Ключови фрази
Частна касационна жалба * изменение на решението в частта относно разноските * спорна администрация


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 252

София, 25.09. 2015 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 3895 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 8335 от 8.05.2015 г. на Ж. Г. К. и К. С. К. чрез пълномощника им адвокат С. С. против определение № 1043 от 23.04.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 710 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е отменено определение от 26.02.2015 г. по гр.д. № 410/2014 г. на Районен съд-Поморие и вместо него е постановено друго за изменение на решение № 19/29.01.2015 г. по гр.д. № 410/2014 г. на Районен съд-Поморие в частта за разноските, като Ж. Г. К. и К. С. К. са осъдени да заплатят на З. С. Д. и И. С. Д. разноски за първоинстанционното производство в размер на 430.00 лв.
З. С. Д. и И. С. Д. оспорват частната жалба.
За да прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав прецени следното:
За да постанови атакуваното определение Бургаския окръжен съд е констатирал, че делото е с предмет спорна съдебна администрация по чл.128, ал.1 СК, образувано по молба на З. Д. и И. Д. против Ж. К. и К. К. за определяне режим на лични отношения между молителите и децата Ж. К. и З. К., техни внуци, като първоинстанционният съд е отказал да измени решението си в частта за разноските с мотив, че производството има характер на спорна администрация и предпоставка за уважаване на претенцията е интересът на децата и определеният режим е в отклонение от поискания, а и по делото не е констатирано, че ответниците имат поведение, препятстващо връзката с децата, поради което е направен извод, че разноските следва да останат така, както са направени. Възивният съд е приел, че макар производството да има характер на спорна администрация, това не означава, че не се дължат разноски. Изложил е съображения, че съобразно чл.81 ГПК във вр.с.чл.78 ГПК съдът дължи произнасяне с крайния си акт по въпроса за разноските. Фактът, че е определен различен от поискания режим на лични отношения, не означава, че молбата е била неоснователна, тъй като след като водещ е интересът на децата, съдът не е обвързан с поисканото от молителите. Не е налице и основание за прилагане на чл.78, ал.2 ГПК- ответниците да не са дали повод за завеждане на делото и да са признали иска – доколкото очевидно между страните е имало спор за начина, по който молителите ще осъществяват контакти с внуците си: те искат децата да преспиват в дома им, докато ответниците считат, че контактите следва да се осъществяват само през деня, без преспиване, а липсва и признание на претенцията /напротив ответниците са заявили ,че спазват режима на лични отношения, установен с решение по гр.д.№ 288/2013г на ПРС, но този режим касае контактите с родителите на децата ,а не тези с бабата и дядото по майчина линия.
Жалбоподателите поставят въпросите: 1. Дължи ли се от ответника в производство по спорна съдебна администрация по чл.128 СК заплащане на съдебно-деловодни разноски при спазване разпоредбата на чл.78 ГПК, в т.ч. и в хипотезата на присъждане на разноски на ответника съразмерно с отхвърлената част на иска, т.е. при постановяване на съдебен акт прилагат ли се субсидиарно разпоредбите на визираната правна норма, регулиращи тежестта на поемане на разноските в едно съдопроизводство от страните, с тези в производството по спорна съдебна администрация, водещ в което е интересът на децата; 2. Следва ли съдът да прилага автоматично нормата на чл.78 ГПК и към производствата по спорна съдебна администрация, които се характеризират като неискови производства; 3. В случай на субсидиарно приложение на двете производства спрямо нормата на чл.78 ГПК, какъв би бил механизма на определяне на дължимите от страните разноски в хипотезата на чл.78, ал.1 ГПК, т.е. в случаите на заплащане на разноските от ответника, съразмерно с уважената част от иска /когато е определен режим на лични отношения, различен от заявения от ищеца с петитума на исковата молба/.
По първия и третия въпрос не е удостоверено основание по чл.280, ал.1 ГПК. Жалбоподателите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но не са представили съдебни актове, които противоречиво разрешават тези въпроси /с решение № 39 от 10.02.2014 г. по гр.д. № 4927/2014 г., ВКС, ІV г.о. са присъдени разноски на ответника с оглед неоснователността на касационна жалба, а с определение № 847 от 13.07.2012 г. по гр.д.№ 34/2012 г., ВКС, ІV г.о. не са присъдени разноски, защото такива не са направени/, поради което по тях не следва да се допусне касационно обжалване.
Налице е основанието по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по втория поставен въпрос, доколкото с решение № 125 от 28.11.2012 г. по гр.д. № 422/2012 г. на Районен съд-Карнобат е прието, че акта на съда е на спорна съдебна администрация относно начина на осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права, който не засяга – не признава и не отрича – съществуването им и при разглеждането на тези производства не следва автоматично приложение на чл.78 ГПК и макар иска за предоставяне упражняването на родителските права да е уважен, искането и на двете страни за разноски е прието за неоснователно, тъй като същите не са постигнали съгласие и подписали споразумение по въпросите в хипотезиса на чл.127, ал.1 СК,
По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса: Следва ли съдът да прилага автоматично нормата на чл.78 ГПК и към производствата по спорна съдебна администрация, които се характеризират като неискови производства.
По този въпрос правилна е практиката по атакуваното в настоящото производство въззивно определение. Нормата на чл.78 ГПК се намира в част Първа „Общи правила” на процесуалния закон и се прилага за всички уредени в него производства, доколкото не са налице специални правила за някои от тях или неприложимостта й не следва от характера на самото производство. Производствата по спорна съдебна администрация на отношенията родители и деца и на лични отношения на близки с деца не са изрично уредени в процесуалния закон, нито има специални норми относно отговорността за разноски по тези производства, поради което и при тях намират приложение общите правила на чл.78 ГПК, съгласно които отговорността за разноски почива на изискването за отговорност за вреди от неоснователни действия. Доколкото администрацията на тези граждански правоотношения се извършва изцяло по преценка на съда, изхождайки изключително от интереса на детето, то при уважаване на такъв иск и определяне размера на дължимите разноски, е без значение обстоятелството, че съдът е определил режим различен от поискания в исковата молба. При уважаване на такъв иск на ищеца не се дължат разноски единствено в хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК – когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако изрично признае иска.
По основателността на частната касационна жалба: С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, следва, че атакуваното въззивно определение е правилно. Искът на З. Д. и И. Д. за определяне режим на лични отношения с внуците им Ж. К. и З. К. е уважен. Спорът между страните, довел до предявяване на иска е несъгласието на ответниците при осъществяване на личните отношения децата да преспиват в дома на ищците, поради което не може да се приеме, че същите не са дали повод за завеждане на делото, а и липсва направено в хода на процеса признание на иска от тяхна страна. Следователно правилно Бургаския окръжен съд е преценил, че при основателност на предявения иск по чл.128 СК ответниците дължат възстановяване на направените от ищците разноски, като ирелевантно е обстоятелството, че съдът е определил режим, различен от поискания в исковата молба, поради което атакуваното определение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1043 от 23.04.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 710 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Бургас.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1043 от 23.04.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 710 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Бургас .
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: