Р Е Ш Е Н И Е № 24 гр. София, 22.02.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и дванадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 285 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Г. А. Б. от [населено място], приподписана от адв. А. Т., против въззивното решение № 732 от 7 октомври 2010 г., постановено по гр.д. № 21 по описа на апелативния съд в гр. София за 2010 г. в частта му, с която е отменено решение № 2827 от 12 юни 2009 г., постановено по гр.д. № 610 по описа на Софийския градски съд за 2006 г. за отхвърляне на иска на Д. Х. Н. от [населено място] против Г. Б. за заплащане на сумата от 10100 лева обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 500 лева и вместо него Г. Б. е осъден да заплати на Д. Н. сумата от 500 лева. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1350 от 24 октомври 2011 г. поради разрешаване в противоречие с практиката на ВКС на въпроса може ли при липса на конкретни данни за интензитета на изживяванията и последиците за ищеца по осъществен срещу него деликт, съдът да изхожда от общоприетите критерии на етиката и поддържаните в обществото разбирания за недопустимостта на вмешателството в личния живот или следва преценката да бъде конкретна за съответния спор. По поставения правен въпрос касаторът сочи, че интензитетът на въздействието на съответните обиди и квалификации следва да се извърши не само с оглед съдържанието на писмата, а и с оглед извършването на цялостна преценка на отношенията между автора и адресата, като се отчете цялостното им поведение един спрямо друг при наличието на множество спорове и неприязън един към друг. Ответникът Д. Х. Н. [населено място] не взема становище по правния въпрос. С решението си въззивният съд приел, че тъй като по делото няма конкретни данни за изживяванията на ищеца, които всеки по различен начин обективира и точното им установяване е трудно, то съдът следва да изхожда от общоприети критерии за прекрачване на етичните и нормални отношения и от данните за недопустимо вмешателство в личния живот. Според приетото в ППВС № 4/68 г., по силата на чл. 45 и сл. ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като следва да бъдат преценени редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението и които обосновават неговия размер. Така и в задължителната съдебна практика (например решение № 407 по гр.д. № 1273 за 2009 г. на ІІІ ГО), изрично ВКС приема, че съдът обосновава решението си винаги на конкретни факти предвид стойността, които засегнатите блага са имали за своя притежател – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които то е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално поведение, без този списък да е изчерпателен. При липса на каквото и да е съмнение за недопустимостта на вмешателството в личния живот, поддържано в общественото разбиране и съобразно общоприетите критерии на етиката, върху ищеца лежи тежестта да установи степента на увреждането, предпоставките и последиците от него и значимостта на засегнатото благо за конкретния индивид. Касационната жалба е неоснователна. Съдът е сезиран с иск по реда на чл. 45 ЗЗД. В исковата си молба ответникът в касационното производство Д. Н. твърди, че касаторът го подложил на непрестанен тормоз и заплахи, както и намеса в семейния му живот, изразили се в обаждания по телефона по всяко време на денонощието, писане на лигави статии по жълтеещи вестници, участия в радиопредавания, пускане на копия от вестникарски публикации и “отворено писмо” в пощенските кутии на съседите, обикаляне около дома и притеснения на съпругата му; в “отвореното писмо” са използвани безброй обидни квалификации по отношение на ищеца. Посочените действия се отразили негативно върху самочувствието и психическото здраве на ищеца, който се почувствал неспокоен, несигурен, безпомощен и се страхувал за семейството си. Към исковата молба се прилага незаверено “отворено писмо” с изключително груби и цинични оценки за ищеца и близките му, като касаторът потвърждава писмено по делото, че е автор на тези квалификации. Приложена е и бележка от 1 май 2005 г., съдържаща вулгарни обръщения към ищеца. По твърдението на ищеца в исковата молба, че предприел мерки за спирането на нападките на касатора като се оплакал в МВР и касаторът подписал предупредителен протокол, касаторът признава, че е бил предупреждаван от полицията във връзка с документите, но е нарушавал предупрежденията. При тези данни следва да се приеме, че се установяват данни за увреждане достойнството на ищеца, след като той е предприел мерки за прекратяването на действията на ищеца по съответния ред. Като краен резултат правилно съдът е определил размера на дължимото обезщетение за засягането на личната сфера на ищеца и предвид предупредителното действие на самото осъждане. Следва още да се отбележи, че касаторът е концентрирал защитата си около инцидент между страните, станал в хода на първоинстанционното производство, но евентуалните права на страните по този инцидент биха могли да бъдат предмет на друго производство. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 732 от 7 октомври 2010 г., постановено по гр.д. № 21 по описа на апелативния съд в гр. София за 2010 г. в обжалваната му част, с която е отменено решение № 2827 от 12 юни 2009 г., постановено по гр.д. № 610 по описа на Софийския градски съд за 2006 г. и Г. А. Б. от [населено място] е осъден да заплати на Д. Х. Н. от [населено място] сумата от 500 лева обезщетение за неимуществени вреди. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: