О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 104

София, 18.03.2022 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков
Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева ч.гр.дело 492 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за установяване на незаконно придобитото имущество, чрез пълномощника Г. Н. – старши инспектор в ТО Благоевград при ДТ София на КПКОНПИ, против определение № 545/22.02.2021 г., постановено по в. гр. дело № 3943/2020 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 260159/06.11.2020 г., постановено по гр. дело № 542/2019 г. на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която производството по делото е прекратено по отношение на А. Г. К..
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното определение. Иска се допускането му до касационен контрол на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2, пр.3 ГПК. В изложението са поставени следните процесуалноправни въпроси: 1/ Следва ли съдът да уведоми ищеца за приключила процедура по връчване на съдебните книжа на ответниците по делото по реда на чл. 47 ГПК, която предшества внасянето на възнаграждение по назначаването на особен представител. 2/ Невнасянето на възнаграждение за назначаване на особен представител при неуведомяване на ищеца по надлежния ред за осъществено връчване на съдебните книжа на ответниците по делото по реда на чл. 47 ГПК, основание ли е за прекратяване на исковото производство. Няма обосновка на сочените допълнителни критерии – на коя съдебна практика на ВКС противоречи даденото от въззивния съд разрешение и съответно какво е значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от легитимирано да обжалва лице и е насочена срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С разпореждане от 14.05.2020 г., първоинстанционният съд е указал на ищеца да внесе възнаграждение за назначаване на особени представители за осъществяване на процесуално представителство на ответниците на основание чл.47, ал.6 ГПК, като указанията са връчени на КПКОНПИ на 15.06.2020 г. С молба вх. № 3717 от 22.06.2020 г. ищецът е поискал продължаване на срока с 20 дни. С определение от 29.06.2020 г., съдът е продължил срока за представяне на документ за внасяне на разноски в размер на 1902.84 лева – дължимо възнаграждение за особени представители на ответниците в процеса с 20 дни, считано от изтичането на първоначалния срок, т.е. считано от 22.06.2020 г. С последваща молба от 03.07.2020 г. ищецът е поискал съединяване на гр. дело № 542/2019 г. и гр. дело № 374/2019 г., но с определение от 10.07.2020 г. съдът е оставил без уважение същата. С молба вх. № 4401 от 13.07.2020 г. е отправено искане от КПКОНПИ съдът да разпореди връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея за ответниците да се извърши по реда на чл. 42, ал. 2 ГПК – чрез частен съдебен изпълнител. С разпореждане от 18.08.2020 г. на Окръжен съд Кюстендил, надлежно връчено на ищеца на 01.09.2020 г., последният е уведомен, че при непредставяне на доказателства за връчване на съдебните книжа на ответниците по реда на чл.42, ал.2 ГПК в 1-месечен срок от получаване на съобщението за разпореждане и с оглед факта, че възнаграждението за особен представител не е внесено, производството по делото ще бъде прекратено. С молба от 05.10.2020 г. /пощ. клеймо от 02.10.2020 г./, на основание чл. 63, ал. 1 ГПК, ищецът е поискал продължаване на дадения едномесечен срок с цел спазване на сроковете по извършваща се към момента процедура по връчване на съдебни книжа на ответниците по делото по реда на чл. 47 ГПК, вр. чл. 42, ал. 2 ГПК от ЧСИ Н. С.. В молбата е посочено, че исковата молба, ведно с приложенията към нея, са изпратени за връчване до ЧСИ Н. С. с молба от 19.08.2020 г. С писмо вх. № 260911 от 05.10.2020 г., ЧСИ Н. С. е изпратил до ОС Кюстендил 2 бр. съобщения за надлежно връчени книжа на ответницата Н. Б. К., като относно връчването на книжата на другия ответник по делото, е посочено че следва да се изчака изтичането на сроковете визирани в ГПК. С последващо писмо от 13.10.2020 г. ЧСИ С. са върнати преписи от исковата молба и приложенията към тях заедно с 3 бр. съобщения до втория ответник и протокол, удостоверяващ надлежното връчване на съобщенията поради неявяването му в двуседмичен срок за получаване на книжата от деловодството на ЧСИ, съгласно чл.47, ал.5 ГПК. При тези данни, първоинстанционният съд е постановил определение, с което е прекратил производството по делото поради невнасяне на възнаграждение за назначаване на особен представител на ответниците, което се явява процесуална пречка за провеждане на съдебното производство.
За да потвърди обжалваното определение на Окръжен съд Кюстендил в частта, с която производството по делото е прекратено по отношение на А. Г. К., Софийският апелативен съд е приел, че внасянето от страна на ищеца на възнаграждение за назначен на негови разноски особен представител на ответник по иска не е сред изискванията за редовност на исковата молба, съдържащи се в чл. 127 и чл. 128 ГПК, но разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК е приложима, доколкото невнасянето на възнаграждението препятства движението на делото. Посочено е, че участието на особен представител в производството в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК е задължително и до назначаването му е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия, а невнасянето на определеното от съда възнаграждение за особен представител на ответника по иска за съответната инстанция е основание за приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК във всяка инстанция, в който смисъл е и практика на ВКС – определение № 200/13.05.2019 г., постановено по гр. дело № 4493/2018 г. на ІV г.о. Съобразявайки данните за връчване на препис от исковата молба, заедно с приложенията към нея на ответника А. К. по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, вр. чл. 47, ал. 5 ГПК, въззивният съд е приел, че неспазването на установеното по силата на чл. 47, ал. 6 ГПК задължение на ищеца да внесе определеното му от съда възнаграждение за особен представител, се явява преграждащо делото обстоятелство за извършване на следващи съдопроизводствени действия.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК приема, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
Формулираните в изложението въпроси нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като те не са разрешавани от въззивния съд и не са обусловили решаващите му правни изводи в обжалваното определение. Формулировката на въпросите сочи, че същите не отчитат факта, че преди да се предприеме връчването на книжата чрез ЧСИ по искане на ищеца, такова връчване вече е било осъществено от съда и на основание чл.47, ал.6 ГПК на ищеца са дадени надлежни указания за представяне на доказателства за внесено възнаграждение за особен представител. Въпросът, обусловил решаващата воля на въззивния съд, е дали внасянето на възнаграждението за особен представител на ответника е обусловено от второто осъществено от ЧСИ връчване по чл.47, ал.5 ГПК, след като такова връчване вече е било осъществено от съда. Процесуалноправен въпрос в този смисъл не е поставен от жалбоподателя, поради което ВКС не може да допусне касационно обжалване по него. Отделно, за пълнота на изложението, следва да бъде посочено, че поисканото от ищеца повторно връчване на книжата чрез ЧСИ, няма значение за задължението на ищеца да внесе възнаграждение за особен представител на ответниците, което му е надлежно съобщено от съда след осъществена вече процедура по връчване на книжата по реда на чл.47, ал.5 ГПК. С оглед заявеното в частната касационна жалба оплакване, че въззивният съд не е съобразил, че по молба на ищеца от 05.10.2020 г. /пощ. клеймо от 02.10.2020 г./ с правно основание чл. 63, ал. 1 ГПК - за продължаване на срока, даден с разпореждане от 18.08.2020 г., надлежно връчено на ответника на 01.09.2020 г., липсва произнасяне от първоинстнационния съд, следва да се посочи, че в случая непроизнасянето по тази молба е правно ирелевантно, тъй като същата е подадена след 01.10.2020 г. – датата, на която е изтекъл едномесечния срок, даден с разпореждане от 18.08.2020 г. на Окръжен съд Кюстендил.
Поради липса на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, не следва да се обсъждат и допълнителните такива, още повече, че същите са само бланкетно посочени, без никакви разяснения и обосновка, единствено с цифрово възпроизвеждане на законовите разпоредби.
В конкретния случай не се констатира и „очевидна неправилност“ на обжалваното определение по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. В конкретния случай не се установяват хипотезите на квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт - законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, т.е. не е налице основание за допускане на обжалването по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 545/22.02.2021 г., постановено по в. гр. дело № 3943/2020 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 260159/06.11.2020 г., постановено по гр. дело № 542/2019 г. на Окръжен съд Кюстендил.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: