Р Е Ш Е Н И Е № 266 София,03.07.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2806/2017 г. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Е. П. К. от [населено място] и [фирма], [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № II-75-103 от 03.02.2016 г. по гр. д. № 4774/2013 г. на Софийски районен съд, 75 състав, с което е признато за установено по предявения от [фирма] (с предишно фирмено наименование [фирма]), [населено място] иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че молителите му дължат солидарно сумата 20 000 лв. по запис на заповед от 26.11.2008г., ведно със законната лихва върху същата, считано от 24.01.2012 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК по гр. д. № 3501/2012 г. на Софийски районен съд. Искането за отмяна е аргументирано с твърдението за ненадлежно представителство на молителите в производството по гр. д. № 4774/2013 г. на Софийски районен съд, изразяващо се в това, че ангажираният от тях пълномощник адвокат Ч. Н. Д. не ги е уведомил за хода на делото и за постановеното решение; не е оспорил заключението на допуснатата съдебно-почеркова експертиза, изготвена, без да е взет сравнителен материал от молителя-физическо лице, и не е обжалвал съдебния акт. Ответникът по молбата – [фирма], [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в съдебно заседание от 16.05.2018 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните с оглед релевираното основание за отмяна, приема следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, в рамките на преклузивния срок по чл. 305 ГПК, но разгледана по същество същата е неоснователна. В производството по гр. д. № 4774/2013 г. на Софийски районен съд, 75 състав, по което е постановено атакуваното влязло в сила решение, молителите Е. К. и [фирма] са били представлявани от адв. Ч. Д., видно от приложеното пълномощно от 16.07.2013 г. С отговора на исковата молба ответницте по делото, действайки чрез адв. Ч. Д., са направили искане за назначаване на съдебно-почеркова експертиза, която да установи, че положеният подпис по записа на заповед не е на Е. П. К. в качеството му на управител на [фирма] – издател на процесния запис на заповед от 26.11.2008 г., и в качеството му на физическо лице – авалист по същия запис на заповед. С определение от 08.07.2014 г. съдът е уважил посоченото искане. По поставената от ответниците по иска задача е изготвено заключение от вещото лице В. К., съобразно което подписите върху записа на заповед са били положени от едно също лице, а именно – от ответника Е. П. К.. Заключението е прието в съдебно заседание от 11.06.2015 г., за което ответниците са били редовно призовани, но не са изпратили представител. От страна на процесуалния им пълномощник адвокат Д. е била подадена молба, с която е уведомил съда, че не може да участва в откритото съдебно заседание, но е заявил, че не възразява делото да се гледа в негово отсъствие. С молбата адвкат Д. е оспорил заключението на експертизата и е направил искане за изготвяне на ново заключение, след като бъде взет почерков материал от ответника Е. К.. С оглед посочените данни във връзка с развитието на производството по гр. д. № 4774/2013 г., настоящият състав намира, че не е налице поддържаното от молителите основание за отмяна на постановеното по това дело решение. В разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са посочени три отделни хипотези, при които влязлото в сила съдебно решение подлежи на отмяна: когато страната, вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила, е била лишена от възможност да участва в делото; когато страната не е участвала лично и не е била надлежно представлявана и когато страната не е участвала нито лично, нито чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства. Общото за всяка от тези хипотези е, че неучастието на страната в производството по делото се дължи на допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила. В случая, не се установява, а и молителите не твърдят, че правото им на защита при разглеждане на спора пред първата инстанция е било накърнено в резултат от допуснати от съда процесуални нарушения. В действителност, от данните по делото е видно, че същите са били надлежно представлявани от упълномощения от тях адвокат Ч. Д., като всички процесуални действия от тяхно име са извършвани от него. Що се отнася до това, дали процесуалният пълномощник е упражнявал предоставените му права професионално и добросъвестно, това е въпрос, касаещ вътрешните отношения между представляван и представител и надлежното изпълнение на сключения между тях договор за правна помощ, който въпрос е ирелевантен и не може да обоснове наличие на предпоставките на заявеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК. С оглед изложено, настоящият състав приема, че молбата за отмяна е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Независимо от посочения изход на делото, предвид това, че ответникът по молбата за отмяна не претендира разноски, такива не му се присъждат. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение: Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Е. П. К. от [населено място] и [фирма], [населено място] молба за отмяна на влязло в сила решение № II-75-103 по гр. д. № 4774/2013 г. на Софийски районен съд, 75 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: