Р Е Ш Е Н И Е № 69 София, 20 юни 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и седми януари ........... 2012 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова .................................... ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева ................................. .. Севдалин Мавров ............................. при секретар .. Иванка Илиева ...................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Искра Чобанова ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ................................. НОХД № .. 3113 ... / .. 11 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на гл. ХХХІІІ НПК. В срок е постъпило искане от осъдения Д. Т.. Атакува се решение от 14.07.11 год., постановено по ВНОХД № 2390/11 год. по описа на Софийски градски съд, с което е изменена присъда от 19.01.11 год. по НОХД № 1221/10 год. на Софийски районен съд. Сочи се основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Иска се възобновяване на делото, отмяна на решението и присъдата и оправдаване на осъдения от касационната инстанция или връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Искането се поддържа в съдебно заседание по изложените в него основания и доводи. Повереникът на гражданския ищец по делото – Център за развитие на човешките ресурси към МОМН, счита искането за неоснователно. Моли, да бъде оставено без уважение. Прокурорът пледира за оставяне без уважение на искането. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, посочените основания и доводи и становищата на страните, намира следното. Производството пред районния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. С цитираната присъда осъденият Т. е признат за виновен в това, че през периода 14.09.06 год. – 29.01.07 год., в [населено място], в качеството на длъжностно лице – председател на юридическо лице с нестопанска цел – фондация „Р. К.”, рег. по ф.д. № 8898/04 год. по описа на СГС – ФО, присвоил чужди пари в размер на 18 545.52 евро, с левова равностойност по курса на БНБ – 36 271.88 лв., собственост на Европейския съюз, представляващи първоначално финансиране от 60 % по проект ВG/06/А/PL 1661150/06 год. – “Практическо обучение в иновативни методи в изолацията на сгради”, поверени му в това му качество да ги управлява, съгласно договор за отпускане на финансова помощ от 21.08.06 год., сключен с ЦРЧР – МОН на РБ, НА „Л. да В.”, като присвояването е в големи размери, същото е по програма на ЕС „Европейска програма за професионално образование и обучение „Л. да В.” и е от фонд „Европейски образователни програми”, предоставен от ЕС на българската държава. На осн. чл. 202, ал. 2, т. 1 и 3, пр. 2, вр. чл. 201 и чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК е осъден на ДВЕ години и ДЕСЕТ месеца лишаване от свобода и конфискация на ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], подробно описан в диспозитива на съдебния акт. Признат е за виновен и в това, че на 13.03.08 год., в [населено място], в качеството на длъжностно лице – председател на юридическо лице с нестопанска цел – фондация „Р. К.”, рег. по ф.д. № 8898/04 год. по описа на СГС – ФО, присвоил чужди пари в размер на 7 928.28 евро, с левова равностойност по курса на БНБ – 15 506.37 лв. собственост на Европейския съюз, представляващи второ и окончателно финансиране от 40 % по проект ВG/06/А/PL 1661150/06 год. – “Практическо обучение в иновативни методи в изолацията на сгради”, поверени му в това му качество да ги управлява, съгласно договор за отпускане на финансова помощ от 21.08.06 год., сключен с ЦРЧР – МОН на РБ, НА „Л. да В.”, като за улесняване на присвояването е извършил престъпление по чл. 316, пр. 1, вр. чл. 309, ал. 1, пр. 1 НК, за което не се предвижда по-тежко наказание, като предметът на престъплението е в големи размери, същото е по програма на ЕС „Европейска програма за професионално образование и обучение „Л. да В.” и е от фонд „Европейски образователни програми”, предоставен от ЕС на българската държава. На осн. чл. 202, ал. 2, т. 1 и 3, пр. 2, вр. чл. 201 и чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК е осъден на ДВЕ години и ПЕТ месеца лишаване от свобода и конфискация на ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], подробно описан в диспозитива на съдебния акт. На осн. чл. 23, ал. 1 НК на Т. е наложено едно общо наказание лишаване от свобода в размер на ДВЕ години и ДЕСЕТ месеца, към което на осн. чл. 23, ал. 3 НК е присъединена изцяло конфискацията. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от ПЕТ години. Т. е осъден на осн. чл. 45 ЗЗД да заплати на ЦРЧР към МОН сумата от 36 271.88 лв., представляваща причинени от първото престъпление имуществени вреди и на същото основание – 15 506.37 лв. – имуществени вреди от второто престъпление. Съдът се е произнесъл по разноските. Въззивният съд е изменил присъдата, като е отменил повторната конфискация на ½ идеална част от имота за второто престъпление, извършено при условията на реална съвкупност с първото. Потвърдил съдебния акт в останалата му част. Като съществено нарушение на процесуалните правила се изтъква въведено с обвинителния акт противоречие между фактически данни и правна квалификация. Сочи се, че на стр. 2 от последния се твърди, че изначало подсъдимият е нямал намерение да изпълни задължението си по договора с ЦРЧР за изпълнение на проекта и е възнамерявал да присвои получените средства, което имплицитно сочи на дейност, осъществяваща състава на измама по чл. 209 или чл. 212 НК, а не по повдигнатите с обвинителния акт обвинения по чл. 202, вр. чл. 201 НК. Защитата твърди, че с това е нарушено правото на защита на подсъдимия да бъде адресат на ясно и точно формулирано обвинение при синхрон между неговата фактическа част и правна квалификация. Действително, в обвинителния акт се съдържа посочения израз, но това е едно твърдение от страна на обвинението, което не е подкрепено с конкретни факти, установени по съответния законов ред. Предлагайки производството да протече по реда на глава ХХVІІ, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, подсъдимият се е съгласил с отразените в обвинителния акт факти, а не с посоченото твърдение, което остава изолирано от доказателствата по делото. Признатите факти са обосновали законосъобразно приетата квалификация за присвояване, а не за измама, съответно документна такава. Съгласявайки се с фактите по акта на прокурора, осъденият и неговият защитник са разполагали с пълната процесуална възможност в очертаните от тях предели да установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с материалния закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност. В обсега на същите са: излагане на съображения за необходимост от приложение на относимите основни институти на наказателното право; очертаване на аргументи за обективните и субективни признаци на престъпния състав и обоснованата от тях правна квалификация, визирана в особените норми на наказателния кодекс, съответно релевиране на възражения за несъставомерност на извършеното деяние. В тази посока е развита защитата на подсъдимия в процеса, поради което не са нарушени процесуалните му права. Като нарушение на материалния закон се сочи, че редовните инстанции безрезервно са приели наличието на качеството „длъжностно лице” в отношенията, развили се по повод изпълнението на проекта и получените за реализирането му финансови средства от фондацията. Твърди се, че подобно становище противоречи на материалния закон и от там формира порок на постановените съдебни актове, който може да бъде преодолян единствено чрез възобновяване на наказателното производство. Подчертава се, че има формално наличие на длъжностно качество, но в случая, то е само в рамките на отношенията между осъдения и представляваната от него фондация, а не и в отношенията му с ЦРЧР. Това се обосновава с легалната дефиниция на качеството „длъжностно лице”, предполагаща пряка връзка на възлагане в отношенията между ощетения имуществено субект и физическото лице, на което е възложена съответната материална отговорност. Посоченото не може да бъде споделено. На възражението изчерпателно и законосъобразно е отговорил въззивният съд на л. 44 – 46 от делото. Отразеното в решението не следва да се преповтаря. Необходимо е само да се отрази и от настоящата инстанция, че меродавно за определяне на длъжностното качество на осъдения е функцията, която той е изпълнявал във фондация „Р. К.” – председател на същата, като в това си качество е имал ръководна и стопанско – разпоредителна функция. Паричните средства са предоставени на фондацията за изразходването им по предназначение, съгласно сключения на 21.08.06 год. договор за отпускане на финансова помощ между нея и ЦРЧР към МОН, т.е. инкриминираните парични средства от ЕС са постъпили във фактическа власт на Т. в качеството му на длъжностно лице. Единствено той е можел да се разпорежда и да ги управлява целево, съгласно поетите договорености от името на фондацията по проект за обучение на кадри, каквото, на практика, не е реализирано. В случая е без значение пряката връзка на възлагане, тъй като се касае до нов тип финансови отношения, свързани със структурните фондове и произтичащи от члествения договор на Република България с ЕС. Във връзка с горното, при разглеждане на делото не е допуснато съществено процесуално нарушение. Материалният закон е приложен правилно. Ето защо не са налице основания за възобновяване на делото и искането следва да се остави без уважение. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. С. Т. за възобновяване на НОХД № 1221/10 год. на Софийски районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: