Р Е Ш Е Н И Е №..622 гр.София,19.11.  2009 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,   Второ гражданско отделение в съдебно заседание на  единадесети ноември  две хиляди и девета  година в  състав:                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН СТОЕВ                                               ЧЛЕНОВЕ:   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ                                                                      СНЕЖАНКА НИКОЛОВА                                                                                                                                              със секретар   Тодорка Кьосева изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско  дело под № 443/2009 година Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молба на И. П. В. и Д. К. В. от гр. В. за отмяна на влязлото в сила решение № 2* от 31.10.2008 год. по гр.дело № 6977/2007 год. на Варненския районен съд, 12-ти състав, с което е уважен предявения срещу тях иск по чл.108 ЗС, като са осъдени да предадат на Х. Л. Г. и Р. Х. Г. владението на втория жилищен етаж от сградата, находяща се в гр. В., кв.”А”, ул.”Р” № 17 с площ 100 кв.м., състоящ се от входно антре, кухня, хол, трапезария, три спални, две бани, два тоалета и тераси, изградена в УПИ № ХІ, кв.8 по плана на 27-ми микрорайон на гр. В.. П. се, че правото на участие на молителите в процеса и възможността да организират защитата си е било накърнено поради нарушаване на процесуалните правила, осигуряващи надлежната процедура по призоваването на лицата за първото съдебно заседание и връчването на препис от исковата молба, както и на обявлението за изготвения обжалваем съдебен акт. Молителите представят и се позовават на: покана за доброволно изпълнение № 370 от 02.02.2009 год. на ЧСИ Н. Г. , рег. № 7* район на действие Варненски окръжен съд; пътен лист на товарен автомобил „М” от 01.03.2008 год.; съдебно удостоверение № 1* от 27.02.2009 год. на А. съд В. и пет броя копия от призовки по гр.дело № 6977/2007 год. на Варненския районен съд, 12-ти състав. В съдебно заседание на 11.11.2009 год. молителите представят още: писмо от 15.05.2003 год. от Община В., писмо от 12.06.2003 год. от дирекция „С” на същата община, писмо от областния управител В. от 29.06.2001 год., акт от 31.10.2001 год. за административно нарушение по ЗУТ и наказателно постановление № 657 от 28.11.2001 год., издадено от началника на РДНСК-гр. Варна. Ответникът по молбата за отмяна Х. Л. Г. от гр. В. е на становище, че същата е недопустима, а по същество, че е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е подадена от заинтересувани страни и в рамките на тримесечния преклузивен срок, който съгласно чл.305, ал.1, т.5 ГПК: започва да тече от деня на узнаване на решението. При липса на други данни, молителите твърдят, че са узнали за воденото срещу тях дело от поканата за доброволно изпълнение, връчена им на 02.02.2009 год., а молбата за отмяна е подадена на 06.03.2009 год. Ето защо, молбата за отмяна е допустима и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. За първото по делото заседание – на 21.03.2008 год., на ответниците/сега молители/ са били изпратени призовки /л.л.52 и 53 от гр.дело № 6977/2007 год. на ВРС, 12-ти състав/. Призовката за И. П. В. е била изпратена на посочения в исковата молба адрес: гр. В., ул.”Р” № 17, а за Д. К. В. – на адрес: гр. В., ул.”З” № 2, вх. В, ет.2, ап.32/съгласно удостоверение за семейно положение № ЗАО48767/23.11.2007 год./. Двете призовки са върнати в цялост, като във всяка една от тях връчителят на призовки и съдебни книжа В. И. П. /призовкар А. съд В. / е удостоверил с подписа си, че на 01.03.2008 год. „син пълнолетен отказва да получи призовката”, което обстоятелство е засвидетелствано с подписа на лицето М. К. С. с адрес: бул.”С” № 24. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че върху двете призовки е удостоверен по надлежния начин-чл.47, ал.1 ГПК/отм./, отказ на пълнолетно лице от домашните на призоваваните лица – техен син, да получи адресираните до родителите му призовки за заседанието за 21.03.2008 год. Редът и формата на връчване на призовки и съобщения, в т.ч. и отказът на призовавания или домашните му да приемат призовката, се удостоверява от длъжностното лице-връчител в момента на връчване на призовката/съобщението/. Като призоваващ орган на съда, връчителят/разносвачът/ на призовки, съобщения или съдебни книжа, не е само техническо лице, предаващо призовка, съобщение или други книжа, а е и орган, овластен да удостоверява с подписа си върху разписката извършеното връчване, респ. отказът на призоваваното лице или на пълнолетно лице от домашните на последното да получи призовката, съобщението или други съдебни книжа. В случаите по чл.47, ал.1 ГПК/отм./ отказът на призовавания или домашните му да приемат призовката се удостоверява под страх на недействителност с подписа поне на един свидетел, като връчителят отбелязва трите имена и адреса му. В случая, върху призовките, адресирани до молителите за заседанието на 21.03.2008 год. връчителят на призовки, съобщения и съдебни книжа е отбелязал, че на 01.03.2008 год. пълнолетният син на призоваваните лица е отказал да получи призовките, като това обстоятелство е било удостоверено и с подписа на М. К. С. , с адрес: бул.”С” № 24. С. от длъжностното лице удостоверителен документ, оформен съобразно изискванията на чл.47, ал.1 ГПК/отм./ не се опровергава от представения с молбата за отмяна пътен лист от 01.03.2008 год. за товарен автомобил „М”, според който П. В. /син на молителите/ е бил водач на същия-първа смяна /от 07.00 до 13.30 часа/ по маршрут: Варна С. ; С. Г. ; Г. В. , заедно с водач-втора смяна Д. Й. В документа е вписано изминатото този ден от автомобила разстояние, часът на тръгване и часът на пристигане, като е отразен и часът на пристигане в гр. В..50. С оглед на посоченото в него съдържание, въпросният пътен лист не изключва възможността П. И. В. да се е намирал в гр. В. по времето, когато връчителят на призовки и съдебни книжа е потърсил родителите му, за да им връчи призовките за заседанието на 21.03.2008 год. Обстоятелството, че в съставената от призовкаря забележка на 01.03.2008 год. като адрес на свидетелката М е бил посочен бул.”С” № 24, не опорочава извършеното в документа удостоверяване. Видно от представеното с молбата за отмяна удостоверение изх. № 1097/27.02.2009 год. на А. съд- В. , лицето М. К. С. е служител/призовкар/ в същия съд от 19.03.2007 год., а бул.”С” № 24 е бившият адрес на съда, който сега се намира на ул.”Н” № 3-а. Процесуалният закон не съдържа забрана отказът по чл.47, ал.1 ГПК/отм./ да бъде удостоверен с подписа на друг служител на съда, който разглежда делото, нито на служител на друг съд или на което и да е друго лице. Няма пречка да бъде посочен и служебния адрес на лицето, удостоверило с подписа си отказа на домашното лице да получи призовката. Изложеното дотук важи и за начина, по който е бил удостоверен на 19.11.2008 год. отказът на дъщерята на молителите да получи адресираното до всеки един от тях поотделно обявление, с което им се съобщава, че решение № 2997/31.10.2008 год. по гр.дело № 6977/2007 год. е изготвено и може да се обжалва /л.л.96 и 97/. В обявлението до И. П. В. е посочено, че дъщеря му е отказала да го получи, заявявайки, че ще уведоми лично баща си. В обявлението, адресирано до Д. К. В. е посочено, че сем. В. /свекър и свекърва/ отказват да го получат, като дават информация, че лицето живее на ул.”Р” № 17, както и че дъщерята на търсеното лице, която живее на този адрес, също отказва да получи обявлението. Отказът е надлежно оформен с подписа на връчителя на съдебни книжа Ж. Б. И. и с подписа на лицето М. К. С. , с адрес: ул.”Н” № 3. К. е приложил разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК/отм./ и е приел, че ответниците/сега молители/ са били призовани за съдебното заседание на 21.03.2008 год., както и че са били уведомени за постановеното решение, съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да са довели до лишаване на страните от възможността да участват в делото. Не е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303, ал.1, т.5, предл.първо ГПК и молбата следва да бъде оставена без уважение. Молителите следва да бъдат осъдени да за платят на ответника Х. Л. Г. разноски за настоящото производство в размер на 1 600/хиляда и шестстотин/лева – възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. П. В. и Д. К. В. от гр. В., ул.”Р” № 17 за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 2* от 31.10.2008 год. по гр.дело № 6977/2007 год. на Варненския районен съд, 12-ти състав. Осъжда И. П. В. и Д. К. В. с посочен адрес, да заплатят на Х. Л. Г. от гр. В., ул.”З” № 2, вх.5, ет.3, ап.43 сумата 1 600/хиляда и шестстотин/лева разноски за адвокатско възнаграждение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала!