5 Р Е Ш Е Н И Е № 12/10 СОФИЯ, 13.07.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 19 януари 2010 година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 3594/08 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 132 от 19.06.2008 г. по в.гр.д. № 176/08 г. на Търговищкия окръжен съд е отменено решение № 110 от 14.03.2008 г. по гр.д. № 2187/07 г. на Търговищкия районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от С. Д. Н. и С. П. С. против [община] установителен иск за собственост на недвижим имот, представляващ земеделска земя в землището на [населено място], м. ”Д.”, с площ от 1000 кв.м. с идентификатор № 73626.165.15 като неоснователен. Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от С. Д. Н. и С. П. С. чрез техния пълномощник адв. Ю. К.. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по въпроса за вещноправния статут на процесния имот и годността му да бъде обект на придобивна давност. Ответникът по касация [община] не е взел становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид наведените в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото, намира: От фактическа страна по делото е установено, че с предварителен договор от 26.02.1962 г. наследодателят на страните П. С. Н. и М. И. Г. закупили от Й. А. П. недвижим имот, представляващ лозе с площ от 1.500 дка в землището на [населено място], м.”Д.”, като продавачът им предал владението в деня на сключване на договора. Оттогава наследодателят П. Н. владее имота непрекъснато, явно и необезспокоявано повече от 40 години. Въззивният съд е приел, че наследодателят на страните не е придобил правото на собственост върху процесния имот по силата сключения през 1962 г. предварителен договор, тъй като този договор няма вещнопрехвърлително действие. На следващо място е посочил, че като земеделска земя, находяща се извън строителните граници на населеното място, имотът е бил причислен към ДПФ съгласно ПУ на ТКЗС и ПМС № 216/62 г., поради което не е бил годен обект на придобивна давност предвид забраната на чл. 86 ЗС в редакция до изменението ДВ бр. 33/1996 г., а след този момент до предявяване на иска не е изтекъл предвиденият в закона 10 годишен давностен срок, тъй като с § 1 ЗИДЗС /ДВ, бр. 46/2006 г./ придобивната давност за държавни и общински имоти е спряна. Становището на въззивния съд, че всички земеделски имоти, намиращи се извън границите на населените места, са били изключени от действието на придобивната давност с разпоредбата на чл. 86 ЗС до изменението й в ДВ бр. 31/1990 г. не са съобразени със законовата регламентация на правото на собственост на гражданите върху земеделски земи в периода след 1944 г. Не всички земеделски имоти, находящи се извън строителните граници на населените места, са били държавна или кооперативна собственост и съответно не са попадали в обхвата на действие на забраната за придобиване по давност по чл. 86 ЗС. Освен държавна собственост и такива, върху които ТКЗС е установило право на кооперативно земеползуване, е имало и земеделски земи, правото на собственост върху които е принадлежало в пълен обем на физически лица и съответно биха могли да бъдат обект на придобивна давност. Това следва от анализа на правната уредба, регламентираща притежанието на земеделски земи от граждани. На първо място следва да се посочи, че имотите, изключени от строителната част на населените места по реда на ПМС № 216/61 г. или по реда на ЗПИНМ, са подлежали на включване в блокове на ТКЗС, а не в държавния поземлен фонд, при това не автоматично и безусловно, а ако са били налице предвидените в постановлението предпоставки и по установен за това ред. Доказателства за причисляването на процесния имот към фонда на обработваемата земя по реда на ПМС 216/ 61 г. или на ЗПИНМ няма, поради което не може да се приеме, че за него се е прилагала забраната на чл. 86 ЗС за придобиване по давност. По силата на чл. 8 от Примерния устав на ТКЗС членовете на ТКЗС са имали задължение да внесат в стопанството своята собствена земя, земята на членовете на техните домакинства, както и земята, придобита в последствие от тях и членовете на домакинствата им. Внесената от членовете на стопанствата земя за общо ползуване остава съгласно чл. 11 от Примерния устав на ТКЗС собственост на лицата, които са я притежавали до включването й в стопанство, но не в реалните й граници, а в границите на кооперативните блокове. Върху тези земи ТКЗС е придобивало право на кооперативно земеползуване. По делото няма доказателства наследодателят на страните или праводателят по предварителния договор да са били членове на ТКЗС, поради което не може да се направи извод, че процесният имот се е считал внесен в кооперативното стопанство, за да бъде третиран като социалистическа собственост, попадаща в приложното поле на чл. 86 ЗС. Не е установено имотът да е бил отчужден и причислен към ДПФ по реда на ЗТПС от 1946 г., отм.ДВ бр. 98/ 28.10.1997 г. При действието на този закон частните стопани са имали право да запазят собствеността си върху обработваема земя до определен размер. На отчуждаване и причисляване към държавния поземлен фонд са подлежали притежаваните в повече от този размер земи - чл. 14 ЗТПС. Друга категория земи на частни стопани, подлежащи на включване към ДПФ, са били пустеещите земи, чиито собственици се откажат или не успеят да проведат в срок подобренията, предвидени в Закона за подобрение и увеличение на работната земя/ чл. 21, т.6 ЗТПС/. Няма доказателства процесният имот да е причислен към ДПФ като отговарящ на тези критерии, поради което и на това основание не може да се приеме, че е станал държавна собственост и като такъв е бил изключен от действието на придобивната давност по силата на чл. 86 ЗС. Установеният от ЗСГ ограничителен режим относно собствеността на гражданите включва и притежаваните от тях селскостопански имоти. Съгласно чл. 12, ал.2 ЗСГ лицата, занимаващи се със селскостопанска дейност, са могли да притежават такива имоти до размер, определен от Министерския съвет. Въз основа на тази законова делегация М. съвет е приел Постановление № 25 от 8.III.1975 г. С него са определени размерите на селскостопански имоти, които могат да се притежават от физически лица / лична собственост/. Гражданите и членовете на семействата им, които се занимават със селскостопанска дейност, от която получават главния си доход, са имали право да притежават в полските районни до 5 дка поливни или 10 дка неполивни площи, а в планинските и полупланинските районни- до размерите, които са притежавали към 01.03.1975 г. Тези, които се занимават със селскостопанска дейност, но не получават от нея главния си доход за издръжка, са могли да притежават в собственост до 2 дка, при условие, че земята се обработва лично от тях или с труда на членовете на семействата им. Селскостопанските имоти на гражданите, които не упражняват селскостопанска дейност, както и притежаваните в повече от определения размер имоти на граждани, които се занимават с такава дейност, са държавна собственост по силата на чл. 12, ал.2 ЗСГ от момента на влизане в сила на закона. Няма доказателства процесният имот да е бил одържавен по реда на чл. 12 ЗСГ. С оглед на изложеното и при липса на доказателства от ответната страна държавата да е придобила имота на друго правно основание или същият да е бил включен в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, следва да се направи извод, че процесният имот е запазил статута си на частна собственост и е могъл да бъде обект на придодобивна давност. При това разрешение на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Поради неправилната преценка на статута на претендирания имот въззивният съд е направил необоснован и незаконосъобразен извод, че ищците не легитимират като негови собственици на соченото от тях придобивно основание - придобивна давност. Налице е касационно основание по чл. 281, т.3 ГПК, поради което въззивното решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, на основание чл. 293, ал.1 ГПК спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. По делото е безспорно установено, че от 1962 г. въз основа на сключения предварителен договор наследодателят на ищците е установил владение върху имота, което е упражнявал явно, непрекъснато и спокойно, а след смъртта му имотът се владее от неговите наследници. Имотът не е предоставян за ползуване на лица по постановление на Министерския съвет и не е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Понастоящем същият е заснет в картата на възстановената собственост на м. ”Драка” като поземлен имот с № 73626.165.15 с площ 680 кв.м. Западната и южната му граници са материализирани на място с оградна мрежа, северната е добре оформен скат, а източната- пътека. С оглед на изложеното предявеният от ищците иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение на [община], че същите са собственици на на основание давностно владение и наследство на лозе в м.”Драка” с площ 680 кв.м., представляващо имот № 73626.165.15 по картата на възстановената собственост. В частта, с която е отменено първоинстанционното решение и установителният иск за собственост е отхвърлен за разликата над 680 до 1000 кв.м., въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. В тази част първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила., Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 132 от 19.06.2008 г. по в.гр.д. № 176/08 г. на Т. окръжен в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Д. Н. и С. П. С. против [община] установителен иск за собственост на следния имот: лозе в м.”Драка” с площ 680 кв.м., представляващо имот № 73626.165.15 по картата на възстановената собственост, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [община], че С. Д. Н. и С. П. С. са собственици на следния недвижим имот: лозе в м.”Драка” с площ 680 кв.м., представляващо имот № 73626.165.15 по картата на възстановената собственост, при граници: изток- имот № 73626.165.14 на н-ци на М. И. Г.; запад- имот № 73626.165.21 на М. Т. Т. и имот № 73626.165.16 на С. П. К.; север- имот № 73626.165.13 на Ф. К. Г. и юг-полски път. ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение № 132 от 19.06.2008 г. по в.гр.д. № 176/08 г. на Т. окръжен в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и установителният иск за собственост е отхвърлен за разликата над 680 до 1000 кв.м. от описания по- горе имот. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :