1 Р Е Ш Е Н И Е № 105 София, 22 февруари 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 676/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на осъдения С. Н. С. за възобновяване на внохд № 93/10г. по описа на ОС-Благоевград. В искането се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Защитата на осъдения поддържа, направеното от подзащитния му искане за възобновяване и моли за уважаването му по изложените в него съображения. Осъденият С., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановеното решение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 73 от 20.01.2010г., постановена по нохд №1301/09г., Районен съд- Петрич, е признал подсъдимия С. Н. С. за виновен в това, че 21.08.2009г. в района на[населено място], общ.П., е направил опит да излезе през границата на страната с Р.Г., без разрешение на надлежните органи на власт, като деянието е останало недовършено по независещи от него причини и е извършено повторно, поради което и на основание чл.279, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК и чл.54 от НК, му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и сто лева глоба. Съдът е определил първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор и/или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59 от НК, съдът е зачел времето на предварително задържане. В тежест на подсъдимия С. са били възложени, направените деловодни разноски. С въззивно решение № 126 от 14.05.2010г., постановено по внохд № 93/10г., ОС-Благоевград, е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Решаващите две инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса, в пълния й възможен обем. Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, съдилищата са извели своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК. Въззивната инстанция изцяло е инкорпорирала не само фактологията, приета от първия съд, но и доказателствения анализ.Освен това отговаряйки на възраженията, които са били наведени с въззивната жалба и протеста, окръжният съд е дал своята оценка на доказателствата, за които се твърди, че са спорни. В рамките на оценъчната си дейност, както първата, така и въззивната инстанция не са допуснали нарушения на процесуалните правила, което гарантира формалната и логическа правилност при формиране на вътрешното им убеждение, поради което тази тяхна дейност не страда от недостатъците, сочени в искането за възобновяване.Приетият механизъм на извършване на престъплението, както по отношение на непосредственото място на задържане на подсъдимия и св.С., така и досежно тяхното поведение, е резултат на анализ, разбор и оценка на доказателствената маса, събрана с годни доказателствени източници. Първоинстанционната присъда не почива на предположения, а на доказателства оценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност, поради което неоснователно е твърдението в искането за нарушение на разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК. Въззивният съдебен акт е в унисон с изискванията на чл.339, ал.2 от НПК.Съдът е обсъдил всички доводи на страните, като аргументацията му изцяло се споделя от настоящата инстанция. Следва да се отбележи, че възраженията, отправени с искането за възобновяване от осъдения са били предмет на въззивната му жалба, като съдът, както беше отбелязано по-горе ги е обсъдил подробно, поради което и с оглед на тяхното възприемане, не се налага преповтарянето им от настоящата инстанция. Също така, част от доводите в искането по съществото си касаят обосноваността на акта, която не може да бъде предмет на проверка от касационната инстанция, респективно на коментар в процедурата по възобновяване. Освен доводите за процесуални нарушения, с искането се прави оплакване и за нарушения на материалния закон. Приетите от окръжния съд факти, като инстанция, която последна има правомощия да се произнася по фактологията, правилно са били подведени под нормата на чл.279, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, за което престъпление подсъдимият С. С. е бил признат за виновен. Правилно деянието е квалифицирано като опит и осъществено при условията на повторност. Вярно са отчетени и обстоятелствата, които обуславят субективната страна на престъплението, като изводите си за наличие на пряк умисъл, съдът е направил, отчитайки обективните действия, извършени от подсъдимия. На последно място, следва да се отбележи, че с искането не се прави оплакване за явна несправедливост на наказанието, но алтернативно се иска намаляване на размера му. Не се сочат аргументи, които да бъдат предмет на коментар в настоящия акт, но независимо от това следва да се отбележи, че решаващите съдилища вярно са отчели, значимите за индивидуализацията на наказанието обстоятелства и са отмерили наказание към минимума на предвиденото в закона. Не са налице основания за по-голямо снизхождение при констатираните отегчаващи обстоятелства. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, водено срещу осъдения С.. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. С. за възобновяване на производството по внохд № 93/10г., по описа на Окръжен съд-Благоевград. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: