7 Р Е Ш Е Н И Е №150 С..22.11.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1147/2010 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на: Н. Р. Б., Л. Д. Б., двамата от [населено място] и Е. Д. Г. от [населено място], чрез процесуалните си пълномощници, срещу решение № 620 от 06.07.2010 г. по гр.д.№ 2/2010 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, с което след частична отмяна на решение № 402 от 07.10.2009 г. по гр.д.№ 447/2003 г. на Окръжен съд – Кюстендил, касаторите, в качеството им на наследници на починалия в хода на делото Д. Л. Б., са осъдени да заплатят на [фирма], на основание чл.402 /отм./ ТЗ, вр. с чл.81 ЗЗ/отм./ и чл.19, т.2 от НЗЗ/отм./ сумата 30 758.26 лева, ведно със законната лихва от 27.05.2003 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер на 2 829.06 лева. С определение № 365 от 01.06.2011 г., на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на решението по значими за изхода на делото правни въпроси, свързани с обхвата на задължителната сила на присъдата/споразумението/ за гражданския съд и възможността в гражданското производство да се установява друг, квалифициращ елемент на деянието на виновния за произшествието водач – в случая управление на МПС след употреба на алкохол по смисъла на чл.343, ал.2 НК, и то след като в хода на наказателното производство е допуснато изменение на обвинението и прекратяване на производството по първоначалното обвинение за извършване на деянието в пияно състояние - при 1.2 промила алкохол в кръвта. В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Твърди се, че след като е налице влязло в сила споразумение по приложеното наказателно дело, в което не е направена констатация за употреба на алкохол от наследодателя на касаторите, то е недопустимо този въпрос да се пререшава от гражданския съд. Подробни съображения са изложени в писмена защита, поддържани в открито съдебно заседание, с искане за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на регресните искови претенции, с присъждане на разноски по делото. Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, счита обжалваното решение за правилно. Подробни доводи са изложени в писмен отговор и в защита, с искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд, преценявайки повдигнатите обвинения срещу първоначалния ответник с обвинителния акт, в който е отразено, че той е управлявал МПС след употреба на алкохол, както и приетото във въззивното производство заключение на съдебно медицинската експертиза, е приел, че към момента на ПТП винивният водач е управлявал автомобила след употреба на алкохол Въз основа на този извод и предвид извършените от застрахователното дружество плащания на застрахователни обезщетения на пострадалите трети лица за причинени им имуществени и неимуществени вреди, предявеният регресен иск е уважен в посочения по-горе размер. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество е неправилно. В производството по делото по безспорен начин са доказани част от елементите, пораждащи регресното право на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”: наличието на валиден застрахователен договор, осъществен деликт от застрахованото лице и извършени плащания от страна на застрахователя на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди на увредените трети лица. В този смисъл са събраните в първоинстанционното производство и преценени от решаващия състав доказателствени средства, като пред настоящата инстанция липсва спор относно изброените елементи от фактическия състав на регресното право по чл.402, ал.1/отм./ ТЗ, във вр. с чл.81 от Закона за застраховането/отм./ и във вр. с чл.19, т.2 от Наредбата за задължителното застраховане/отм./. Спорните въпроси, които са били предмет на разглеждане от въззивната инстанция, са свързани с последния елемент от регресното право на застрахователното дружество, а именно: управление на МПС от страна на деликвента след употреба на алкохол, с концентрация над допустимата норма по Закона за движение по пътищата и възможността този елемент да бъде установен в рамките на гражданското производство. За да приеме за доказано, че деликвентът е управлявал МПС след употреба на алкохол - с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, решаващият състав се е позовал на приетата при въззивното разглеждане на спора съдебномедицинска експертиза. Експертът, позовавайки се единствено на приложените в предварителното производство писмени доказателства - протокол за медицинска експертиза за употреба на алкохол и заключение на експерт-химик/ експертиза № 390 от 15.08.2001 г./ е дала заключение, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача Д. Л. Б. е била 1.2%о /към момента на вземане на кръвната проба/. При постановяване на решението въззивният съд не е отчел в достатъчна степен, че преди приключване на НОХД № 1063/2008 г. на Районен съд - Дупница с одобряване на предложеното от прокурора и защитника на подсъдимия споразумение, по искане на прокурора е оттеглено първоначалното обвинение за извършване на деянието в пияно състояние. В този смисъл и на основание чл.287, ал.3 НПК съдът е постановил обвинението да продължи само по чл.343, ал.2, пр.3, б.”а”, пр.2 НК/ в редакцията към 04.08.2001 г./ , във вр. с ал.1 на чл.343 НК, като производството е прекратено по отношение на обвинението, че Б. е извършил деянието в пияно състояние - при наличие на 1.2 промила алкохол в кръвта му. Със споразумението подсъдимият Д. Л. Б. се е съгласил и се е признал за виновен в това, че на 04.08.2001 г. при управление на лек автомобил и нарушавайки правилата за движение – чл.20 и чл.8, ал.1 ЗДП е причинил множество тежки и средни телесни повреди на пет лица, за което е определено и съответното наказание. Съгласно разпоредбата на чл.383, ал.1 НПК одобреното от наказателния съд споразумение има последиците на влязла в сила присъда и има задължителна сила за всички юридически и физически лица, учреждения и длъжностни лица, а във връзка с гражданския процес задължителната сила на присъдата се изразява в нейното установително действие по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието/ чл.413, ал.2 НПК/. Както е прието и в решение № 53 на ОСНК на ВС, постановено по н.д. № 41/1981 г., което не е загубило сила, поради аналогичната уредба на силата на пресъдено нещо на присъдата по отменения НПК/ чл.372, ал.2/ и по сега действащия НПК, осъдителната присъда е задължителна за гражданския съд досежно всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието. С одобреното споразумение по наказателното дело е приет един от квалифицираните състави по чл.343, ал.2 НК/ в редакция след изм. с ДВ бр.21/2000 г./, че в резултат на деянието е настъпила телесна повреда на повече от едно лице. С акта по чл.378, ал.4 от НПК липсва признаване от страна на наказателния съд, че е налице квалифициращ елемент „пияно състояние” по чл.343, ал.2 НК. По смисъла на ППВС № 1/1983 г. и Тълкувателно решение на ОСНК на ВС № 19/1985 г. деецът се намира в пияно състояние, когато в организма му е констатирана алкохолна концентрация не по-малко от 0.50%. „Пияното състояние” обуславя по-тежка наказателна отговорност в случай на непредпазливо причиняване другиму тежка или средна телесна повреда. Следователно, този квалифициращ елемент има значение както за приложение на един от квалифицираните състави по чл.343, ал.2 НК, така и за индивидуализация на наказанието. След като наследодателят на касаторите е понесъл наказателна отговорност за деянието/ с посочена по-горе правна квалификация/, за което се е признал за виновен, то не би могло в рамките на гражданското производство по регресния иск да се установява нарушение на предвидената в чл.5, ал.2, т.3 ЗДвП забрана за управление на превозно средство след употреба на алкохол, с концентрация над 0.5 на хиляда. Това би довело до допълване на обвинението с нов, квалифициращ признак от обективна страна на престъплението, а именно, че към момента на извършване на деянието наследодателят на касаторите е имал алкохолна концентрация в организма 0.5 на хиляда, или по-висока, т.е., че се е намирал в „пияно състояние”. Такова допълване, респ. изменение на обвинението, след като е вече е реализирана съответната наказателна отговорност за деянието, би било недопустимо. В случая следва да се отчете и обстоятелството, че забраната за управление на превозно средство след употреба на алкохол е в основа на забраната, установена в чл.343, ал.2 НК/ в редакция преди приемане на ЗИДНК – ДВ бр.92/2002 г./, като съставомерна концентрация на алкохол, обуславяща по-тежка наказателна отговорност при непредпазливо причиняване другиму тежка или средна телесна повреда. Действително, „пияното състояние” по НК, като квалифициращ елемент от състава на съответното престъпление, и забраната за употреба на алкохол по смисъла на чл.5 ал.2 т.3 ЗДП имат и самостоятелно значение. Това са предимно случаите, при които не са били налице предпоставките за ангажиране на наказателна отговорност за извършеното деяние, а само за административнонаказателна отговорност на дееца. Следва да се отрази, че при извършено престъпление по транспорта не подлежи на доказване причинната връзка между „пияното състояние” на дееца и допуснатите от него нарушения на установени в ЗДП правила за движение. В случая, това обаче е ирелевантно, предвид отразената в споразумението по наказателното дело квалификация на деянието, за което вече е понесена отговорност от наследодателя на касаторите. Съобразявайки обвързващата сила на присъда, с оглед и предвидената в чл.222 ГПК/отм./, сега чл.300 ГПК, невъзможност тя да се оборва относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, следва да се приеме, че гражданският съд не би могъл да се произнася по въпроса доколко при извършване на деянието виновния за произшествието водач е управлявал превозно средство след употреба на алкохол Като неоснователни следва да се преценят доводите на ответника по касация за липса на тъждество между деянието, предмет на присъдата и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес, тъй като относно поведението на дееца наказателният съд е определил съответната правна квалификация, обосновала конкретна наказателна отговорност. По изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение приема, че по формулираните в определението по чл.288 ГПК правни въпроси, следва да се даде следния отговор: Предвид обхвата на задължителната сила на присъдата/споразумението/ за гражданския съд, в гражданското производство не може да се установява друг квалифициращ елемент на деянието на виновния за произшествието водач – в случая управление на МПС след употреба на алкохол по смисъла на чл.343, ал.2 НК/ в редакция преди изменението със ЗИДНК – ДВ бр.92/2002 г./, след като в хода на наказателното производство е допуснато изменение на обвинението и прекратяване на производството по първоначалното обвинение - за извършване на деянието в пияно състояние. С оглед липсата на един от елементите от фактическия състав на регресното право на застрахователя по задължителна застраховка”Гражданска отговорност”, предявеният от [фирма] иск по чл.402, ал1/отм./ ТЗ, във вр. с чл.81 ЗЗ/отм./ и чл.19, т.2 НЗЗ/отм./ е изцяло неоснователен. На основание чл.293, ал.1, предл.3 ГПК обжалваното решение следва да се отмени изцяло като неправилно и тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, се дължи произнасяне по същество - за отхвърляне на исковата претенция. При този изход на делото, ответникът по касация дължи на касаторите разноски в размер на 4 724.16 лева, съставляващи сбор от заплатеното възнаграждение за един адвокат за въззивната и касационна инстанции и заплатена държавна такса за касационното производство. За първоинстанционното производство не следва да се присъждат разноски, поради липса на своевременно направено искане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 620 от 06.07.2010 г. по гр.д.№ 2/2010 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, с което след частична отмяна на решение № 402 от 07.10.2009 г. по гр.д.№ 447/2003 г. на Окръжен съд – Кюстендил, Н. Р. Б., Л. Д. Б., и Е. Д. Г. касаторите, в качеството им на наследници на починалия в хода на делото Д. Л. Б., са осъдени да заплатят на [фирма], на основание чл.402 /отм./ ТЗ, вр. с чл.81 ЗЗ/отм./ и чл.19, т.2 от НЗЗ/отм./ сумата 30 758.26 лева, ведно със законната лихва от 27.05.2003 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер на 2 829.06 лева, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], гр. С. срещу : Н. Р. Б., Л. Д. Б., двамата от [населено място] и Е. Д. Г. от [населено място]/ в качеството им на наследници на починалия в хода на делото Д. Л. Б., иск с правно основание чл.402, ал.1/отм./ ТЗ, вр. с чл.81 ЗЗ/отм./ и чл.19, т.2 от НЗЗ/отм./ за сумата 30 758.26 лева, ведно със законната лихва от 27.05.2003 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Н. Р. Б., Л. Д. Б. и Е. Д. Г. сумата 4 724.16/ четири хиляди седемстотин двадесет и четири лева и шестнадесет стотинки/ лева – разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: