Р Е Ш Е Н И Е № 285 София, 1 октомври 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и девети май …........... 2012 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев .................... ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ........................ .. Севдалин Мавров ............................. при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Димитър Генчев .............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ........................... КНОХД № .. 838 .. / .. 12 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от страна на подсъдимия К. К.. Атакува се въззивно решение № 1 от 26.03.12 год., постановено по ВНОХД № 2/12 год. по описа на Военно-апелативния съд. С последното е потвърдена присъда № 35 от 21.11.11 год. по НОХД № 230/11 год. на Сливенския военен съд. В жалбата се визират всички касационни основания. От съдържанието й се очертават алтернативни искания свързани с правомощията на ВКС. От една страна, жалбоподателят иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. От друга - претендира за изменение на второинстинционния акт с преквалифициране на деянието по чл. 325, ал. 1 НК и освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на осн. чл. 78а НК. Жалбата се поддържа в съдебно заседание на същите основания и доводи. Представят се писмени бележки. Прокурорът намира жалбата за неоснователна. Пледира да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, сочените в жалбата основания и доводи и становището на страните, намира следното: С цитираната присъда К. е признат за виновен в това, че на 19.02.11 год., около 04.00 часа, в [населено място], извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието му е било съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред. На осн. чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 55, ал. 2, б. „б” и чл. 42а, ал. 2 НК е осъден на пробация със следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ОСЕМ месеца, с периодичност два пъти седмично и задължителни пробационни срещи с пробационен служител за същия срок. Военно – апелативният съд е потвърдил присъдата с атакуваното решение. Като съществено нарушение на процесуалните правила с жалбата се изтъква, че безрезервното кредитиране единствено на показанията на полицейските служители в противоречие с основните принципи по чл. 13 и 14 НПК са ограничили правото на защита на подсъдимия. Твърди се, че са игнорирани свидетелските показания на свидетелите П. Д. /служител на МВР/, Ж. П. /познава подсъдимия като съсед/, М. Д. /таксиметров шофьор/ и Я. К. /майка на подсъдимия/. В случая инстанциите по фактите правилно не са кредитирали показанията на посочените свидетели, тъй като нито един от тях не е пряк очевидец на извършеното деяние, а са проследили инцидента в един по-късен момент. В този смисъл, първоинстанционният съд изрично е цитирал показанията на свидетелите, които са преки очевидци. Апелативната инстанция е акцентирала на същите като последователни и непротиворечиви. По този начин са изпълнени задълженията на съда по чл. 13, 14 и 107, ал. 3 НПК. На следващо място, защитата акцентира на отказа военно–апелативният съд да обсъди медицинската документация, касаеща К., приложена по делото като писмено доказателство. Последната се отнася за предписани му лекарства, несъвместими за употреба заедно с алкохол. Този довод не указва значение за правната квалификация на деянието във връзка със субективното отношение на подсъдимия към извършеното. От една страна, отправените от него обидни изрази към органите на реда като „мръсни ченгета” означава, че е действал в съзнание и оказва съпротива на служителите на МВР. От друга страна, сам е проявил небрежност към психическото си здраве, нарушавайки забраната за употреба на алкохол при приема на изписаното му лекарство, довела до наличието на концентрация 1,23 промила, наложило да бъде настанен след медицински преглед в заведение за изтрезняване. Инстанциите по фактите се упрекват от защитата, че не са „обсъдили” посочената съдебна практика на ВКС, „относима” към случая. Такава се сочи и в писмените бележки по касационното дело. Настоящият състав на ВКС счита, че съгласно процесуалните правила, съдилищата нямат задължение да обсъждат касационни решения по отделни казуси. Те са длъжни да се съобразят с постановленията и тълкувателните решения на ВКС, които са задължителни. Техните актове могат да са в съответствие с решения на отделни състави, доколкото има препокриване на установените по делото факти и те са изрично и подробно посочени от ВКС във връзка с касационното производство. В случая, цитираната съдебна практика е в синхрон с възприетите от контролираните съдебни инстанции фактически обстоятелства и обвързването им с правната квалификация по чл. 325, ал. 2 НК. Противообществените прояви от страна на К. са започнали преди намесата на органите на реда. След употреба на алкохол той се е довел до състояние да заспи в таксито. Когато пристигнали на адреса, водачът на таксиметровия автомобил се е опитал да го събуди. Отворил задната лява врата, побутнал по краката К., като му казал да си плати и да слезе от автомобила. Подсъдимият започнал да го обижда и вулгарно да го псува на майка. Ритнал го в крака. Това наложило свидетелят С. да потърси съдействие чрез тел. 112. В този смисъл, характерната и открита демонстрация на незачитане на установения ред и правата и законните интереси на свид. С. е започнала преди намесата на служителите на МВР, чиято помощ потърсил водача на таксиметровия автомобил. След тяхната легитимация и покана да напусне автомобила, К. отказал да изпълни разпореждането им. Започнал да псува и отправя обидни изрази и епитети по техен адрес. След като бил издърпан от автомобила, посегнал да удари с ръка един от служителите. Ритнал в крака и направил опит да удари с юмрук в лицето друг полицай. С общи усилия на К. били сложени белезници, при което той продължил да псува и обижда органите на реда. Първоначалното поведение на жалбоподателя, с груба демонстрация на незачитане на обществените порядки и правата и законните интереси на таксиметровия шофьор и последващите действия на К. спрямо служителите на реда изцяло покриват съдържанието на правната норма на чл. 325, ал. 2 НПК, като приетата правна квалификация не противоречи и на цитираните от защитата постановление и решения на ВКС. Ето защо, жалбата за преквалификация на деянието на К. по основния състав на чл. 325 НК и освобождаването му от наказателна отговорност с налагането на административно наказание е неоснователна. Неоснователна е същата и по отношение на наказанието. Във връзка с последното не се сочат доводи, необвързани с искането за преквалификация на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК. Санкцията е съобразена със степента на обществената опасност на деянието и дееца, на динамиката и ръста на този вид престъпления и отговаря на целите по чл. 36 НК, поради което е справедлива. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1 от 26.03.12 год., постановено по ВНОХД № 2/12 год. по описа на Военно-апелативния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: