Ключови фрази
Престъпления против подчинеността и военната чест * вътрешно убеждение * доказаност на обвинението * военно длъжностно лице

Р Е Ш Е Н И Е

                          

Р Е Ш Е Н И Е

 

548

 

гр.София, 04 януари  2010 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България,   Първо наказателно отделение в съдебно заседание на  девети декември  две хиляди и девета  година в  състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:    ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

                                                                        ИВЕТА АНАДОЛСКА

                                                                                                                           

                 със секретар   Румяна Виденова

при участието на прокурора    АНТОНИ ЛАКОВ

изслуша    докладваното  от   

председателя        (съдията)    ПЛАМЕН ТОМОВ

наказателно  дело под № 638/2009 година

 

Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред него по жалба от името на подсъдимия П. Д. Ч. срещу потвърждаването от Военно-апелативния съд на присъдата, която първоинстанционният Софийски военен съд издал спрямо този подсъдим.

Присъдата - № 70 от 10 октомври 2008 год., е осъдителна по обвинението, че на 1 януари 2008 год. в база на българския контингент, участващ в Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан (ISAF), кадровият военнослужещ редник Ч. е извършил насилствено действие (удар с ръка в лицето) по отношение на лейтенант К. Л. А. началник и военно длъжностно лице при изпълнение на задължение по военната служба – престъпление по чл.377, ал.1 НК. Наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е в размер на 1 година, условно с тригодишен изпитателен срок.

Второинстанционното (въззивно) решение - № 100 от 1 октомври 2009 год. по внохд № 73/2009 год., е постановено също по жалба от обжалвалата сега страна. Решението е второ поред във ВоАС – първото е от 13 март 2009 год., но на 21 май 2009 год. то е било отменено по касационен ред от друг състав на ВКС и делото върнато за ново разглеждане във въззивната инстанция.

В сегашната (също втора поред) касационна жалба се твърди, че обжалваното решение е „неправилно, незаконосъобразно, немотивирано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон” и това налага отмяната му с оправдаване на подсъдимия още във ВКС или с връщане на делото за ново разглеждане във ВоАС; изложени са и доводи за такъв изход на делото.

Касационната жалба е поддържана и в съдебното заседание на тази инстанция, а прокурорът е за нейното отхвърляне.

ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение.

Оспореният съдебен акт не е засегнат от основания за неговото отменяне или изменяне.

Както може да се види от цитираното по-горе от касационната жалба, тя е изготвена без да се държи особено за уредбата в НПК на касационното производство, а друга нейна слабост е, че е почти дословно повторение на предишната касационна жалба. По-същественото, разбира се, е, че тя е неоснователна, което до голяма степен се дължи на изпълнените указания в отменителното касационно решение.

Вторият въззивен съдебен състав е по-убедителен в изводите си за доказаност на обвинението, защото ясно е откроил аргументите си в подкрепа на показанията на пострадалия лейт. Абрашев: собствената им убедителност и подкрепата им от други свидетели, от полк. В. Б. когото като старши национален представител пострадалият първи докладвал за поведението на Ч. , от ефр. Д. М. пряко не е видял нанасянето на удара, но е потвърдил физическия контакт между Ч, от ст.лейт. Ненов-който също не е пряк очевидец на насилническото действие, но очевидно е имало защо да застане между двамата участници в конфликта и да изведе А. Точно такава аргументация на вътрешното убеждение е имал предвид ВКС в отменителното си решение и сега при нейното наличие, настояването отново върху всъщност предишната жалба няма как да бъде възприето. Още по-малко оправдано е настояването върху други предишни доводи в нея, които ВКС-ІІ н.о. явно е сметнал за несъстоятелни (например, че по време на инцидента пострадалият не е изпълнявал задълженията си по военната служба).

Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение

Р ЕШ И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 100 от 1 октомври 2009 год. по внохд № 73/2009 год. на Военно-апелативния съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

 

 

 

/СЛ

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: