4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 552/12
София, 06.03.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на шести декември две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1671 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 928 от 27.07.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1270 от 30.09.2011 г. по гр.д. № 297/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е прекратено производството по предявения от А. Ш. Х. против С. И. Х. иск за прекратяване на брака им на основание чл. 49, ал.1 СК, както и за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в Б., [населено място] и първоинстанционното решение № 566 от 20.12.2010 г. по гр.д. № 997/2010 г. на Асеновградски районен съд е обезсилено като недопустимо.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправните въпроси кой е съдът, компетентен по Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. на Съвета на Европа да се произнесе по иск за развод между съпрузи с обичайно местопребиваване на територията на държава членка на Съюза и еднакво гражданство на друга държава членка на Съюза, както и относно компетентността по съпътстващите развода въпроси.
Общата компетентност на съдилища на страните членки на Европейската общност по дела за развод или обявяване нищожност на брака е уредена в чл. 3 на Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. на Съвета на Европа. Съгласно чл. 3 от Регламента, компетентни да се произнесат по делата за развод са съдилищата съобразно обичайното местопребиваване на съпрузите или един от тях или съобразно гражданството им. Така съгласно чл. 3, б. „а”, компетентни по делата за развод са съдилищата на държавата-членка, на чиято територия съпрузите имат обичайно местопребиваване или са имали обичайно последно местопребиваване, ако единият от тях все още живее там; ответникът има обичайно местопребиваване или при обща искова молба единият от съпрузите има обичайно местопребиваване; ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял в държавата поне една година непосредствено преди предявяване на иска или ако е живял поне шест месеца преди предявяване на иска и е гражданин на въпросната държава членка. Съгласно чл. 3, б. „б” от Регламента, компетентни да се произнесат по делата за развод са и съдилищата на държавата-членка, чиито граждани са двамата съпрузи. В последната хипотеза, връзката, определяща компетентността на съда не е свързана с обичайното местопребиваване, а само с гражданството на съпрузите, предвид което, когато двамата съпрузи са български граждани, българският съд е компетентен да се произнесе по иск за развод или унищожаване на брака в равна степен с този на държава-членка, в която съпрузите или един от тях имат обичайно местопребиваване.
Когато с иска за развод е въведена и претенция за предоставяне ползването на семейното жилище, българският съд определя компетентността си в зависимост от местонахождението на имота. Независимо от правото на собственост върху семейното жилище, мерките за ползването му по правното си естество са сходни с разпределение на ползване на имот между съсобственици. Компетентен по въпроса за разпределение на ползването е винаги съдът, който е компетентен да се произнесе по това как ще се упражнява едно право върху недвижим имот. В този случай връзката се определя по местонахождението на недвижимия имот – Регламент /ЕО/ 44/2001 г., поради което българският съд не може да определя мерки по предоставяне ползването на семейното жилище, когато имота е извън територията на страната ни.
В обжалваното въззивно решение на Пловдивски окръжен съд е прието, че производството по предявените искове е недопустимо поради липса на международна компетентност на съда на Република България. Прието е, че страните по делото имат обичайно местопребиваване в Б., където се намира и семейното им жилище; че съгласно чл. 3, т.1, б. „а” от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. на Съвета на Европа, определяща компетентността на съдилищата да разглеждат дела, свързани с развод, е съдът по обичайното местопребиваване на съпрузите – съдът в Б., поради което и на основание чл. 17 от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. на Съвета на Европа, българският съд се е прогласил за некомпетентен да се произнесе по предявените брачни искове.
В касационната жалби против въззивното решение, подадена от А. Ш. Х. се поддържа, че съдът е приложил неправилно разпоредбите на Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. на Съвета на Европа, съгласно които компетентен да се произнесе по иск за развод е и съдът на държавата-членка, граждани на която съпрузите.
Ответницата по касационната жалба С. И. Х. счита, че касационната жалба е основателна и моли за отмяна на обжалваното въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни.
Страните по делото са български граждани, поради което и на основание чл. 3, б. „б” от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. на Съвета на Европа, компетентен да се произнесе по предявения иск за развод е българският съд.
Въззивното решение в частта му, с която е прекратено производството по иска за развод следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 3 ГПК и делото върнато за произнасяне по съществото на спорното право. В частта му, с която е прекратено производството по претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в Б., [населено място] решението следва да бъде оставено в сила - съгласно Регламент /ЕО/ 44/2001 г. на Съвета на Европа, компетентен да се произнесе по това искане е съдът по местонахождението на имота.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 1270 от 30.09.2011 година по гр.д. № 297/2011 година на Пловдивски окръжен съд в частта му, с която е прекратено производството по предявения от А. Ш. Х. против С. И. Х. иск за прекратяване на брака им и първоинстанционното решение № 566 от 20.12.2010 г. по гр.д. № 997/2010 г. на Асеновградски районен съд е обезсилено като недопустимо.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски окръжен съд в отменената му част.
ОСТАВЯ в сила решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|