4 Р Е Ш Е Н И Е № 12 гр. София, 27.02.2020 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 3217 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД срещу решение № 2207/17.08.2018г. по в.т.д. № 1801/2018г. на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдено решение № 7/15.01.2018г. по т.д.№ 127 /2016г. на Окръжен съд – Враца, с което е уважен предявения от Б. Х. Т. срещу дружеството главен иск по чл.59, ал.1 ЗЗД в размер на сумата от 31 690,10 лева, представляваща дължимо обезщетение за ползване на енергийните му съоръжения за периода от 20.10.2011г. до 20.10.2016г., като касаторът е осъден да заплати и разноски по делото в размер на 3216,90 лева. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на атакуваното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че не са налице елементите на фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД, тъй като ищецът не е собственик на трафопоста за процесния период, поради което не е налице обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, съответно връзка между двете. Поддържа се, че въззивният съд не е обсъдил направеното от жалбоподателя възражение в отговора на исковата молба и оплакване във въззивната жалба, че нотариалният акт за покупко – продажба е сключен в нарушение на императивни разпоредби, поради което не поражда целените правни последици. Не са взети предвид доводите, че с оглед специфичното функционално предназначение на енергийния обект и липсата на специално качество, както на праводателя на ищеца, така и на самия ищец, последният не може да се легитимира като собственик на имота, тъй като вещта по силата на закона е изключена от гражданския оборот и е налице забрана тя да бъде обект на разпоредителни сделки, като никой не може да прехвърли повече права, от тези които притежава. Не е взето предвид, че трафопостът, съобразно заключението на СТЕ, е изграден и въведен в експлоатация през 1980г. по време на действието на Закона за електростопанството (действал от 1975г. до 1999г.), поради което на основание чл.2, ал.1 от същия закон е станал държавна собственост. По изключение посочената разпоредба допуска кооперациите и други обществени организации да придобият и притежават отделни енергийни обекти, но само с разрешение на Асоциация „Енергетика” за задоволяване на собствени нужди. Не е обсъдено и възражението за нарушение на пар.4, ал.1 ПЗР на Закона за енергетиката, която забранява включването на обекта в приватизационни сделки, тъй като е част от електроразпределителната мрежа на [населено място], поради което той е извън търговския оборот, както и доводът, че ищецът не притежава качеството на енергийно предприятие по ЗЕ, поради което не може да придобие въз основа на нотариалната сделка от 2006г. правото на собственост върху процесния трафопост. Претендира направените разноски за настоящото производство - юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Ответникът по касацията и ищец по делото, Б. Х. Т., в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Претендира направените в касационното производство съдебноделоводни разноски. С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по формулирания от касатора процесуалноправен въпрос: „Следва ли при постановяване на решението съдът да обсъди направените от страните възражения във връзка с техните правни доводи и всички доказателства по делото, респ. липсата на такива, като ги съпостави едно с друго и изложи съображения относно кредитирането на определен факт?”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да потвърди първостепенното осъдително решение в частта за главния иск, въззивният състав е намерил за неоснователно оплакването за недоказаност на правото на собственост на ищеца. Позовал се е на ТР № 11/2012г. на ОСГК на ВКС, съгласно което нотариалният акт за сделка (какъвто е представен в настоящия случай, според който ищецът е закупил процесния трафопост от трето лице на 27.07.2006г.), се ползва с обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В този случай в тежест на оспорващия е да посочи обстоятелствата, на които основава оспорването си и да представи доказателства, които по несъмнен начин да обосноват извод за отсъствие на оспореното право на собственост. Посочено е, че в разглеждания случай такива доказателства не са налице, поради което съдът е приел, че правото на собственост на ищеца е установено. Въззивният състав е счел за правилно установен присъдения от първоинстанционния съд размер на вземането от 31 690,10 лева въз основа на неоспореното последно заключение на техническата експертиза по задача, поставена от ответника, с което при изчисляване на цената за достъп съобразно утвърдената от КЕВР методика, базирана на стойността на ползвания актив, установената обща стойност на трафопоста е намалена със стойността на неизползвания трансформатор. Съставът е приел за неоснователно и възражението на дружеството за настъпила погасителна давност на вземанията на основание чл.111, б. ”в” ЗЗД. Аргументирал се е, че вземанията за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД за обезщетения за ползване без основание на чужд имот не са периодични. Позовал се е на ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което повтарящите се задължения за плащане са периодични само тогава, когато падежът е предварително определен, а не и в случаите когото те случайно са се оказали изискуеми през определени периоди. Апелативният съд е съобразил задължителната съдебна практика на ВС, че вземанията, произтичащи от всички състави на неоснователното обогатяване, се погасяват с общата 5-годишна давност – т. 7 от ППВС № 1/1979г. По поставения процесуалноправен въпрос: По процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е налице постоянна съдебна практика на ВКС: Постановление № 1/1953г. на Пленума на ВС, ТР № 1 от 04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 202 от 21.12.2013г. по т.д. № 866/12г. на ВКС, I т.о., решение № 157 от 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 411 от 27.10.2011г. по гр.д. № 1857/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 164 от 04.06.2014г. по гр.д. № 196/2014г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 83 от 23.06.2015г. по т.д. № 1940/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 217 от 09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 154 от 24.08.2016г. по гр.д. № 3848/2015г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 264 от 18.12.2013г. по гр.д. № 915/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др. Според нея въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. По основателността на касационната жалба: Въззивният съд в отклонение от цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК не е обсъдил направените от ответника по иска възражения в отговора на исковата молба, въведени като оплаквания във въззивната му жалба, относно непридобиването на собствеността от ищеца върху трафопоста, поради наличие на законови забрани в Закона за електростопанството /отм./ и Закона за енергетиката, както и СТЕ в частта относно момента на изграждането и въвеждането в експлоатация на обекта. С оглед липсата на произнасяне на апелативния съд по възраженията и доказателствата, касаещи собствеността на обекта, въззивното решение следва да бъде отменено, поради допуснато съществено процесуално нарушение, и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от горното, на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 2207/17.08.2018г. по в.т.д. № 1801/2018г. на Апелативен съд - София. ВРЪЩА делото на Апелативен съд – София за разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.