Р Е Ш Е Н И Е № 177 гр. София, 26.11.2010 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова Е. В. при участието на секретаря София С., като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 46 по описа за 2010г., взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация - Враца” Е., гр. Враца чрез процесуалния му представител юрисконсулт В. Д. Н. срещу решение № 697 от 19.11.2009г. по гр. дело № 693/2009г. на В. окръжен съд, с което е отменено частично решение № 516 от 25.06.2009г. по гр. дело № 509/2009г. на В. районен съд и са отхвърлени предявените от „Топлофикация - Враца” Е., гр. Враца срещу С. И. В. от гр. Враца искове за установяване, че ответницата дължи на ищеца сумата 1 032,31 лв. – незаплатена топлинна енергия за периода от 31.03.2004г. до 30.11.2008г. като погасена по давност, и сумата 570,48 лв. – мораторна лихва като погасена по давност /разликата над дължимата лихва в размер 814,05 лв. до пълния предявен размер 1 288,10 лв./, както и в частта за разноските над 592,14 лв. Въззивното решение е влязло в сила в частта, с която е признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 2 728,92 лв. – незаплатена топлинна енергия за периода от 27.01.2006г. до 30.11.2008г. със законната лихва от 27.01.2009г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 814,05 лв. - мораторна лихва, в частта за присъдените разноски в размер 592,14 лв. за първоинстанционното производство и присъдените разноски за въззивното производство в размер 317,16 лв. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи за неправилност на извода за погасяване на вземането за сумите поради изтекъл давностен срок, като счита, че приложение намира петгодишната давност. Според касатора съдът не е съобразил, че правото на въззивника – ответник по исковата молба да направи възражение за погасяване на част от процесните суми поради изтекъл давностен срок е преклудирано с изтичането на срока за отговор на исковата молба. Касаторът моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата С. И. В. от гр. Враца не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по иск, предявен на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК след постъпило възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, за признаване за установено, че се дължат суми по издадена заповед за изпълнение. Въззивният съд е приел, че ответницата дължи за използвана топлинна енергия на топлофикационното дружество за периода от 31.03.2004г. до 30.11.2008г. сума в размер общо 3 761,23 лв. и обезщетение за забава за периода от момента на изискуемост на всяко месечно задължение до 05.03.2009г. – датата на подаване на исковата молба в размер общо 1 384,53 лв. Изложил е съображения, че по силата на Тълкувателно решение № 1/2000г. на ОСГК, ВКС, което е приложимо и при действието на ГПК /2008г./, възражение за изтекла погасителна давност може да се заяви за първи път пред въззивната инстанция, за да се избегне преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. В решението е прието, че волеизявлението на ответницата във въззивната жалба /„опростяване”/ съдържа белезите на възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност. За да отмени частично първоинстанционното решение и отхвърли частично предявените искове, В. окръжен съд е констатирал, че подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от „Топлофикация – Враца” Е. на 27.01.2009г. е първото действие, прекъсващо давността, и тъй като процесните вземания са периодични плащания, всички задължения с падеж преди 27.01.2006г. – главници и мораторни лихви, са погасени по давност съгласно чл. 111, б. „в” ЗЗД. С определение № 291/19.05.2010г. по т. дело № 46/2010г. ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по релевантен процесуалноправен въпрос: в кой момент се преклудира правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането поради изтекъл давностен срок – с изтичането на срока на отговор в исковата молба или възражението за погасяване на вземането по давност може да се направи за пръв път пред въззивната инстанция. Касаторът поддържа становище, че правото на въззивника да направи възражение за погасяване на част от претендираните суми поради изтекъл давностен срок е преклудирано с изтичане срока на отговор на исковата молба. По силата на чл. 133 ГПК с изтичането на срока за отговор на исковата молба се преклудират възраженията, които не са свързани със служебното приложение на материалния и процесуалния закон от съда. На 02.02.2009г. по заявление на „Топлофикация – Враца“ Е. В. районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, в което е направил възражение, че не дължи сумата поради неползване на парно. Кредиторът е предявил иска по чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК в законния едномесечен срок и на 11.03.2009г. ответницата е получила препис от исковата молба с доказателствата, като съдът е дал указания за възможността в едномесечен срок да подаде писмен отговор, който трябва да съдържа определени посочени реквизити, включително възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават. В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е депозирала писмен отговор, не се е явила в първото съдебно заседание, а във второто съдебно заседание е изразила становище, че няма възможност да плати сумата поради това, че е без работа. Позоваването на „право на три години опрощаване на дължимата сума“ е направено във въззивната жалба. След допускане на касационно обжалване на въззивното решение релевантният процесуалноправен въпрос е решен от ВКС, ТК, Първо отделение с решение № 111/08.10.2010г. по т. дело № 1068/2009г. Решението на ВКС е постановено по реда на чл. 290 ГПК, поради което представлява задължителна за съдилищата практика на ВКС съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК, ВКС. Според задължителната съдебна практика правото на ответника да направи възражение за погасяване по давност на вземането – предмет на иска, се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Ако длъжникът в заповедното производство и ответник по установителния иск по чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК се е позовал изрично на погасяване на вземането по давност във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК и това възражение е приобщено към исковото производство, то съдът следва да се произнесе относно давността, дори и ответникът да не е подал писмен отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 2 ГПК. Преклузията по чл. 133 ГПК на правото да се иска от съда да зачете последиците на изтеклия давностен срок не настъпва само ако възражението на длъжника в заповедното производство по чл. 414 ГПК е приложено по делото, образувано по иск с правно основание чл. 124 във връзка с чл. 415 ГПК. Оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а именно на разпоредбата на чл. 133 ГПК, е основателно. Неправилно въззивният съд е приел, че Тълкувателно решение № 1/2000г. на ОСГК, ВКС е приложимо и при действието на ГПК /2008г./ и че възражение за изтекла погасителна давност може да се заяви за пръв път пред въззивната инстанция, за да се избегне преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. Посоченото Тълкувателно решение е постановено при действието на отменения ГПК. Н. ГПК в сила от 01.03.2008г. предвижда преклудиране на възражението за погасителна давност в първоинстанционното производство - до изтичане на срока за отговор на исковата молба. Поради това т. 6 на Тълкувателно решение № 1/2000г. е изгубила значението си и е неприложима в исковото производство по новия процесуален закон. Неправилно В. окръжен съд е разгледал възражението за погасяване на вземането – предмет на иска поради изтекла погасителна давност, като не е съобразил, че същото е преклудирано, тъй като ответницата не го е инвокирала в едномесечния срок за отговор по чл. 131 ГПК, нито го е релевирала във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. Поради настъпилата преклузия на възражението за изтекла погасителна давност настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по посочените от касатора въпроси „дали вземанията за неплатена топлинна енергия представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД” и „дали съдът е тълкувал извън правомощията си отразеното във въззивната жалба „опрощаване на дължимата сума” като възражение за погасяване по давност”. Въззивното решение в обжалваната му част е неправилно, поради което следва да бъде отменено и да се признае за установено, че С. И. В. от гр. Враца дължи на „Топлофикация - Враца” Е., гр. Враца сумата 1 032,31 лв. – незаплатена топлинна енергия за периода от 31.03.2004г. до 27.01.2006г., сумата 570,48 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.03.2004г. до 27.01.2006г., законната лихва върху 1 032,31 лв., считано от 27.01.2009г. до окончателното плащане. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответницата дължи на ищеца – касатор направените разноски за касационното производство в размер 62,10 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер 236,17 лв. За първоинстанционното и въззивното производство настоящият съдебен състав не присъжда разноски, тъй като такива са присъдени в по-голям размер от дължимия, но ответницата не е обжалвала въззивното решение, нито е поискала изменението му в частта за разноските. Разноски на ответницата не се присъждат поради основателността на цялата искова претенция. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 697 от 19.11.2009г. по гр. дело № 693/2009г. на В. окръжен съд в следните части: 1/ частта, с която са отхвърлени предявените от „Топлофикация - Враца” Е., гр. Враца срещу С. И. В. от гр. Враца искове за установяване, че ответницата дължи на ищеца сумата 1 032,31 лв. – незаплатена топлинна енергия за периода от 31.03.2004г. до 30.11.2008г. като погасена по давност, и сумата 570,48 лв. – мораторна лихва като погасена по давност; 2/ частта, с която „Топлофикация – Враца“ Е. е осъдено да заплати на С. И. В. сумата 16,03 лв. – разноски за въззивната инстанция и вместо това постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. И. В. от гр. Враца дължи на „Топлофикация - Враца” Е., гр. Враца сумата 1 032,31 лв. /хиляда тридесет и два лева и тридесет и една стотинки/ – незаплатена топлинна енергия за периода от 31.03.2004г. до 27.01.2006г., сумата 570,48 лв. /петстотин и седемдесет лева и четиридесет и осем стотинки/ – обезщетение за забава за периода от 31.03.2004г. до 27.01.2006г. и законната лихва върху 1 032,31 лв., считано от 27.01.2009г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА С. И. В. от гр. Враца, жк „Д.“ № 35, вх. А, ап. 12 да заплати на „Топлофикация - Враца” Е., гр. Враца, ул. „М. Г.“ № 9 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 62,10 лв. /шестдесет и два лева и десет стотинки/ – разноски за касационното производство и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 236,17 лв. /двеста тридесет и шест лева и седемнадесет стотинки/ - юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.