Р Е Ш Е Н И Е № 41 София, 27 февруари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гроздан Илиев ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Гроздан Илиев дело №2264/2012 година. Производството пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Образувано е по искане на главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяване на наказателното производство на присъда №1297 от 17.07.2012 г., постановена по н.о.х.д. 1794/2012 г. на Бургаския районен съд (БРС), с която подсъдимият П. Р. С. е признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 1 НК, извършено на 11.01.2012 г., за което БРС му е наложил наказание пробация, с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т.1 и т. 2 НК за срок от 6 месеца. В искането си за възобновяване на наказателното дело главният прокурор мотивира доводи за допуснати нарушения по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 НПК, които представляват основание за отмяна на присъдата. По същество се прави искане за връщане на делото на Бургаския районен съд за ново разглеждане, за отстраняване на нарушенията на закона при постановяване на присъдата по н.о.х.д. 1794/2012 г. на Бургаския районен съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането на главния прокурор по изложените в него съображения. В съдебното заседание пред настоящата инстанция осъденият не се явява, редовно призован. Служебният защитник на осъдения, адв. И. С. С. счита, че искането на главния прокурор е основателно и моли да бъде уважено. Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането за възобновяване, депозирано от главния прокурор, е подадено в срок, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането се явява основателно. С присъда №1297 от 17.07.2012 г., постановена по н.о.х.д. 1794/2012 г. на Бургаския районен съд, подсъдимият П. Р. С. е признат за виновен в това, че: -на 11.01.2012 г., в гр.Бургас, ж.к. ’’Меден рудник’’от бюро, находящо се в спортния салон на СОУ ’’П. Р.’’отнел чужда движима вещ – 1/един/ брой мобилен телефон, марка ’’LG’’, модел ’’KP500’’ с IMEI №352701037317697, ведно със СИМ карта на мобилен оператор ’’Глобул’’ на обща стойност 95,00 /деветдесет и пет/ лева от владението на С. С. К., ЕГН 9903200486, без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като извършеното представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 1 НК, БРС му е наложил наказание пробация, с пробационни мерки: - задължителна регистрация по настоящ адрес в гр.Бургас, ж.к. ’’Меден рудник’’, бл. 460, вх. 3, ет. 1 за срок от 6 месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност 2 пъти седмично, на основание чл. 42а, ал. 2, т.1 НК; - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца, на основание по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК; Доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с правилното изясняване последици на предходните осъждания на П. С. е основателен. Видно от справката за съдимост, подсъдимият П. С. е бил осъждан, както следва: 1. Със споразумение по нохд № 4431/2010 г. от 09.11.2010 г. на БРС , в сила от същата дата, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, във вр. с чл.18, ал.1, вр. чл.20, ал.2 и чл.63, ал.1, т.3 НК, му е било наложено наказание обществено порицание. 2. Със споразумение по нохд №1895/2011 г. от 31.05.2011 г. в сила от същата дата, за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 НК му е било наложено наказание пробация. При разглеждане на делото, БРС не е положил усилия да изследва наличието или отсъствието на условията на чл.86, ал.1НК. Реабилитацията по право заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ не е установено друго. При задълбочен анализ на доказателствените средства, съдът е бил длъжен да установи, дали по отношение на споразумението по н.о.х.д. №4431/2010 г. от 09.11.2010 г., не е била настъпила реабилитация по право. За да стори това е следвало да ангажира доказателствен материал за времето/датата на изпълнение на наказанието обществени порицание, за което съдът е постановил изпълнението да се извърши чрез прочитането му по местния радиовъзел. Ако наказанието е било изпълнено до 11.01.2011 г., осъденият С. не би бил осъждан към 11.01.2012 г., датата на извършване на деянието, предмет на н.о.х.д. 1794/2012 г., защото по н.о.х.д. №4431/2010 г. ще бъде реабилитиран по право за извършената кражба. При това положение осъждането по нохд № 1895/2011 г. ще бъде относимо към поставения за решаване въпрос с оглед неприложимостта на чл.218б НК само при положение, че осъденият не е реабилитиран по право за първата кражба и с оглед наличие на останалите предпоставки за групиране на наказанията по двата съдебни акта. От мотивите към присъдата по н.о.х.д. 1794/2012 г. на БРС е видно, че съдът не е обсъждал и останалите предпоставки за възможното приложение на чл.218б НК което е бил длъжен да стори, тъй като предмета на кражбата, за която е сключено споразумението възлиза на около 95,00 лв., което е под размера на две минимални работни заплати към датата на извършване на деянието и видно от данните по делото, е върнат на собственика в хода на производството. При това положение става ясно, че е било налице следващото изискване, при чието наличие съдът е длъжен да приложи чл.218б НК. По нататък съдът не е положил усилия да изясни, съответно да обсъди в мотивите, дали не са били налице и останалите предпоставки по ал.2 на чл.218б НК – отсъствие на административно наказание за такова престъпление, данни за което по отношение на чл.78а НК липсват в справката за съдимост, както и такива за санкционирането му от административно наказващия орган по чл.424, ал.5 НК. Наред с това съдът не е съобразил, че предмет на последното споразумение е само едно съставомерно деяние. Следователно не е налице отрицателната предпоставка, изключваща приложението на чл.218б НК, която се обхваща от разпоредбата на чл.218б, ал.2, т.1 НК, а именно извършване в продължение на една година на две или повече деяния с обща стойност на предмета над 150лв.. Като не е изследвал обстоятелствата относно предпоставките за задължителното приложение на чл.218б НК, което изключва реализиране наказателната отговорност по общия ред, съдът наред с основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК е допуснал и такова по чл.348, ал.1, т.1 НПК, защото процесуалното нарушение е довело до неправилно приложение на закона. Това е така, защото при кумулативното наличие на условията за приложение на чл.218б НК осъденият С., съгласно чл.424, ал.5 НК, трябва да се санкционира по реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Допуснатите нарушения следва да се отстранят с отмяна на присъдата, в частта, с която е постановен осъдителен диспозитив по чл. 194, ал.3 НК. При новото разглеждане на делото, съдът е длъжен да се произнесе по въпроса - налице ли е реабилитация по право по отношение на първото осъждане на С.. Мотивиран от изложените по-горе съображения и на основание чл. 425, ал.1, т.2 НПК, вр. чл. 422, ал.1, т.5, вр. чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването присъдата по н.о.х.д. № 1794/2012 г. на Бургаския районен съд и връща делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.