Р Е Ш Е Н И Е            № 188                                София, 05.05.2010 г.                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А       Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и десета година в състав:                                                                               Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита С. Гълъбина Генчева   При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 477/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 305 от 14.04.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 432 от 27.06.2008 г. по в. гр. д. № 1271/07 г. на Б. окръжен съд. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, и се иска отмяна на въззивното решение, като предявените искове бъдат уважени. Ответниците по касация В. М. К., Р. и Б. Г. К. не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 860 от 11.07.2007 г. по гр. д. № 1176/04 г. на Районния съд гр. Р. и са отхвърлени предявените от Г. Б. К. и М. Л. К. /първият заместен в хода на делото от процесуалните си правоприемници Р. и Б. Г. К. и М. Л. К./, срещу В. М. К. положителни установителни искове по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за установяване право на собственост върху недвижими имоти, съставляващи УПИ XI и УПИ XII от кв. 63 по плана на с. Д., община Р., на основание покупко-продажба и давностно владение. Въззивният съд приел, че сключените с Л. съвет /ЛС/ на ТКЗС “Р” гр. Р. договори № 229 и № 230 от 01.04.1994 г. за покупко-продажба на прилежащата земя към сгради на ТКЗС, продадени по-рано след проведен търг на ответника с договори, са нищожни, тъй като противоречат на закона. От тях ищците не могат да черпят права, тъй като не са лица, които имат право да придобият по облекчен ред, без провеждане на търг, собствеността върху прилежащата земя. Извършеният въз основа на договорите от 1994 г. въвод във владение установява началния момент на фактическата власт - от 02.12.1994 г., но владението не е било спокойно и несъмнено, предвид данните в показанията на разпитаните свидетели и подадената от ответника искова молба за обявяване нищожност на догорите, от което съдът заключил, че за ищците не е възникнало право на собственост на основание придобивна давност. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите за придобиване право на собственост върху прилежащата земя към сградите и съоръженията от имуществото на организациите по пар. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ на основание давностно владение, когато не е спазена необходимата форма за придобиването й чрез правна сделка и дали всички действия на извънсъдебно оспорване на правата върху имотите водят до смущаване на владението и са пречка за придобиване на собствеността от владелците. По делото е установено от фактическа страна следното: С писмени договори № 62 от 09.02.1993 г., № 5 и № 6 от 11.11. ответникът В. К. закупил от ЛС на ТКЗС “Р”, след проведен търг, сгради, собственост на бившето ТКЗС, съставляващи дърводелска работилница, овчарник и навес-дърводелна. На отправената от председателя на ЛС на ТКЗС покана за сключване на договор за продажба на прилежащата към закупените сгради земя в нормативно определения размер, К. не се отзовал. С договори № 229 и № 230 от 01.04.1994 г. ЛС на ТКЗС продал прилежащата земя към нежилищна сграда - дърводелска работилница с навес и оврачник, обособена съответно в парцели XI и XII, на ЕТ “Г” и ЕТ “ В. М. К.”, но и двата договора са подписани от ищеца Г. К. , който заплатил и стойността на земята. Видно от протокол от 02.12.1994 г., Георги К. е въведен във владение на прилежащата земя на същата дата. Събрани са писмени и гласни доказателства за сключени договори за наем на сградите и земята към тях, като наемодател първоначално е К. “В”, членове на чийто управителен съвет са и Г. К. и В. К. , впоследствие договори са сключвани само с ищеца К. , съответно само с ответника К като наемодатели. С искова молба от 24.11.2004 г., въз основа на която е образувано гр. д. № 1092/04 г. на Районния съд Р. , В. К. поискал обявяване на договорите за закупуване на прилежащия терен към сградите за нищожни като сключени в нарушение на закона - чл. 48, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, както и поради липса на съгласие от негова страна за закупуване на земята. С обжалваното решение правилно е прието, че за ищеца Г. К. , който не се легитимира за собственик на сгради и/или съоръжения от имуществото на организация по пар. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е възникнало право да придобие собствеността върху прилежащия към тях терен по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ вр. чл. 45а ППЗСПЗЗ без провеждане на търг. Следва да се добави, че към датата на сключване на договорите разпоредбата не е била част от действащото законодателство, тъй като е приета по-късно - с изменението на закона според публикацията в ДВ, бр. 122 от 1997 г. Действително, по делото е представен протокол от 27.10.1992 г., видно от който търгът за закупуване на навес-дърводелна е спечелен от Г. К. , но доколкото договорът е сключен с ответника, то той се и легитимира за собственик на сградата. Затова и договорите от 01.04.1994 г., с които ЛС на ТКЗС гр. Р. е продал на ищеца земята по посочения облекчен ред, не са прехвърлили правото на собственост. Към датата на сключване на договорите за продажба на прилежаща земя - 01.04.1994 г., в сила е била нормата на чл. 48а от ППЗСПЗЗ /Нова - ДВ, бр. 72 от 1993 г./, според която при продажба на търг на недвижими имоти ликвидационният съвет прехвърля вещните права, включително и правото на собственост върху земята, в размери, определени по реда чл. 45, ал. 3. От тази правна възможност е могъл да се възползува ответникът, който е придобил собствеността върху сгради от имуществото на организация по пар. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. П. ен е изводът на съда, че собствеността не може да бъде призната и на релевираното оригинерно придобивно основание - придобивна давност. Съображенията обаче, са различни от изложените в мотивите към обжалваното решение, свързани с отсъствие на тези от признаците, изразяващи се в несъмнено и явно владение и противопоставянето му на ответника К, който също е претендирал собственически права върху имотите. Поддържаната теза за придобиване на собствеността на основание придобивна давност е неоснователна, тъй като по аргумент от чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ вр. чл. 10б, ал. 5 ЗСПЗЗ този придобивен способ е изключен по отношение на недвижимите имоти, които са прилежаща площ като обслужващи стопански сгради и съставляват държавна собственост. Съгласно чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ - Н. - ДВ, бр. 88 от 1998 г., доп., бр. 99 от 2002 г., земите от държавния поземлен фонд не могат да се придобиват по давност. Ищците не са придобили права на заявеното деривативно придобивно основание - сделка, нито на алтернативно релевираното основание - придобивна давност. Затова, като е отхвърлил иска за собственост, въззивният съд е постановил правилен по крайния си резултат съдебен акт. Обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила, поради което и съгласно чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 432 от 27.06.2008 г. по в. гр. д. № 1271/07 г. на Б. окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: