1 Р Е Ш Е Н И Е № 327 гр. София, 29 септември 2015 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар .........………….. КРИСТИНА ПАВЛОВА......……… и с участието на прокурор .............……….…......КИРИЛ ИВАНОВ............................................…разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 755/2015 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл.423 ал.1 от НПК по искане на осъдения В. С. М. за възобновяване на ВНОХД № 849/2009 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 7 състав, отмяна на постановената по него присъда № 35 от 07.06.2010 г., отмяна на присъдата от 03.12.2009 г. по НОХД № 107/2008 г. по описа на ОС Монтана и връщане на делото за ново разглеждане. В искането за възобновяване осъденият М. е посочил, че съдебната фаза е била проведена задочно, поради което е осъден несправедливо от САС. Изложени са съображения, че не е извършил престъплението, за което е признат за виновен и осъден, разполага с доказателства за действителния автор на инкриминираното деяние - свидетели, които ще посочи при новото разглеждане на делото. В съдебно заседание на касационната инстанция искателят М. заявява, че макар и да е напуснал известният по делото адрес, никога не се е укривал. Той лично и служебният му защитник адв.С. молят искането за възобновяване да бъде уважено, като поддържат и изложените в него доводи. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното: Искането на осъдения М. за възобновяване на наказателното дело по реда на глава тридесет и трета от НПК е допустимо съгласно разпоредбата на чл.423 ал.1 от НПК, тъй като същото е постъпило в шестмесечния срок от узнаване на влязлата в сила присъда. (Молбата за възобновяване е подадена на 23.03.2015 г., видно от щемпела на Затвора Враца). С оглед отсъствието на друга информация относно времето на узнаване от страна на осъдения на обстоятелствата за влезлия в сила съдебен акт на САС, НО, 7 състав по ВНОХД № 849/2009 г., ВКС прие за начало на визирания от чл.423 ал.1 от НПК период момента на задържане на осъденото лице за изпълнение на влязлата в сила присъда – 10.03.2015 г. По същество искането на осъдения В. М. за възобновяване на наказателното дело на основание чл.423 ал.1 от НПК е неоснователно. Съдебното производство по НОХД № 107/2008 г. по описа на ОС гр.Монтана е било образувано по внесен от ОП Монтана обвинителен акт по обвинението на В. М. за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 от НК. С присъда от 03.12.2009 г. първоинстанционният съд е признал искателя за невинен в това, на 15.04.2008 г. в [населено място], обл.М. да е отнел чужди движими вещи на обща стойност 285 лв. от владението на Е. Д. С. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, а грабежът представлява опасен рецидив, като го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 от НК. С присъдата си ОС Монтана е отхвърлил предявените от Е. Д. С. граждански искове за причинени му имуществени вреди в размер на 285 лв. както и за претърпените неимуществени вреди в размер на 2500 лв. По протест на ОП Монтана срещу първоинстанционната присъда било образувано ВНОХД № 849/2009г. по описа на САС, НО, 7 състав, като с присъда № 35 от 07.06.2010 г. въззивният съд отменил присъдата на ОС Монтана и признал В. С. М. за виновен в това, че на 15.04.2008 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 285 лв. от владението на собственика им Е. Д. С. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”б” и чл.54 от НК му наложил наказание шест години „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим за изпълнение в затвор. Със същата присъда САС, НО, 7 състав осъдил В. С. М. да заплати на Е. Д. С. обезщетения за причинените му имуществени вреди в размер на 285 лв. и за претърпените неимуществени вреди в размер на 2500 лв. ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 15.04.2008г. до окончателното им изплащане. В тежест на осъдения били възложени и направените по делото разноски. По касационна жалба, депозирана от служебния защитник на искателя – адв.К. от САК, било образувано н.д. № 576/2010 г. по описа на ВКС, НК, III н.о., като с решение № 556 от 16.11.2010 г. атакуваният съдебен акт на САС е оставен в сила. Макар съдебната фаза на процеса изцяло да е протекла в отсъствието на искателя М., в настоящия случай не са налице предпоставките на чл.423 ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Съгласно цитираната разпоредба искането на задочно осъдения за възобновяване се уважава, освен в случаите, когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл.254 ал.4 от НПК не е могла да бъде изпълнена, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В обсъждания казус осъждането на искателя в негово отсъствие се дължи единствено на собственото му недобросъвестно поведение, което недвусмислено може да бъде окачествено като „укриване” – напускането на обитавания от него адрес в [населено място], [улица], без да уведоми надлежния орган, след като е знаел за предявеното срещу него обвинение в хода на досъдебното производство и е бил уведомен за процесуалните му задължения, произтичащи от качеството му на обвиняемо лице. Горният извод следва от събраните по делото доказателства, които установяват следното: Наказателното производство срещу В. С. М. е било образувано с постановление от 15.05.2008 г. С постановление от 14.07.2008 г. искателят е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 от НК, като на същата дата е бил и разпитан в това му качество, за което бил съставен протокол за разпит на обвиняем (л.44 от д.п.). Саморъчно поставените подписи от М. върху всяка страница от тези документни установяват личното му участие в посочените процесуални действия. От протокол за разпознаване на лица и предмети, съставен отново на 14.07.2008 г. и приложения към него фотоалбум се установява, че осъденият е участвал в това процесуално следствено действие, за което върху протокола е положил саморъчен подпис. (л.46 от д.п.), както и в проведена очна ставка между него и пострадалия Е. С., за която бил съставен протокол от 18.11.2008 г., върху който също саморъчно са положени подписи от М. (л.80 от д.п.). Най-сетне, на 19.11.2008 г. материалите от досъдебното производство били предявени на искателя, за което е съставен протокол от същата дата с положен от последния саморъчен подпис (л.81 от д.п.). След внасяне на делото с обвинителен акт в съда, същото било насрочено за 27.01.2009 г., за която дата на осъдения била изпратена призовка на известния по делото адрес – [населено място], [улица] приложен препис от обвинителния акт и указания за организиране на защитата, както и за възможността да поиска разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Призовката била върната в цялост с отбелязване, че при посещение на адреса на 15.01.2009 г. лицето не е намерено на адреса, като по данни на баща му С. М. Я. същият заминал на работа в [населено място], като никой не знаел адреса му там. Съдът изискал нови адресни справки, в отговор на които бил посочен същият постоянен и настоящ адрес – [населено място], [улица]. В съдебното заседание, проведено на 27.01.2009 г. ОС Монтана взел по отношение на В. С. М. мярка за неотклонение „задържане под стража“, обявил осъдения за общодържавно издирване и предприел действия за осигуряване на служебен защитник на същия. За насроченото съдебно заседание на 04.03.2009 г. М. отново бил призован от известния адрес, като призовката била върната със същата информация от баща му – че работи в [населено място], там е с цялото си семейство и никой не знае адреса му. С определение, постановено в същото съдебно заседание, съдът изпратил ново искане до ОД на МВР гр.Монтана, с което изискал информация за хода на издирване на М. с оглед насрочване на делото за дата, на която последният би бил призован и на основание чл.290 ал.1 от НПК спрял наказателното производство по НОХД № 107/2008 г., след което регулярно изисквал информация за хода на издирвателната дейност. В отговор с писмо от 04.03.2009 г. Директора на ОД на МВР – Монтана уведомил съда, че В. С. М. е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 5082/03.02.2009 г. Проведено било издирване на територията, обслужвана от ОД на МВР – Монтана. Установен бил контакт със СДП – София, където също били предприети действия по издирване на молителя, но също без резултат към момента, поради което издирвателните действия продължавали на територията на цялата страна. Окръжният съд изисквал периодично информация от ОД на МВР – Монтана, като с писма от 14.05.2009 г. и 30.07.2009 г. бил уведомен, че лицето не е издирено. Преценявайки, че делото се бави в неразумен срок, с определение от 16.09.2009 г. ОС Монтана възобновил производството по НОХД № 107/2008 г. и насрочил открито заседание, с призоваване на служебен защитник с оглед възможността за разглеждане на делото по реда на чл.269 ал.3 т.1 и т.2 от НПК. Поради постъпили идентични данни от близки на М. за това, че същият живее и работи в [населено място] на неизвестен адрес, след назначаване на служебен защитник, съдът дал ход на делото при условията на чл.269 ал.3 т.2 от НПК в съдебно заседание на 11.11.2009 г., а в съдебното заседание на 03.12.2009 г. постановил присъдата си, с която признал В. С. М. за невинен по предявеното му обвинение и го оправдал за това да е извършил престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 от НК. По протест от ОП М., било образувано ВНОХД № 849/2009 г. по описа на САС, НО, 7 състав. По делото са проведени съдебни заседания на 15.02.2010 г., 08.03.2010 г., 29.03.2010 г., 19.04.2010 г., 17.05.2010 г. и 07.06.2010 г., като за всяко едно от тях са получавани отговори: от МВР Главна дирекция „Гранична полиция“ за липса на информация за преминаване през ГКПП на РБългария на В. М.; от НСлС за това, че М. не пребивава в следствените арести на страната; от МП, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за това, че същият не изтърпява наказание „лишаване от свобода“ и не се задържа в затворите на страната на друго основание; от ОД на МВР Монтана за това, че издирвателните мероприятия за установяване местонахождението на В. М., обявен за издирване с телеграма № 5082/03.02.2009 г. продължават. След предприемане на всички необходими и възможни мерки за издирване на искателя, в съдебното си заседание на 07.06.2010 г. САС, НО, 7 състав постановил присъдата си, атакувана в настоящото производство. В съдебното заседание пред въззивния съд осъдения бил защитаван от назначения му служебен защитник – адв.К.. Изпълнявайки акуратно задълженията си на служебен защитник, адв.К. депозирала касационна жалба, въз основа на която било образувано н.д. № 576/2010 г. по описа на ВКС, НК, III н.о. С решение № 556 от 16.11.2010 г. по цитираното наказателно дело, ВКС оставил в сила присъдата на САС, НО, 7 състав от 07.06.2010 г. Издирването на осъдения М. продължило след влизане на присъдата в сила, считано от 16.11.2010 г. с оглед привеждането й в изпълнение, включително с издаване на европейска заповед за арест от ОП М. по преписка № Пр-36/2010 г., като на 10.03.2015 г. същият бил задържан от служители на РУП – Пирдоп. При тези данни настоящият състав на ВКС намира, че наказателното производство законосъобразно е протекло по реда на чл.269 ал.3 т.2 от НПК и не са налице предпоставките на чл.423 ал.1 от НПК за неговото възобновяване. За основателността на искането не е достатъчно делото да е разгледано в отсъствие на осъденото лице. Необходимо е още то да не е било запознато с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение (т.е. изобщо да не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство), както и че неучастието му при разглеждане на делото да не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение, а на липсата на процесуална активност и неизпълнение на служебните задължения от страна на органите на досъдебното производство или съда. В настоящия казус осъденият е участвал лично в досъдебната фаза на наказателния процес, като е бил запознат не само с обвинението срещу себе си, но и с процесуалните си задължения, произтичащи от качеството му на обвиняемо лице. Независимо от това, той напуснал известния по делото адрес без да уведоми както разследващия орган, така и прокурора. Това негово действие представлява „укриване“ по смисъла на чл.423 ал.1 изр.2 от НПК и тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, действията на В. М. представляват процесуална пречка за възобновяване на наказателното производство срещу него. Неизпълнението на процедурата по чл.254 ал.4 от НПК е последица от неговото собствено недобросъвестно процесуално поведение и не се дължи на некоректното изпълнение на служебните задължения от страна на съда. Тъкмо обратното. Както ОС Монтана, така и САС са предприели всички възможни мерки за установяване местонахождението на осъдения и едва след като проведеното общодържавно издирване не е дало резултат, са разгледали делото по реда на чл.269 ал.3 от НПК, като правото му на защита било гарантирано от участието на назначените му служебни защитници. По изложените съображения ВКС прие, че искането на В. С. М. за възобновяване на наказателното дело на основание чл.423 ал.1 от НПК е неоснователно. Останалите доводи, залегнали в искането на осъдения М. – за „несправедливост“ на осъждането му и за „недоказаност“ на обвинението, не могат да бъдат разгледани от настоящата инстанция. От една страна част от оплакванията биха могли да бъдат подведени единствено под основанието за възобновяване на наказателното дело по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. В тази му част искането е недопустимо, тъй като цитираната хипотеза визира съдебни актове, непроверени по касационен ред по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната. В конкретния случай, както вече бе отбелязано по-горе в настоящото решение, присъда № 35 от 07.06.2010 г., постановена по ВНОХД № 849/2009 г. по описа на САС, НО, 7 състав, с която В. М. е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 от НК, е била проверена от ВКС по касационно наказателно дело № 576/2010 г. по описа на ВКС, НК, III н.о., образувано по касационна жалба на защитника на М. – адв.К., като с решение № 556 от 16.11.2010 г. атакуваният съдебен акт на САС е бил оставен в сила. От друга страна, конкретната формулировка на съображенията на молителя в тази им част сочи на оплакване за недоказаност на обвинението, което не е касационно основание съгласно разпоредбата на чл.348 ал.1 от НПК и следователно не подлежи на проверка от касационната инстанция. По изложените съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. С. М. за възобновяване на ВНОХД № 849/2009 г. по описа на САС, НО, 7 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.