О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 3 София, 16.01. 2017 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. ГАЛИНА ЗАХАРОВА разгледа докладваното от съдия Троянов частно наказателно дело № 1347 по описа за 2016 г. Частното производство е образувано с правно основание по чл. 351, ал. 5 от НПК, по повод постъпила от частния тъжител З. С. М. частна жалба, вх. № 12255/ 15.11.2016 г., против разпореждане от 21.11.2016 г. на съдията-докладчик по в.н.ч.х.д. № 510/ 2016 г., по описа на Русенски окръжен съд. С обжалваното разпореждане е върната касационна жалба на тъжителя, подадена против определение от 27.10.2016 г. на въззивния съд, с което не е удовлетворено искането на частния тъжител за отвод на съдебния състав. Прокурор Атанас Гебрев от Върховна касационна прокуратура изразява писмено становище, че частната жалбата е неоснователна, тъй като атакуваното с нея определение не подлежи на самостоятелен касационен контрол, както и постановеното от въззивната инстанция съдебно решение, с което е потвърдена първоинстанционната присъда. Върховният касационен съд, след като разгледа жалбата и материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е неоснователна. С определение в открито съдебно заседание на 27.10.2016 г., по в.н.ч.х.д. № 510/ 2016 г., Русенският окръжен съд оставил без уважение искането на жалбоподателя и частен тъжител М. за отвод на съдебния състав. Жалбоподателят настоял за отвеждане, тъй като завел дело срещу Русенския окръжен съд по Закона за отговорност на държавата и считал, че съдиите не си свършили работата по друго производство, което не било свързано с повдигнатото от него частно обвинение. В същото заседание наказателното дело било обявено за решаване и с решение № 143 от 03.11.2016 г. въззивният съд потвърдил първоинстанционната присъда № 100 от 07.07.2016 г. по н.ч.х.д. № 423/ 2016 г., по описа на Русенски районен съд. Обжалваното определение на Русенски окръжен съд не подлежи на самостоятелно обжалване отделно от съдебното решение по делото. Искането за отвод жалбоподателят направил устно и в публично съдебно заседание, като основателността на искането е разгледана от целия съдебен състав, постановил определение на тайно съвещание и незабавно, спазвайки законовите изисквания на чл. 31, ал. 4 от НПК. Определенията на съда по чл. 29 от НПК не са предвидени сред изчерпателно посочените случаи в чл. 341, ал. 1 от НПК, нито за тях е предвиден отделен и изричен правен ред за самостоятелна проверка (по аргумент за противното от чл. 341, ал. 2 от НПК). Следователно, за тях важи изискването на чл. 341, ал. 3 от НПК – не подлежат на обжалване отделно от крайния съдебен акт. Затова и частната жалба на З. С. М. се явява процесуално недопустима, поради което правилно е била върната от съдията-докладчик на въззивното дело. Атакуваното разпореждане от 21.11.2016 г. по в.н.ч.х.д. № 510/ 2016 г. на Русенски окръжен съд е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. На касационно обжалване не подлежи и въззивното решение, с което е потвърдена първоинстанционната присъда. Решението на Русенския окръжен съд е окончателно, по аргумент от разпоредбата на чл. 346 от НПК. Частният тъжител М. може да поиска единствено възобновяване на въззивното производство по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 351, ал. 5 от НПК О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 21.11.2016 г. на съдията-докладчик по в.н.ч.х.д. № 510/ 2016 г., по описа на Русенски окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.