Ключови фрази
Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение- ненадлежно уведомяване на страната или невъзможност за участие


6

Р Е Ш Е Н И Е

129
гр. София, 11.10.2019 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2678 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА за отмяна на решение от 22.12.2014 г. по вътрешно арбитражно дело № 91/2013 г. на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата.
Ищецът А. В. С. от [населено място] чрез процесуални представители адв. Р. И. К. и адв. В. Д. Д. поддържа становище, че арбитражното решение е постановено без той да е уведомен за продължаването на арбитражното производство след неговото възобновяване и по този начин е лишен от възможност за защита в хода на производството. Твърди, че с определение от 03.06.2014 г. съдебното заседание е насрочено за 30.06.2014 г. /погрешно посочено 30.06.2018 г./, като първото писмо за известяване е изпратено до „Венус“ ООД на 04.06.2014 г. и поради неполучаването му е изпратено второ писмо на 18.06.2014 г., с което е нарушен чл. 22 от Правилника. Ищецът поддържа, че следващото съдебно заседание е проведено на 23.09.2014 г., даден е ход на делото и е допусната съдебно-счетоводна експертиза въпреки, че е била налице нередовна процедура по призоваване, предвид върнатата призовка до А. С. с отбелязване, че лицето е в чужбина. Твърди, че са изпратени съобщения по веднъж на процесуалния представител и двамата ответници; на 04.11.2014 г. е изпратено заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което отново е върнато, като няма данни за извършени нови справки за съдебния адрес на процесуалния представител и адресите на ответниците. Въпреки нередовното призоваване, съдебното заседание на 11.11.2014 г. е проведено. Ищецът се позовава на нарушение на чл. 12 от Правилника на АС при БТПП и чл. 32, ал. 1 ЗМТА, тъй като няма доказателства за старателно издирване и уведомяване на ответниците. Ищецът моли арбитражното решение да бъде отменено на основание чл. 47, т. 4 ЗМТА и делото да бъде върнато на арбитражния съд за ново разглеждане.
Ответникът „ОББ Интерлийз” ЕАД, [населено място] /предишно наименование „Интерлийз” ЕАД/ чрез процесуален представител адв. В. Д. В. оспорва предявения иск и поддържа становище, че същият е недопустим, поради това, че исковата молба е подадена извън срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, който е започнал да тече преди датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение на 30.05.2018 г. Твърди, че ищецът А. С. е бил уведомен за арбитражното решение по-рано. Ответникът релевира евентуални възражения за неоснователност на предявения иск, тъй като А. С. е бил надлежно уведомен за исковата молба, подал е отговор, извършвал е валидно процесуални действия, представляван е в арбитражното производство, липсва промяна на адреса, нито съдът е уведомен за такива обстоятелства, поради което не са налице основанията за отмяна на решението, предвидени в чл. 47. т.4 ЗМТА. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните доказателства и доводи на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Искът по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА е процесуално допустим, тъй като е предявен от надлежна страна в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, предвид обстоятелството, че не са налице доказателства на коя дата е връчен препис от решението на ищеца А. В. С. – ответник по арбитражното дело. По приложеното вътрешно арбитражно дело № 91/2013 г. на АС при БТПП не са налице данни кога е връчено арбитражното решение на ответника А. С. /настоящ ищец/. Изпратеният препис от решението до „Венус“ ООД и А. С. чрез адвокат Д. К. на адрес [населено място], [улица], офис 211 е върнат в цялост в АС при БТПП с отбелязване „преместен на друг адрес“. Препис от решението не е изпратен на постоянния и настоящия адрес на А. С. в [населено място], [улица], нито на адреса на управление на „Венус“ ООД, представлявано от А. С., в [населено място], [улица], поради което не може да се приеме, че А. С. се счита уведомен по реда на чл. 12, ал. 1 от Правилника на АС при БТПП и чл. 32, ал. 1 ЗМТА. Поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № 20157960401197 на ЧСИ Ш. Дервиш, рег. № 796 с район на действие Благоевградски окръжен съд, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание процесното арбитражно решение, е връчена на А. В. С. на 30.05.2018 г. Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав счита, че ищецът е узнал за арбитражното решение с връчване на поканата за доброволно изпълнение, поради което и предвид датата на подаване на исковата молба по чл. 47 ЗМТА – 02.08.2018 г., приема, че искът е предявен в предвидения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА тримесечен преклузивен срок.
По основателността на иска с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА:
С решение от 22.12.2014 г. по вътрешно арбитражно дело № 91/2013 г. на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата настоящият ищец и „Венус” ООД, [населено място] са осъдени да заплатят в качеството им на солидарни длъжници на „Интерлийз” ЕАД, [населено място] сумата 120 121,99 лв. – главница, представляваща неизплатени суми по договор за финансов лизинг на превозно средство с опция за прехвърляне на правото на собственост с № 15978/А/08.10.2010 г. с предмет финансов лизинг на транспортно средство самосвал с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 14.02.2013 г. до окончателното й изплащане; сумата 20 311,53 лв. – мораторна лихва за периода от 27.06.2011 г. до датата на предявяване на исковата молба – 14.02.2013 г., както и сумата 9 376,40 лв. – направени разноски по делото.
На 11.03.2013 г. на А. В. С. и „Венус“ ООД са изпратени писма с приложени към тях искова молба и доказателства, указан е срок за отговор и възможността за посочване на арбитър; страните са уведомени за последиците от непосочването на такъв и за избрания от ищеца „Интерлийз“ ЕАД член на състава на решаващия орган; посочена е възможността за размяна на книжа на електронен адрес, както и ползването на дистанционен достъп до поддържаното от АС електронно досие на делата и реда за получаване на достъпа. Пратките са връчени на адресатите на 12.03.2013 г. и са получени от Надежда Е. Б. – пълномощник. Ответниците по арбитражното дело „Венус“ ООД и А. В. С. чрез упълномощен от тях адвокат Д. С. К. са представили отговор на исковата молба, в който са изразили становище по предявените искове, направили са доказателствени искания и са представили писмени доказателства. В отговора са посочили съдебен адрес за призоваване: [населено място], [улица], офис 211. Същият адрес е посочен и в пълномощното на адвокат К..


На 04.07.2013 г. е изпратена призовка за заседанието, насрочено за 01.10.2013 г., до ответниците и същата е връчена на 09.07.2013 г. на пълномощник А.. Й.. На 26.08.2013 г. е изпратена призовка за заседанието, пренасрочено за 29.10.2013 г., до ответниците чрез адвокат Д. К. и същата е връчена на 28.08.2013 г. Поради постъпила молба от адвокат К. за отлагане на делото поради невъзможност да присъства на заседанието, делото е пренасрочено за 05.11.2013 г., за която дата ответниците са уведомени чрез адвокат К., като призовката е получена на 14.10.2013 г. Делото отново е било пренасрочено за 12.11.2013 г., за когато ответниците са били уведомени чрез адвокат Д. К. на 15.10.2011 г. В проведеното на 12.11.2013 г. заседание са присъствали процесуални представители на всички страни и са участвали активно в заседанието. Препис от протокола е изпратен на ответниците по арбитражното дело и е получен от тях чрез адвокат К. на 18.11.2013 г.
С определение от 28.11.2013 г. производството по делото е спряно по общо съгласие на страните на основание чл. 34, ал. 1, б. „а“ от Правилника на АС при БТПП и е възобновено с определение от 03.06.2014 г.
На 04.06.2014 г. е изпратена призовка за заседанието, насрочено за 30.06.2014 г., до ответниците чрез адвокат Д. К. на посочения съдебен адрес – [населено място], [улица], офис 211. Пратката е върната на 05.06.2014 г. със забележка „преместен на друг адрес“, след което на 18.06.2014 г. е изпратена призовка за заседанието до адреса на управление на „Венус“ ООД и постоянния и настоящ адрес на А. С. – [населено място], [улица]. Тази призовка е върната на 11.07.2014 г. с отбелязване „пратката не е потърсена от получателя“. В заседанието на 30.06.2014 г. съставът на АС при БТПП не е дал ход на делото поради невърнати обратни разписки от адресите на двамата ответници.
За насроченото на 23.09.2014 г. заседание са изпратени призовки до ответниците по арбитражното дело, както на съдебния адрес в [населено място], така и на адреса на управление на търговското дружество и адреса на А. С. в [населено място]. Изпратената на съдебния адрес пратка е върната с отразяване „преместен на друг адрес“, а пратката, изпратена до [населено място], [улица] – върната с отбелязване „пратката не е потърсена от получателя“. Делото е пренасрочено за 07.10.2014 г. и призовките до „Венус“ ООД и А. С. са изпратени до единствените известни адреси: съдебния адрес чрез адвокат К. и адресът в [населено място]. Пратката до съдебния адрес е върната със забележка „непотърсен“, а пратката до [населено място] е върната с отразяване „получателят отсъства – лицето е в чужбина“. В заседанието на 07.10.2014 г. е даден ход на делото и са извършени съдопроизводствени действия. На посоченото заседание се е явил процесуален представител на ищеца „Интерлийз“ ЕАД, а ответниците не са се явили, нито са изпратили процесуален представител.
За насроченото на 11.11.2014 г. заседание до А. С. и „Венус“ ООД са изпратени призовки на двата адреса: съдебния адрес в [населено място] и адреса в [населено място], [улица]. Към призовките е приложен и протокола от заседанието от 07.10.2014 г. Пратката до съдебния адрес е върната с отразяване „преместен на друг адрес“, а пратката до [населено място], [улица] върната с отразяване „получателят отсъства – лицето е в чужбина“. В проведеното на 11.11.2014 г. заседание, на което ответниците не са се явили и не са изпратили процесуален представител, е изслушано вещо лице, прието е заключението на счетоводната експертиза и е даден ход на делото по същество.
На 04.11.2014 г. до ответниците по арбитражното дело е изпратено заключението на съдебно-счетоводната експертиза на съдебния адрес в [населено място], [улица], офис 211 чрез адвокат Д. К.. И тази пратка е върната със забележка „преместен на друг адрес“.
Видно от направена справка в Търговския регистър, А. В. С. е управител на „Венус“ ООД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]. От полученото в настоящото производство писмо изх. № 41-19-1370/15.07.2019г. от Общинска администрация Банско се установява, че А. С. не живее на [улица], заминал е да работи във Франция и не са налице данни за посочен в Общинската администрация [населено място] постоянен адрес на местопребиваване във Франция.
При така установената фактическа обстановка от правна страна се налагат следните изводи:
Съгласно чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено по исков ред, ако страната, която иска отмяна, не е била надлежно уведомена за назначаване на арбитър или за арбитражното производство, или поради независещи от нея причини не е могла да вземе участие в производството.
Страните са уговорили арбитражна клауза, съгласно която всички спорове, произтичащи от договора за финансов лизинг на транспортно средство с опция за прехвърляне на правото на собственост с № 15978/А/08.10.2010 г., се разглеждат от АС при БТПП съобразно неговия Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения, поради което са приложими правилата за връчване на книжа и за призоваване, установени от посочения Правилника на АС при БТПП. С разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Правилника на АС при БТПП, която възпроизвежда чл. 32, ал. 1 ЗМТА, е уредена фикция за валидно връчване на книжа, призовки и съобщения в случаите, когато седалището, местожителството, обикновеното пребиваване или адресът на получателя не могат да бъдат намерени след старателно издирване. Съгласно посочените разпоредби, когато седалището, местожителството, обикновеното пребиваване или адресът на получателя не могат да бъдат намерени след старателно издирване, книжата, съобщенията или призовките се смятат за получени, ако са изпратени до последното му известно седалище, местожителство, обикновено пребиваване или адрес с препоръчано писмо или с каквото и да е друго средство, което удостоверява опита то да бъде предадено.
В настоящия случай ответниците в арбитражното производство „Венус“ ООД и А. В. С. /настоящ ищец/ са уведомени за образуване на арбитражното производство, връчени са им преписи от исковата молба и доказателствата и са уведомени за откритото заседание, проведено на 12.11.2013 г., по реда на чл. 11, ал. 3 от Правилника на АС при БТПП. За призоваването на ответниците по арбитражното дело за откритите заседания, насрочени за 30.06.2014 г., 23.09.2014 г., 07.10.2014 г. и 11.11.2014 г., съставът на АС при БТПП е извършил старателно издирване за адресите, на които могат да бъдат връчени книжата и призовките. Извършена е надлежна справка, че процесуалният представител на ответниците е призован от служебния си адрес, посочен и като съдебен адрес. Призовките са изпратени също на последния известен адрес на А. С. и на последния известен адрес на управление на „Венус“ ООД. В договора за финансов лизинг не са посочени други адреси за кореспонденция и изпращане на книжа. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че ответниците по арбитражното дело се считат уведомени по реда на чл. 12, ал. 1 от Правилника на АС при БТПП и чл. 32, ал. 1 ЗМТА.
Въз основа на горните съображения се налага изводът, че искът за отмяна на решение от 22.12.2014 г. по вътрешно арбитражно дело № 91/2013 г. на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора разноски на ищеца не се дължат. Разноски на ответника „ОББ Интерлийз“ ЕАД не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. В. С. от [населено място] срещу „ОББ Интерлийз” ЕАД, [населено място] иск за отмяна на решение от 22.12.2014 г. по вътрешно арбитражно дело № 91/2013 г. на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: