Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  249   гр. София,  27 май  2010 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди и десета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева                         ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева                                              2. Жанина Начева                                           при секретаря …… Кр. Павлова ……………………………………...... в присъствието на прокурора … Гебов ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 112 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Благоевградската окръжна прокуратура срещу присъда № 529 от 16.12.2009 г. по в. н. о. х. д. № 523/09 г. на Благоевградския окръжен съд. В протеста се твърди, че съдът не е съблюдавал стриктно процесуалните правила - първоначално е приел, че липсва необходимост от събиране на нови доказателства, но в откритото съдебно заседание допуснал разпит на свидетели по своя инициатива и въз основа на немотивираните искания на защитата. Освен това, не е отстранил противоречията между две групи свидетели, проявил е едностранчив подход при оценка на доказателствата, защото е кредитирал нелогичните показания на близките на подсъдимия, а по недопустим начин е подценил останалите доказателства и значими по делото обстоятелства. Счита, че по правилата за родова подсъдност Благоевградският окръжен съд не е бил компетентен да се произнася за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК, извършено на 10.10.2006 г. Пропуснал е да обсъди дали действията на подсъдимия, изразяващи се в опит да унищожи част от конопените растения не осъществяват състав на друго престъпление – по чл. 270 от НК. При тези съображения иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста в частта, в която се твърди съществено процесуално нарушение при оценка на събраните и проверени доказателства. Не поддържа доводите за преквалификация на деянието по чл. 270 НК и неправилно приложение на чл. 2, ал. 2 НК. Защитникът излага становище за неоснователност на аргументите, посочени в протеста. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 529 от 16.12.2009 г. по в. н. о. х. д. № 523/09 г. е отменена присъда № 941 от 7.10.2009 г. по н. о. х. д. № 59/09 г. на Петричкия районен съд и подсъдимият Р. Л. Г. е признат за невинен в това, на 10.10.2006 г. в землището на с. С., община П., без надлежно разрешително да е държал високорискови наркотични вещества - 4,180 кг. марихуана със съдържание на тетрахидроканабинол 1,2% на стойност 16 720 лева и 5,580 кг. марихуана със съдържание на активния компонент 0,6% на стойност 22 320 лева , всичко на обща стойност 39 040 лева, поради което е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК. Наркотичното вещество е отнето в полза на държавата. Касационният протест е ОСНОВАТЕЛЕН. На първо място следва да се отбележи, че делото е разгледано от компетентния съд в съгласие с изискванията на чл. 35 от НПК и доводът на прокурора е неприемлив. Въззивният съд не е ограничен във възможността да допусне до разпит свидетели, по своя инициатива или по искане на страните, когато прецени, че този разпит се явява наложителен. Благоевградският окръжен съд обаче е допуснал съществено нарушение на основно принципно положение, което е залегнало в разпоредбата на чл. 14 НПК. От фактическа страна е приел за установено, че на 10.10.2006 г. подсъдимият Р. Л. Г. и неговата възрастна майка – св. Н били на нивата в с. С., община П.. Във връзка с постъпилия сигнал, на мястото пристигнали двама полицейски служители (св. Малинов и св. С). Полицаите забелязали, че в колибата има канабис, закачен на телове и съобщили в полицейското управление. През това време подсъдимият се опитал да запали отрязани стръкове канабис, които се намирали на земята. При пристигане на оперативната група били извикани поемни лица (св. Петров и св. Т), на които било показано вързопче със стръкове. Тогава майката на подсъдимия заявила на един от оперативните работници, че канабисът е неин. В резултат на извършени оглед и претърсване били открити и иззети 17 бр. окосени растения, скрити зад ябълково дърво и окачените на тел в бараката 12 бр. сухи стръкове. Специализираното изследване установило, че намереното вещество представлява 4,180 кг. марихуана с 1,2% съдържание на тетрахидроканабинол и 5,580 кг. марихуана с 0,6% съдържание на активния компонент. С помощта на вещо лице била изчислена стойността за нуждите на съдопроизводството в размер на 39 040 лева. При тези факти съдът е направил извода, че всички събрани по делото доказателства не сочат безспорно и категорично подсъдимият да е държал високорисковото наркотично вещество. Отбелязал е също, че единствените съмнения произтичат от предишното му осъждане и опита да запали канабиса, но страхът от ново обвинение е възможна причина за неговото поведение. В този аспект съдът е отчел показанията на св. Д. Г. и обясненията на подсъдимия, който често се карал с майка си заради засадения канабис. В крайна сметка е застъпил тезата, чиито смисъл се свежда до заключението, че св. Н. Г. неразрешено е държала въпросния канабис, който тя е отглеждала на собствената си нива (л. 4 от мотивите). В доказателствен аспект въззивният съд е констатирал две групи свидетели. Показанията на полицейските служители е оценил като частично противоречиви, тъй като св. М е заявил, че на нивата е била и майката на подсъдимия, св. С не бил сигурен за това, а св. Т(също полицейски служител, участвал и като поемно лице) не си е спомнял за посоченото обстоятелство. Според съда, техните показания се разминават с показанията на св. П, който е категоричен за присъствието на св. Н. Г. От изложените съображения ясно личи, че противоречия между показанията на полицейските служители няма. Липсата на сигурност или спомен не означава различие със заявеното от св. М, което от своя страна е еднопосочно с възприятията на св. П. Затова и мотивите на съда по отношение на цитираните доказателствени средства са незаконосъобразни. Благоевградският окръжен съд е отдал решаващо значение на показанията на св. П, в които е открил подкрепа за твърдението на майката на подсъдимия (св. Н. Г. ), че канабисът е неин, респективно и за обясненията на подсъдимия, които е приел за достоверни. Позовал се е и на физическата активност на св. Н. Г. , която независимо от напредналата си възраст е била заварена да работи, отчитайки в тази връзка и показанията на св. Д. Г. (съсед ), и на св. К(дъщеря на св. Н. Г. ) за инцидентната помощ, която оказвал подсъдимият. Само по себе си обаче изявлението на св. Н. Г. не води до тезата на Благоевградския окръжен съд за извършителя на престъплението. Въззивният съд е бил длъжен внимателно да анализира показанията на св. Н. Г. и да ги съпостави както с показанията на св. М, св. С св. Тилев, респективно със съобщените от тях факти, така и с установените други фактически положения по делото – наличието на стръкове, окачени да се сушат на телове под навеса в бараката, незабавния опит на подсъдимия да запали една част от канабиса. Показанията на св. Д. Г. също са изисквали логическата съпоставка с факта на обективното присъствие на подсъдимия на нивата. Съдът напълно е пренебрегнал показанията на св. С по н. о. х. д. №165/07 г., надлежно приобщени от първоинстанционния съд и не е изложил никакви мотиви дали приема или отхвърля свидетелските показания. По този начин при формиране на вътрешното си убеждение относно извършителя на престъплението Благоевградският окръжен съд е проявил едностранчив подход към доказателствата и не е изпълнил задължението си по чл. 14 НПК да основе решението въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички релевантни обстоятелства по делото. Протестът в посочения смисъл е основателен, поради което присъдата на въззивния съд следва да бъде отменена, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на Благоевградския окръжен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК     Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 529 от 16.12.2009 г. по в. н. о. х. д. № 523/09 г. на Благоевградския окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: