Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
София, 17.03. 2022 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 09.03.2022 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова
ЧЛЕНОВЕ: В. Йорданов
Димитър Димитров
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 3621 /2021 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Р. К. срещу въззивно решение № 144 от 11.05.2021 г. по гр.д. № 205 /2021 г.. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение на Радомирския районен съд от 25.02.2021 г., с което са отхвърлени искове по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ на жалбоподателя Б. Р. К. срещу община.
Насрещната страна община в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно по искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:
Ищецът е имал две трудови правоотношения с ОП „Б. и общински имоти“, второто от които е допълнително трудово правоотношение по чл.110 КТ за длъжността „касиер, счетоводство“ на 4 часа непълно работно време. Длъжността, която е заемал ищецът, е била една в общинското предприятие.
ОП „Б. и общински имоти“ е било закрито с решение от 30.04.2020 г., считано от 01.05.2020 г., като правоприемник на неговите активи и пасиви е община. На 30.04.2020 г. е било създадено бюджетно звено „Чистота“ към община. Щатната численост на закритото ОП „Б. и общински имоти“ е била 18 щатни бройки, тази на създаденото бюджетно звено – 6 щатни бройки, между които не е имало длъжност „касиер, счетоводство“.
На 04.05.2020 г. между община и Б. Р. К. на основание чл.123,ал.1,т.7 КТ е било сключено допълнително споразумение за длъжността „касиер, счетоводство“ на непълно работно време 4 часа. На същата дата от община на Б. К. е изпратено предизвестие на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ (съкращаване на щата) за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 03.06.2020 г., което е получено от Б. К. на 05.05.2020 г.. На 04.06.2020 г. е издадена от община заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с Б. К. на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ поради съкращаване на щата,
Въззивният съд е приел, че след като към датата на закриване на ОП „Б. и общински имоти“, неговата щатна численост е била 18 щатни бройки, като длъжността, която е заемал ищецът – „касиер, счетоводство“ е била една, а в новото звено „Чистота“ към община щатната численост е била 6 щатни бройки (3 за шофьори и 3 за сметосъбирачи), между които не е имало длъжност „касиер, счетоводител“, то е налице съкращаване на щата на длъжността „касиер, счетоводство“, която е заемал ищецът. След като съкратената бройка на длъжността „касиер, счетоводител“ е била само една и друга такава не е имало в ОП „Б. и общински имоти“, то съгласно съдебната практика (решение по гр.д. № 255 /11.02.2015 г. по гр.д. № 194 /2014 г., на ВКС, IV г.о.) работодателят не е бил длъжен да извършва подбор.
Въззивният съд не е приел за основателен довода на жалбоподателя, че той е работил на общи начала с останалите служители в счетоводството на общината, извършвайки счетоводна дейност.
По основанията за допускане на касационно обжалване:
Касационният жалбоподател извежда следните правни въпроси, за които твърди, че обосновават основание за допускане на касационно обжалване:
1. Възниква ли валидно трудово правоотношение, когато вместо трудов договор със служител на закрито общинско предприятие е подписан анекс между този служител и новия работодател – правоприемник на закритото предприятие? Допустимо ли е да бъде съкратен служител от финансово-икономическо звено, без наличие на допълнително споразумение за назначаването му в такова обособено звено?
Въпросите не са обуславящи, защото не обосновават извод за незаконно прекратяване на трудово правоотношение – за да бъде прекратено трудовото правоотношение, преди това то трябва да съществува, да обвързва страните.
Жалбоподателят (ищец) не е твърдял, че между него и ответника не е съществувало трудово правоотношение, а обратното и това твърдение представлява основание на исковете му. Първоинстанционният съд в правните си изводи не е приел този факт за спорен. Изложил е съображения, че е доказан с представените по делото доказателства. Доводите, които се съдържат във въззивната жалба на Б. К. се свеждат и ограничават до неправилните изводи на първоинстанционния съд, че не са били налице условията за извършване на подбор. Поради което и въззивният съд при проверка на правилността на първоинстанционното решение в съответствие с правилото на чл.269,изр.2 ГПК е приел, че е ограничен до посоченото в жалбата. Поради това в съответствие с установената практика не е обсъждал и не е следвало да обсъжда правния въпрос дали между страните е възникнало валидно трудово правоотношение въз основана сключения между страните в писмена форма договор и в частност дали той съдържа основните реквизити на чл.66,ал.1 КТ.
По изведените въпроси не е налице противоречие с посоченото от жалбоподателя решение по гр.д. № 16 /2018 г. на ВКС, IV г.о., с което е прието, че трудово правоотношение възниква при сключен в писмена форма и съдържащ реквизитите по чл.66,ал.1 КТ трудов договор, защото в същото решение е прието по същество на спора, че при извод, че между страните не е съществува валидно трудово правоотношение, следва извод за неоснователност на исковете по чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ, който не подкрепя основателността на касационната жалба.
2. Законосъобразно ли е уволнението от длъжност, която същият никога не е заемал в предприятието на работодателя?
Въпросът е свързан с твърдение, че ищецът не е изпълнявал длъжността, от която е уволнен. Този въпрос е разновидност на предишния.
Въпросът не е обуславящ, защото въззивният съд не е приел, че ищецът е бил уволнен от длъжност, която не е заемал, а че е уволнен поради съкращаване на щата, което е извършено реално. В разгледания спор преценката за законосъобразност на уволнението се свежда до преценка дали е било осъществено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение и дали ответникът е следвало да извършва подбор.
Касационният жалбоподател се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение – основание по чл.280,ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост.
Като аргумент за очевидна неправилност касационният жалбоподател се позовава на необоснованост на извод, че трудовото му правоотношение не е възникнало с [община], а с конкретно звено („Чистота“) на общината, което е видно от подписаното допълнително споразумение от 04.05.2020 г.
Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). В мотивите на въззивния съд не е обоснован извод, че трудовото правоотношение на ищеца не е възникнало с община, а със звено „Чистота“ на общината. Също така следва да се добави, че настоящият състав не би могъл да разгледа довода на жалбоподателя за необоснованост на въззивното решение, без да извърши преценка на посоченото писмено доказателство, което не може да бъде извършено в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото.
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски. Искането на ответната страна община за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева съгласно списък за разноски е основателно и доказано с представения договор за процесуално представителство и преводно нареждане.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска до касационно обжалване въззивно решение № 144 от 11.05.2021 г. по гр.д. № 205 /2021 г.. на Пернишки окръжен съд.
Осъжда Б. Р. К. да заплати на община сумата 600 (шестстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.