Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 694

гр. София, 05.12.2019 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№465 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ес Ти Си” ЕООД срещу решение №269 от 08.10.2018 г. по в.т.д.№327/2018 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №158 от 23.03.2018 г. по т.д.№172/2017 г. на ОС Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от „Ес Ти Си” ЕООД срещу „Градски транспорт – Пловдив” АД /н/ иск за установяване съществуването на вземане в размер 497 023.84 лв., включено в обявен на 05.01.2017 г. списък на предявените и приети от синдика вземания в производството по несъстоятелност на „Градски транспорт – Пловдив” АД /н/, изключено с определение по чл.692 от ТЗ по т.д.№912/2008 г. на ОС Пловдив, което вземане да е възникнало в резултат от обявяване за недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността с решение по т.д.№257/2014 г. на ОС Пловдив на договор за продажба от 03.01.2012 г. на контактен проводник от въздушната контактна мрежа на тролейбусния транспорт в [населено място] с дължина 190 900 кв.м. и от разваляне на споразумение за прихващане от 03.01.2013 г., сключени между „Ес Ти Си” ЕООД и „Градски транспорт – Пловдив” АД /н/.
В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо, поради разглеждането от въззивния съд на предпоставките за симулативност на процесния договор, без съдът да е бил сезиран от страните с такова искане, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроси, които, уточнени от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до въпроса: Допустимо ли е в производство по чл.694 от ТЗ да се преценява /по възражение на страна или служебно/ нищожността на договор, от който е породено или до който се отнася вземането, предмет на иска по чл.694 от ТЗ, когато с влязло в сила решение, същият договор е обявен за недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на основание чл.647 от ТЗ. Твърди се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация – „Градски транспорт – Пловдив” АД /н/ не заявява становище.
Синдикът на „Градски транспорт – Пловдив” АД /н/ не заявява становище.
Третото лице помагач на страната на страната на „Градски транспорт – Пловдив” АД /н/ - Адвокатско дружество „Б., С. и Т.” заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел наличие на: 1. Сключен между страните договор за продажба от 03.01.2012 г., с който ответникът е продал на ищеца проводник от ВКМ срещу цена от 1 240 000 лв., която купувачът се задължил да плати в срок до 31.12.2015 г.; 2. Подписано на 03.01.2013 г. споразумение между страните, с което същите са се съгласили, че ответникът дължи на ищеца сумата 497 065.51 лв., в това число 155 941.84 лв. по 17 бр. фактури, съгласно приложение към споразумението и 341 123.67 лв. – по договор за паричен заем от 14.01.2009 г., а ищецът дължи на ответника сумата 1 240 000лв. по договора за продажба, при което задължението на ответника е прихванато срещу вземането на ищеца до размер 497 023.84 лв.; 3. Влязло в сила на 06.01.2015 г. решение №620/19.12.2014 г. по т.д.№257/2014 г. на ОС Пловдив, с което е уважен предявен от синдика на „Градски транспорт – Пловдив” АД /н/ иск по чл.647 ал.1, т.3, във вр. с ал.2 от ТЗ и е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността договор за продажба от 03.01.2012 г., с който „Градски транспорт – Пловдив” АД /н/ е продал на ищеца проводник от въздушна контактна мрежа на тролейбусния транспорт. Посочил е, че с оглед обективираното изявление, съдържащо се в отговорите на искова молба по чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ и представляващо признание за привидност на волята на двете страни за настъпване транслативния ефект на договора от 03.01.2012 г., с оглед несъответствието на клаузите от договора с действителното фактическо положение /по отношение фактическата власт върху проводниците, предмет на договора/, ведно с признанието за нееквивалентност на престациите /по иска по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ/, ведно с явния факт, че договарящите страни по договора за покупко-продажба са свързани лица /законният представител на двете дружества е едно и също физическо лице/ и с факта, че сделката е извършена в периода между подаване на молбата по чл.625 от ТЗ /която е подадена още през 2005 г./ и датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, може да се направи извод, че страните по договора за покупко-продажба от 03.01.2012 г. не са желали настъпването на неговото правно действие, респективно, че сделката е нищожна като привидна - абсолютно симулативна, от което следва и нищожност на споразумението от 03.01.2013 г., както поради неговата симулативност /косвени данни за която се съдържат и в заключението на ССЕ/, така и поради липса на основание. Изложил е съображения, че въззивникът черпи права от транслативното действие и двустранната реституция, предвидена в чл.648 от ТЗ, предвиждаща връщането на даденото от третото лице и е предявил вземането си по реда на чл.688 ал.3 от ТЗ, като вземане, възникнало след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, като последица от уважаването на иска по чл.647 от ТЗ - възстановяване на даденото по недействителната сделка в масата на несъстоятелността и връщане на даденото от третото лице, ако се намира в масата на несъстоятелността или признаване на качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност. Изразил е становище, че с оглед недействителността на сделката покупко-продажба от 03.01.2012 г. и споразумението за прихващане от 03.01.2013 г., то липсва „дадено“ – плащане чрез прихващане от третото лице по обявената и за относително недействителна по реда на чл.647 ал.1, т.3 от ТЗ сделка, съответно отречено е и качеството на ищеца на кредитор в производството по несъстоятелност с вземане от 497 023,84 лв., което вземане да е възникнало по реда на чл.648 от ТЗ в резултат от обявяване за недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността с решение по т.д.№257/2014г. на ПОС на договор за продажба от 03.01.2012 г. В този смисъл е достигнал до извод, че не се касае за нововъзникнало вземане, а за вземане, възникнало до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, подлежащо на предявяване по реда и в сроковете, визирани в чл.685 и чл.688 ал.1 от ТЗ.
Решението на въззивния съд е постановено в съответствие с очертания от ищеца, чрез наведените фактически твърдения /наличие на очертано по основание и размер вземане, възникнало след откриване на производството по несъстоятелност, което е изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл.692 от ТЗ/ и отправеното до съда искане /за установяване съществуването на това вземане/, предмет на делото, като възможността да се извърши преценка на нищожността на договора, от който е породено или до който се отнася вземането, предмет на иска по чл.694 от ТЗ, когато с влязло в сила решение, същият договор е обявен за недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на основание чл.647 от ТЗ, е въпрос по правилността на решението, а не се отнася до допустимостта на същото, респективно касационно обжалване поради вероятна недопустимост на решението не може да бъде допуснато.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, формулираният в изложението правен въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд, възприел становище, че процесният договор, обявен за относително недействителен по реда на чл.647 ал.1, т.3 от ТЗ с влязло в сила решение, е и нищожен поради наличие на абсолютна симулация, като предвид липсата на практика на ВКС по посочения въпрос, касационно обжалване на решението следва да бъде допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №269 от 08.10.2018 г. по в.т.д.№327/2018 г. на АС Пловдив.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.