Р Е Ш Е Н И Е № 262 С о ф и я, 11 май 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 04 м а й 2012 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 784/2012 година. Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на основание чл.420, ал.1, пр.последно от НПК и има за предмет влязлата в законна сила присъда № 419 от 29.11.2011 г., постановена по НОХД № 280/2011 г. от районен съд-Червен бряг, която се атакува с доводи по чл. 422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъденият М. Б. М. от [населено място], област Плевен, в момента в затвора Плевен, като не взема участие в производството пред касационната инстанция, чрез процесуалния си представител адв.К. П. от САК моли искането да бъде уважено и по изложени допълнително съображения. Върховният касационен съд разгледа направеното искане съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и установи следното: С присъда № 419 от 29.11.2011 г. по НОХД № 280/2011 г. на районен съд-Червен бряг подсъдимият М. Б. М. от [населено място], област Плевен е признат за виновен в извършването в периода от 03.09 до 11.09.2010 г. в [населено място], област Плевен, при условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, след предварително сговаряне с другия подсъдим по делото Р. М. Ю. от същото село, в немаловажен случай, на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.5 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” вр.чл.26, ал.1 от НК и при условията на чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание от 2 години лишаване от свобода, след като определеното му наказание от 3 години лишаване от свобода е било намалено с 1/3-та, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Разпоредено е било с веществените доказателства по делото, които да се върнат на собствениците им, както и са присъдени в тежест на подсъдимите направените по водене на делото разноски. Присъдата не е била обжалвана и е влязла в законна сила на 15.12.2011 г. С искането на Главния прокурор от 26.03.2012 г. присъдата се атакува частично относно осъждането на М. М. заради съществено нарушение на процесуалния и неправилно приложение на материалния закон, явната несправедливост на наложеното на този осъден наказание и заради възможността за групиране на наказания по предишни негови осъждания с искане за отмяната и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Подкрепяйки искането, служебният защитник на осъдения претендира връщане на делото за ново разглеждане от прокурора поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на този стадий на процеса. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането на Главния прокурор е направено в предвидения в чл.421, ал.1 от НПК срок, направено е съобразно правомощията му по чл.420, ал.1, предл.последно от НПК и с него се иска облекчаване положението на осъдения с оглед правилното приложение на материалния закон. Разглеждайки го по същество, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение приема искането за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : Неправилното приложение на материалния закон е започнало още при изготвяне на обвинителния акт, където обвинителят не е направил какъвто и да е анализ на съдебното минало на обвиняемите и на обективната страна на деянието като престъпление по чл.195 или чл.196 от НК, включваща обстоятелствата, имащи отношение за рецидива на деянието, като се е задоволил да го приеме като „опасен рецидив” и при двамата. Районният съд е повторил грешката, без да съобрази миналите осъждания на осъдения М.. Видно от справката за съдимостта му, същият е осъждан 5 пъти, като първите два пъти му е наложено наказание „пробация”, а при останалите три присъди – с наказание от 6 до 8 месеца лишаване от свобода, които да изтърпи ефективно. Не е съобразено, че деянията по НОХД №№ 294/10 г., 10/2011 г., 74/2011 г. и 87/2011 г. са били извършени в периода от м.март.2010 г. до 02.09.с.г., като присъдите по делата са влезли в законна сила след извършването на което и да е от тях – от 08.11.2010 г. до 27.06.2011 г., т.е. били са налице условията за групиране на наказанията на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК. За част от тези наказания е имало такова групиране по ЧНД № 120/2011 г. на районен съд-Червен бряг, с налагане на общо наказание от 8 месеца лишаване от свобода и приспадане на изтърпяно наказание пробация, но всички останали наказания не са били обхванати от ново групиране, което съдът по настоящето дело е дължал на основание чл.301, ал.1, т.3 от НПК, тъй като данните за тези осъждания са били известни към момента на постановяване на присъдата, 29.11.2011 г. Въпреки това съдът е приел наличие и при него на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК, но макар да са му налагани наказания лишаване от свобода за тежки умишлени престъпления, те са под 1 година, а отделно от това, съобразно константната съдебна практика, те следва да се считат за едно осъждане, като множество от престъпления. Или, в случая не е налице опасен рецидив за настоящето деяние на осъдения М.. То обаче се явява „повторно”, като е налице изискването да е „в немаловажен случай” като елемент от обективната му страна, което обстоятелство му е било предявено във връзка с квалификацията и по чл.195, ал.1, т.5 от НК, заради предварителното сговаряне на двамата осъдени да извършат кражбите от домовете на тримата граждани, като продължавано престъпление и по това обстоятелство той се е защитавал. Единственото осъждане, което може да се цени за обосноваване на предлаганата в искането на главния прокурор правна квалификация на деянието по настоящето дело е първото му осъждане по НОХД № 49/2007 г. на районен съд-Луковит, присъдата по което е влязла в законна сила на 30.03.2007 г., като му е било наложено наказание „пробация” за срок от 1 година за престъпление по чл.197, т.1 вр.чл.194, ал.1 от НК (т.е. за деяние, което също е „немаловажен случай”), за което не може да се счете за реабилитиран по право, с оглед разпоредбата на чл.86, ал.1, т.2 от НК, защото няма как към началото на новата му престъпна дейност - „на неустановена дата през месец март 2010 г.” да са изтекли изискуемите се 3 години от изтърпяване на това му предишно наказание пробация и като деянието по настоящето дело също е извършено в срока по чл.30, ал.1 от НК ( в периода от 03 до 11.09.2010 г.). Всички тези обстоятелства са част от съдебното минало на осъдения М. и не е необходимо да се „установяват” като „факти” по някакъв друг начин, освен със справката за съдимост, а правната им оценка е част от приложението на правото, поради което следва да се отхвърли доводът в становището на защитата на осъдения за допуснато съществено процесуално нарушение, налагащо връщане на делото за ново разглеждане от прокурора. При това положение ВКС намира, че освен наложителна, няма пречка преквалификацията на деянието на осъдения М. да бъде извършена и от касационната инстанция, съобразно правомощието й по чл.425, ал.1, т.3 от НПК, като атакуваната присъда бъде изменена, което е в полза на осъдения. Тази преквалификация на деянието в престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и 7 от НК обаче не налага промяна на размера на наложеното му наказание, което, определено при условията на чл.58а, ал.1 от НК, в размер на 2 години, е необходимо за постигане на целите на чл.36 от НК. Неоснователно е възражението в искането, че присъдата не съдържа мотиви относно обстоятелствата, имащи отношение към обема на отговорността му. Наистина, тя страда от пестеливост в това отношение, но като са отчетени като отегчаващи обстоятелства завишената обществена опасност на деянието и дейците, както и относно размера на причинените на пострадалите имуществени вреди, поради което не се налага отмяна и връщане на делото за ново разглеждане заради допуснато съществено процесуално нарушение. Отделно от това, съдът не е констатирал, че и деянието по настоящето наказателно дело осъденият М. е осъществил в горепосочения период с деянията за последните му четири предходни осъждания и са налице условията за групиране по чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК, което обаче следва да бъде извършено в производство по чл.306, ал.1, т.1 от НПК, без да е отделно основание за възобновяване и отмяна на атакуваната присъда. Всички наведени от защитата на осъдения други доводи за възобновяване на делото не са съобразени с проведената диференцирана процедура на съдебно следствие по глава 27 от НПК, признатите от осъдения М. факти от обстоятелствената част на обвинителния акт за осъществените кражби и последиците от тях за пострадалите, които поне са си върнали част от отнетите им вещи, както и по чия инициатива е настоящето производство, без да са налице „флагрантни” нарушения на закона, които да налагат намесата на ВКС по смисъла на чл.124 от Конституцията на РБ. Поради изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.3 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлата в законна сила присъда № 419 от 29.11.2011 г., постановена по НОХД № 280/2011 г. от районен съд-Червен бряг, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието на осъдения М. Б. М., със снета по делото самоличност, от такова по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.5 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” вр.чл.26, ал.1 от НК в престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и 7 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :