото. Посочено е, че по делото не са установени обстоятелства при извършване на нарушението, които да обосноват по-висока тежест на същото. С оглед на приетото за установено е формиран извод, че нарушението, извършено от ищцата не е тежко. Приел е, че цялостното поведение на ищцата по правоотношението с ответника не може да обоснове извод, че нарушението й предпоставя налагане на наказанието по чл. 188, т.3 от КТ, че доказателства за поведение на ищцата, което да обоснове такъв извод не са ангажирани по делото. При тези съображения е преценен за правилен извода на районния съд, че наказанието, наложено на ищцата не съответства на тежестта на нарушението и на останалите критериите по чл. 189 от КТ Преценени са за неоснователни доводите на ответника че искът е погасен по давност. Приел е, че срока на погасителната давност съгласно чл. 358 от КТ е 2 месеца и започва да тече от връчването на заповедта за уволнение. Приел е още, че в случая по делото не е установено, че преди 26.01.2018г. на ищцата е връчена уволнителната заповед, поради което и предявяването на исковете на 26.03.2018г. е преди да изтече погасителната давност за тях. Според съда от събраните по делото доказателства е установено, че оформеното като връчена при отказ на уволнителната заповед на 24.01.2018г. не е валидно връчване на заповедта. Посочил е, че според заключението по съдебно-почерковата експертиза е установена автентичността на подписите на тримата служители на банката, положени след текст, че на 24.01.2018г. на ищцата е връчена заповедта на налагане на дисциплинарно уволнение и заповедта за прекратяване на правоотношението, но тя е отказала получаването й. Отчетено е, че верността на тези изявления са оспорени от ищцата, че в тежест на ответника е било да установи по несъмнен начин верността им. Според съда събраните по делото доказателства не налагат такъв извод. Отчетено е, че съобразно показанията на свидетеля М., същият положил подпис за удостоверяване на отказа на ищцата от 24.01.2018г., като е посочил, че не е присъствал на връчването на заповедите, а е положил подпис, за да удостовери разказаното му от св. И. и св. К.. С оглед на това е изведен извод, че по делото е установено, че С. М. не е присъствал на отказа и на ищцата, че изявленията му от 24.01.2018г. удостоверяващи такъв отказ не са верни, че самите показания не установяват отказ на ищцата от 24.01.2018г. да получи заповедите. Приел е, че разпитаната по делото св. К. е посочила, че не е присъствала на връчването на заповедта, че св. И. й разказала за отказа на ищцата да получи заповедите, поради което е формиран извод, че по делото е установено, че И. К. не е присъствала на отказа и на ищцата, че изявленията на й от 24.01.2018г., удостоверяващи такъв отказ не са верни, че самите показания не установяват отказ на ищцата от 24.01.2018г. да получи заповедите. Въззивният съд не е кредитирал показанията на св. И., заявила, че е връчила на ищцата двете заповеди от 23.01.2018г., но ищцата е отказала да ги получи. Според съда тези показания са опровергани от приетия по делото протокол от 24.01.2018г. на служители на ответника, както и от показанията на св. Т., присъствал на срещата от 24.01.2018г. между ищцата и св. И.. Съдът не е кредитирал показанията на св. И. и като дадени от заинтересован от изхода на делото свидетел – служител на ответника, които показания остават изолирани от другите събрани по делото доказателства и са опровергани от тях. Кредитирани са показанията на св. Т. заявил, че на тази среща не е правен опит да се връчи на ищцата уволнителна заповед. Посочено е, че тези показания са резултат от личните впечатления на св. Т., че са логични, последователни и са дадени от незаинтересован от изхода на делото свидетел, и са подкрепени от приетия по делото протокол от 24.01.2018г., носещ подпис на св. И., св.М. и св. К., всички служители на ответника. Отчетено е обстоятелството, че в този протокол изрично е записано от служителите на ответника, че на срещата от 24.01.2018г. ищцата е отказала да подпише декларацията по чл. 333 от КТ, което създава предпоставки за опорочаване на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание и че не е извършено връчване на заповедите от 23.01.2018г. за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на правоотношението, а такова връчване ще се осъществи тепърва по способи на КТ. Като е обсъдил събраните доказателства въззивният съд е извел извод, че по делото не е установено на 24.01.2018г. на ищцата да е връчена надлежно уволнителната заповед. Посочено е, че по делото не са наведени твърдения и ангажирани доказателства, че преди 26.01.2018г. на ищцата е връчена уволнителната заповед, поради което е направил извод, че предявеният на 26.03.2018г. иск не е погасен по давност. С оглед на тези съображения е изведен извод, че решението на СРС по предявения иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ е правилно и следва да се потвърди. По предявения иск с правно основание чл.344, ал.1,т.2 КТ съдът е приел, че с оглед изхода на спора по иска по чл. 344, ал.1, т.1 т КТ е основателен и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Прието е, че са налице предпоставките за уважаването му: признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и наличие на трудово правоотношение за неопределен срок, което прави възможно възстановяване на трудово-правната връзка между страните. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК на въззивното решение на Софийски градски съд. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен "contra legem" до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия въпрос от изложението. По поставения въпрос липсва съдебна практика и същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория въпрос от изложение. Същият не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. С оглед на това въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: Допуска касационно обжалване на решение № 8694/18.12.2019 г., постановено по в.гр.дело № 10785/2019 г. на Софийски градски съд по касационна жалба от 17.02.2020 г., подадена от Общинска банка” АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], чрез юрисконсулт М. Р.. Указва на жалбоподателя „Общинска банка” АД [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС 80 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението. След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: