4 Р Е Ш Е Н И Е № 161 СОФИЯ, 29.07.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на трети юни две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 6153/2013 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. С. М., И. Х. Г., М. М. В., В. С. М., Т. С. В., Г. С. А. и С. Д. Д., чрез техния пълномощник адв. Я. В., против решение № 3401 от 10.05.2013 г. по гр.д. № 12134/09 г. на Софийски градски съд. В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответниците по касация П. Ф. К., Б. В. Я. и Р. И. К. чрез своя пълномощник адв. Б. изразяват становище, че касационната жалба е неосновантелна. Останалите ответници не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания и становищата на страните, приема следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на Софийски районен съд, постановено на 13.07.2009 г. по гр.д. № 3048/05 г., с което са отхвърлени предявените от С. С. В., Е. С. М., Г. С. В., Дине С. Д. и Г. С. А. против С. В. Р., Б. В. Я., Р. И. К., А. Х. Ч., Д. Й. И. и П. Ф. К. искове с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижими имоти, представляващи УПИ V- 172 от кв.1 по плана на в.з. ”М. кория- разширение” в землището на [населено място], Д., с площ на имота 834 кв.м и на УПИ ІV- 171 в кв.1 по плана на същата местност, с площ на целия имот 886 кв.м. По делото е установено, че с решение № 840 от 25.09.2001 г. на ПК - [община], София, на наследниците на С. Д. С. е било възстановено в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост върху земеделски имот - нива с площ 0.719 дка, находяща се в регулационния план на вилна зона “М. кория” в землището на Д., м. ”П.”, представляващ част от имот № 36 в кад. лист 734. С решение № 8411 от 25.09.2001 г. на ПК на наследниците на С. В. М. е възстановено в съществуващи/ възстановими/ стари реални граници правото на собственост върху нива от 529 кв.м в м. ”М. кория”, съставляваща част от имот № 35 в кад. лист 734 по плана на същата вилна зона. В двете решения е посочено, че се издават въз основа на скица и удостоверение по чл. 13, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ, които са приложени към делото. Ищците по делото са наследници на посочените в решенията на ПК лица. С нотариален акт № 90/65 г. ОТКЗС “В.” –с. С. продало на В. Г. Я. празно дворно място с площ 1 000 кв.м, представляващо парцел ХХVІІІ- 1164 от кв.9 по плана на в.з. “Б.”, София. През 1966 г. между ТКЗС “В.” и В. Я. е сключен договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 177/ 1966 г., по силата на който ТКЗС прехвърлило на В. Я. празно дворно място с площ 925 кв.м, съставляващо парцел V- 432 от кв.1 по плана на вилна зона “М. кория”, а В. Я. прехвърлил на ТКЗС закупения от него парцел ХХVІІІ- 1164. В. Г. Я. е починал през 1978 г. Ответниците по иска за ревандикяция Б. В. Я. и С. В. Р. са негови наследници по закон. С нотариален акт № 40/1966 г. ТКЗС “В.”- [населено място] продало на Й. Д. И., К. М. Р. и Р. Д. Р. празно дворно място с площ 725 кв.м, съставляващо парцел ІV- 423 от кв. 1 по плана на София-вилна зона “М. кория”. По делото е изслушана съдебно- техническа експертиза, която е дала заключение, че процесните недвижими имоти са идентични с парцели V- 432 и ІV -432, предмет на посочените разпоредителни сделки, придобити от наследодателите на ответниците. Срещу предявените искове ответниците са направили възражение, че възстановените с двете решение на ПК имоти не са идентични с притежаваните от наследодателите на ищците имоти преди образуване на ТКЗС. В тази връзка във въззивното производство е назначена друга съдебно- техническа експертиза, която е дала заключение, че преди 1956 г. няма кадастрален план за местността. За нуждите на земеделската реституция е бил изготвен помощен кадастрален план, съгласно изискванията на чл. 13 и 13а ППЗСПЗЗ, изработен на база ортофотоплан летене от 1954 г., като идентифицирането на земеделските земи е извършено чрез анкетиране, проведено на основание обявление, публикувано в ДВ. Съгласно съставения разписен списък към помощния кадастрален план имот пл.№ 35 в к.л. 734 е бил записан на името на С. В. М., а имот пл.№ 36- на името на С. Д. С.. За да отхвърли предявените искове за ревандикация, въззивният съд е приел, че ответниците не са били страна в производството по възстановяване на собствеността върху земеделските земи, предмет на спора, поради което постановените позитивни решения на поземлената комисия, от които ищците извеждат претендираното право на собственост, не могат да им бъдат противопоставени. Затова при направено от ответниците оспорване, тези решения подлежат на косвен съдебен контрол за законосъобразност в исковото производство, при който в тежест на ищците е да установят наличието на всички кумулативно предвидени в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ предпоставки за възстановяване на собствеността, включително и пълната идентичност между възстановените им имоти и тези, притежавани от наследодателите им преди образуване на ТКЗС. Намерил е, че от изслушаните по делото две съдебно- технически експертизи тази идентичност не е установена. Оттук е направил извод, че ищците не са придобили правото на собственост върху спорните имоти, поради което на това основание ревандикационната им претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по въпроса за приложното поле на косвения съдебен контрол, осъществяван от гражданския съд върху влезлите в сила решения на общинските служби по земеделие по възражение на ответника, когато той не заявява лични или на наследодателя си права върху възстановения имот преди образуване на ТКЗС. Становището на въззивния съд по този въпрос противоречи на трайно установената практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, в която се приема ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, не разполага с възражението, че възстановеният имот не е бил собственост на ищеца, респ. на негов наследодател, към момента на образуване на ТКЗС, тъй като на практика с това възражение се повдига спор за материално право по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, страни по който могат да бъдат само лица, които са заявили имота за възстановяване. В обсъжданата хипотеза ответникът може да противопоставя само възражения, основаващи се на факти, настъпили след масовизацията на земеделската земя, които изключват правата на ищците. Това разрешение е възприето и в ТР № 9 от 07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, което поради своето принципно значение, е приложимо по отношение на всички трети лица - ответници по иск за собственост, на които се противопоставя административен акт за възстановяване на собственост върху земеделски земи. С оглед на изложеното, неправилно въззивният съд е приел, че решенията на О., на които ищците са основали правата си, не ги легитимират като собственици, защото не са доказали, че наследодателите им е са били собственици на възстановените имоти към момента на обобществяване на земята, респ. че има пълна идентичност между притежаваните от тях земеделски земи преди образуване на ТКЗС и възстановените. След като ответниците не са заявили свои права върху възстановените имоти към същия минал момент, наведеното от тях защитно възражение в този смисъл е било недопустимо и не е подлежало на разглеждане от въззивния съд. Двете групи ответници черпят права от договори за продажба, сключени съответно през 1965 и 1966 г., с които техните наследодатели са закупили спорните имоти от ТКЗС. С оглед разпоредбата на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ и тъй като е безспорно, че имотът попада в границите на урбанизирана територия, съдът е следвало да прецени дали са били налице предпоставките на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, при които продажбата запазва своето вещноправно действие и изключва възстановяването на правата на собствениците на имота преди образуване на ТКЗС. Съдът не е взел становище по този въпрос, което налага въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в хипотезата на чл.293, ал.3 ГПК. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 3401 от 10.05.2013 г. по гр.д. № 12134/09 г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: