Р Е Ш Е Н И Е   № 38   София, 10 февруари  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ:  ВЕРОНИКА ИМОВА                                                                             ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията)  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 686/2008  година   Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия К. А. Д. срещу въззивно решение № 242 от 31 октомври 2008г. по внохд № 514/08г. описа на Пловдивския апелативен съд,с което е потвърдена изцяло присъда № 111 от 26.08.2008г. по нохд № 2513/2007г. по описа на Пловдивския окръжен съд. В жалбата се поддържа,че решението е незаконосъобразно. Подсъдимият оспорва авторството на деянието по отношение на св. Ш. Последната имала очно заболяване ,което ограничавало възможността й да разграничава предмети и обекти. Св. Б. също не могла да обоснове кой е извършителят на грабежа. Липсвали очевидци на деянията. Иска да се отмени решението,постанови нова присъда и оправдае по обвинението. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Пловдивският окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим К. А. Д. за ВИНОВЕН в това,че през периода 03.10.2007г-05.10.2007г. в гр. П. в условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив,отнел от владението на Г. Р. Б. и на А. Ш. Ш. чужди движими вещи на обща стойност 237,50 лева без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като употребил за това сила,поради което и на основание чл.199,ал.1 т.4 вр.с чл.198,ал.1 вр.с чл.29,ал.1 б.”а” и „б” вр.с чл.26,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението е законосъобразно и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушение на закона и на процесуалните правила. Авторството на деянието е доказано от пострадалите свидетелки Б. и Ш. От приложените на досъдебното производство протоколи за разпознаване на лица и предмети и фотоалбуми –л.12-14, и л.35-37 е видно,че на 30.10.2007г. св. Б е разпознала под № 5 подсъдимия,като лицето което извършило на 03.10.2007г. спрямо нея грабеж на златни обеци. Посочила е,че го е разпознала по телосложението,височината ,косата и чертите на лицето. При извършеното по реда на чл.169 и сл. НПК процесуално действие не да допуснати нарушения,които да опорочават извършеното разпознаване. Последното е проведено на 30.10.2007г. за времето от 10.50 часа до 10.55 часа,като е предшествано от изричен разпит на свидетелката извършен на същата дата от 10.30 до 10.40 ч. В него тя е посочила,че е видяла подсъдимия от близко разстояние,запомнила е лицето му и е посочила отличителните му черти. В съдебно заседание на 26.08.2008г. категорично е посочила подсъдимия,който я е нападнал в гръб,докато се движила в посока жилището си,и свалил двете обеци от ушите й възползвайки се от обстоятелството,че двете ръце на жената била заети с торба покупки и чанта и не е могла да реагира. След това минал от дясната й страна,при което пострадалата успяла да го види и запомни. Аналогични са фактите изходящи от пострадалата св. Ш. Свидетелката е разпитвана непосредствено преди извършеното разпознаване на 30.10.2007г. Посочила а в разпита проведен от 12.15ч.до 12.30 часа,че на инкриминираната дата излязла да хвърли боклука. След като влязла в блока и застанала пред асансьора,видяла,че от първия етаж слиза момче,което не било от живущите и тя добре го огледала. Непознатият застанал зад гърба на пострадалата,тя усетила че той с двете си ръце дърпа обеците й,успял да ги издърпа и те останали в ръцете му. След това я блъснал към стената и избягал. Свидетелката е дала описание на извършителя,а по-късно при извършеното по реда на чл.169 и сл. НПК разпознаване,на същата дата за времето от 12.40 часа до 12.45 часа е разпознала под №3 подсъдимия,като лицето,което е извършило грабежа на златните й обеци на 05.10.2007г. В съдебно заседание на 23.01.2008 г.свидетелката е твърдяла,че не е видяла момчето,което й е свалило обеците,както и че при разпознаването нищо не е видяла през „дупката”,тъй като не виждала,нито на близо,нито на далече. Показанията й правилно не са кредитирани,като съдилищата са изложили мотиви,които съответстват на обективните данни. Последните,установени чрез разпита на поемните лица А. В. и Р. М. сочат категорично,че при разпознаването св. Ш без колебание посочила извършителя-подсъдим Д. Данни за това,че подсъдимият е бил посочен именно като извършител на деянията и при двете отделни разпознавания депозира и св. Ф, който е бил представен за разпознаване с други лице,включително и с подсъдимия. Друг аргумент,който подкрепя правдоподобността на показанията депозирани на досъдебното производство,непосредствено преди разпознаването е описанието на лицето,което е видяла във входа. Свидетелката е заявила- „беше на видима възраст около 20-24 години,със слабо телосложение,високо около 180 см, с тъмна нормално дълга коса и продълговато лице. Това момче беше от ромите.”. Свидетелката също така е потвърдила,че ако й бъде показано,със сигурност ще го разпознае,защото”добре разгледах лицето му и го запомних”. Доводът,че показанията на св. Ш на досъдебното производство неправилно са кредитирани,тъй като тя страдалата от практическа слепота, което състояние ограничава възможността й да разграничава предмети и обекти и техните фини детайли,е обсъден от двете предходни съдилища. Както районният,така и въззивният съд, първият по реда на чл.305,ал.1 т.3 НПК,а вторият в съответствие с чл.339,ал.2 НПК са дали отговор и са изложили съображения,които съответстват на заявеното от свидетелката в съдебно заседание ,както и на заключението на комплексната съдебномедицинска и психиатрична експертиза. Съгласно последната,възприета от страните,при свидетелката е налице практическа слепота,която не е слепота в анатомичния смисъл на думата,а ограничаване на възможностите за възприятие,при които тя не била могла да види от мястото на разпознаване фини детайли,но може да види и разграничи коса,цвят,нос,да различи мъж от жена. Обстоятелството,че в съдебно заседание отрича заявеното от нея пред следствените органи ,се дължи единствено на защитната й реакция водена от прагматичната насоченост на мисленето. В поведението на същата е установена симулативна тенденция,склонна е да моделира и представя фактите според нейните потребности- съгласно експертно решение на ТЕЛК тя има 100 % нетрудоспособност,която независимо от причината на извършеното изследване тя се стреми да защити. Експертите сочат също така,че свидетелката е силно податлива на внушения и манипулации,и под влияние на тези фактори е склонна да деформира и „нагажда” ситуативно отговорите си. Значение за това имат също така и личностните и културалните особености. Тя принадлежи към същия етнос,както и подсъдимия и обстоятелството,че спрямо нея е оказано давление ,обяснява поведението й в съдебната зала. На л.4 от съд.зас. на 23.01.2008г. свидетелката е посочила...”Един мъж ми каза да не казвам,че го познавам. Така ми каза. Той идваше на аптеката там,която е в блока.” Същевременно е пояснила,че на разпознаването е видяла „трети номер”-което означава,че след като е видяла по-малкия предмет,тя е видяла и лицето което го държи,респ.разстоянието от което е наблюдавала е било достатъчно,за да разпознае подсъдимия и го посочи като извършител на грабежа. В този смисъл,като са приели,че св. Ш въпреки очното си заболяване е видяла и разпознала подсъдимия като лице,което й отнело златните обеци,съдилищата не са допуснали нарушение по чл.348,ал.1 т.2 НПК. При събирането ,проверката и анализа на доказателствата,съдебните инстанции са изпълнили задължението си визирано в чл.13,чл.14,чл.107,ал.5 НПК. Не се установиха нарушения,които да поставят под съмнение пълното,всестранно и обективно разследване на обстоятелствата по делото от значение за правилното му решаване. В съответствие с установените по делото фактически положения,които не подлежат на преобсъждане от касационния съд,материалният закон е правилно приложен. Предвид изложеното,като е потвърдил присъдата,въззивният съд не е допуснал нарушение и по чл.348,ал.1 т.1 НПК. Не е налице нарушение и по чл.348,ал.3 НПК. Наказанието на подсъдимия е определено в близост до долната граница предвидена в закона при значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Основание за по-ниско наказание предвид предходните осъждания визирани в съдебните актове,няма. Не са налице изключителни или смекчаващи отговорността обстоятелства,които да обуславят наказание при условието на чл.55,ал.1 т.1 НК. С оглед на горните мотиви, решението като правилно,законосъобразно и справедливо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение       Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 242 от 31 октомври 2008г. по внохд № 514/2008г. по описа на Пловдивския апелативен съд,с което е потвърдена присъда № 111 от 26.08.2008г. по нохд № 2513/2008г. постановена от Пловдивския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: