Р Е Ш Е Н И Е № 314 гр. София, 20 септември 2023 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Елеонора Михайлова , при становището на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 188 по описа за 2023г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от Л. В. Е. чрез защитника му срещу въззивно решение № 387/13.12.2022г. по ВНОХД № 583/2022г. на Софийски апелативен съд, 4 наказателен състав. С атакуваното решение е потвърдена присъда № 7 / 10.03.2020г. по НОХД № 266/2020г. по описа на Софийски окръжен съд, с която подсъдимия за деяние по чл.116, ал.1, т. 12, пр. 2, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК е осъден на десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Недоволен е останал касаторът, като в подадената жалба е ангажирал касационните основания, свързани с нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание - основания по смисъла на чл.348, т.1 и т. 3 от НПК, като явната несправедливост се пледира алтернативно. Оспорва на първо място съставомерността на деянието, като се позовава на решение на касационния съд относно това дали силата на нанесения удар е била годна да причини смъртта на пострадалия, като отново този въпрос останал неизяснен. Позовава се на необективен анализ от страна на въззивната инстанция на събраните допълнително доказателства, включващи назначена тройна съдебномедицинска експертиза. По същество се претендира за наличие на съществено процесуално нарушение, като се сочи, че не са били установени следи от твърдяно от пострадалия нараняване. Оспорва се интерпретацията на доказателствата, необсъждане на противоречия в показанията на пострадалия, не била обсъдена и защитната версия на подсъдимия, че е бил нападнат и провокиран в собствен нему имот, било прието че нападението е извършено с метална тръба в разрез с установено от охранителни камери обстоятелство, че подс. Е. държи само черна шапка. Твърди се, че отново се достигало до превратно тълкуване на показанията на полицейските служители А., М. и М.. Само св. М. твърдял, че пострадалия има някакви наранявания, в записаното обаждане на пострадалия се споменавало за дърво, което в течение на разговора се превърнало в тръба, а от оплакването на самия пострадал да получени наранявания не можело да се направи извод, че са нанесени застрашаващи живота такива. Твърди, че не са анализирани твърденията при обаждането за помощ в полицията на пострадалия, че подсъдимия бил убиец, че това са били внушения и че пострадалия на свой ред отправял заплахи. Според защитата доказателствата били обсъждани едностранчиво, свидетелите по делото, които поддържали обвинителната теза били близки на пострадалия, а синът му свидетелствал едва в съдебната фаза на процеса, като се развиват съображения за достоверност на неговите показания. Защитата сочи, че доказателствата били в отделни случаи неглижирани, а в други и невярно интерпретирани. Оплаква се от двоен стандарт при обсъждане на доказателствата, не били обсъждани твърденията на подсъдимия и св.Й., че пострадалия М. провокирал Е. и го тормозил, при налични спорни гражданскоправни отношения между тях. От обективна страна на деянието защитата изтъква, че нищо не възпрепятствало подсъдимия да довърши деянието, ако е имал такова намерение, не било доказано, че той не по своя воля не е довършил престъплението, причините за това деянието да не бъде довършено са били интерпретирани произволно. Умисълът за извършване на убийство останал в сферата на предположения и догадки, въпросният удар не можел да причини смъртта на пострадалия, била причинена само лека телесна повреда. В заключение твърди, че събраните по делото доказателства били произволно интерпретирани и надграждани с откровени предположения с изначална предубеденост. Иска да се измени решението, алтернативно да се намали наказанието, без да се изтъкват съществени доводи. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира за неоснователност на касационната жалба, като посочва, че въззивната инстанция е приложила правилно закона, не го е нарушила с потвърждаването на първоинстанционната присъда. Квалификацията по чл.116 от НК била правилно и законосъобразно определена. Подробно било обосновано обстоятелството, че преди настоящето деяние, подсъдимият е извършил друго убийство, за което нямало още постановена присъда, това на неговия баща. Авторството според прокурора безспорно било установено, от обективна страна е установено нанесен удар с твърд, тъп предмет в областта на пострадалия, при пряк умисъл – с голяма сила, в областта на главата. Тези обстоятелства изключвали осъществяване на деяние само по чл.130 от НК, каквато била претенцията на защитата. Прокурорът посочва, че въззивният съд подробно е обосновал в мотивите си, съобразно събраните по делото доказателства и доказателствени средства, включително и изслушаната при повторното съдебно следствие съдебномедицинска експертиза, че подсъдимият е искал да довърши убийството и единствената причина това да не се случи, е била бягството на пострадалия и търсенето на помощ. Държавният обвинител заявява, че наказанието не е явно несправедливо, наложено е под най – ниския предел, с оглед приложението на чл. 58, б. „а“, вр.чл.66, ал. 1, т. 1 от НК и недовършването на опита. Твърди, че няма основание за намаляването му, наказанието е съответно на целите по чл.36 от НК, в този си размер би постигнало поправянето и превъзпитанието на този подсъдим. Пледира да се остави в сила решението на въззивната инстанция. Частният обвинител и граждански ищец К. Б. М., редовно призован, не се явява, представлява се от повереник. Той пледира да се потвърди атакуваното съдебно решение. Заявява, че законът не е нарушен, а е приложен правилно. Изводите на съда били основани на доказани твърдения. Оспорва защитното оплакване за превратен анализ в ущърб на подсъдимия, позовава се на проведеното повторно съдебно следствие и събраните доказателства при условията на устност и непосредственост, като доказателствената съвкупност била подложена на изключително добър анализ. Според повереника, основополагащ за делото бил въпроса дали е бил въпросът дали ударът по пострадалия е нанесен със сила, способна да го умъртви. Оспорва изводите за това да се правят само въз основа на това какво нараняване е получил пострадалият. Солидарна е с довода на въззивната инстанция, че всеки удар в областта на главата е годен да причини смърт. Позовава се на обстоятелствата при нанасяне на удара, подмамване от страна на подсъдимия, използвания предмет и твърди, че не е налице самоволен отказ. По делото били събрани доказателства, че подсъдимия многократно заплашвал както пострадалия, така и други хора от населеното място. Посочва, че съдът не използвал предположение, на пръв поглед, не отговаряло на истината. Счита, че наказанието е справедливо, поради което не била подадена жалба от частното обвинение. Моли да се потвърди въззивното решение в наказателноосъдителната и в гражданскоосъдителната части. Подсъдимият Л. В. Е., редовно призован, се явява лично и се представлява от защитник, който поддържа касационната жалба. Отново повтаря тезата си за силата на удара, който бил недостатъчен да причини смърт. Твърденията, че подсъдимият целял умъртвяването на пострадалия, останали напълно произволни и непроверени, твърдението за наличие на умисъл останали в сферата на предположенията. Иска изменение на присъдата, като се приеме, че е налице лека телесна повреда и деянието се преквалифицира. Алтернативно поддържа искането си за драстично намаляване на наказанието, тъй като обществената опасност на деянието и превесът на смекчаващи отговорността обстоятелства били налични (вероятно защитата желае да посочи, че обществената опасност на деянието е ниска). В реплика защитникът посочва, че към момента на деянието, макар и да бил с мярка за неотклонение „домашен арест“, подсъдимият се ползва от презумпцията за невиновност. Заявява, че независимо, че според заявеното от експертите, че всеки удар в главата е опасен, конкретния удар можел да причини само телесна повреда. Оспорва тезата, че поради извършено деяние преди това, без влязла в сила присъда, трябва да бъде осъден и за това деяние. Моли да бъде поправена съдебната грешка. В лична защита подс. Е. се съгласява с казаното от защитата си. При последната си дума подс. Е. моли да му се намали наказанието. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 7 / 10.03.2020г. по НОХД № 266/2020г. по описа на Софийски окръжен съд, с която подсъдимия за деяние по чл.116, ал.1, т. 12, пр. 2, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК е осъден на десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Частично е уважен е предявен граждански иск за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000лв. за сумата от 10 000лв., в останалата част е отхвърлен като недоказан по размер. Присъдени са и разноски. Присъдата е била обжалвана пред въззивната инстанция от подсъдимия, като с решение от 12.07.2021г. по ВНОХД № 1165/2020г. на Софийски апелативен съд, 6-ти наказателен състав, присъдата е потвърдена. С решение № 65/08.06.2022г. по к. н. д № 137/2022г. на първо наказателно отделение при ВКС това решение на въззивната инстанция, а делото е върнато за ново разглеждане. В изпълнение на касационните указания втората по ред въззивна инстанция е провела въззивно съдебно следствие, като е събирала доказателства, включително е назначена и изслушана съответна съдебномедицинска експертиза. Постановила е атакуваното с настоящата касационна жалба потвърдително решение отново. Подадената касационна жалба е допустима, подадена е в срок, от надлежно легитимирано лице – защитника на подсъдимия. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна. Правната квалификация на деянието е правилна и законосъобразна. Тя е съобразила обвинението за извършено друго престъпление убийство, за което не е била постановена присъда. Въззивната инстанция впрочем справедливо е отбелязала, че деецът е бил вече осъден с влязла в сила присъда към 10.03.2020г. Инстанциите по същество са били длъжни да се съобразят с поднесеното им разглеждане обвинение, като позоваването на презумпцията за невиновност в случая не е уместно и няма правно значение. Законодателят е предвидил квалифициращото обстоятелство именно за подобни случаи на ескалиращи закононарушения от най-тежък порядък, доколкото се засяга най-ценното човешко благо – живота. Най-малкото подсъдимия е бил длъжен да съобрази процесуалното си положение, виновен или не, и да не извършва подобно деяние. Това му задължение е вменено от законодателя по подразбиране, несъобразяването с него води до по-тежко наказване. С тези основни положения са се съобразили и инстанциите по същество. Касационният състав намира за необходимо да отбележи, че основополагащия въпрос не е конкретно причиненото нараняване, както пледира защитата или дали силата на удара е била достатъчна, за да причини смърт. Това е така, защото от доказателствата по делото, възприети от инстанциите по същество, се установява, че подсъдимия е сторил всичко по силите му, за да започне нападението, с предмет, който е годен да причини тежки увреждания, успял е да засегне според ситуационните си възможности пострадалия и е продължил да го преследва, като недвусмислено е изразявал намерението си да го догони и да му причини смъртта. Този касационен състав намира, че дори и да не беше успял да удари и съответно да нарани пострадалия, това не лишава действията му от умисъл за убийство, чието изпълнително деяние е започнал с необходимата система от целенасочени телодвижения. Предвид на това изцяло се отхвърля като неоснователна претенцията на защитата за приложение на закон за причинена лека телесна повреда на пострадалия. Действията на подсъдимия са съставомерни от обективна и субективна страна. Вярно е, че са кредитирани показанията на пострадалия, но пък те се потвърждават в критичните си части и от други свидетелски показания, включително на св. Б., около чието превозно средство с висока проходимост е обикалял при преследването му от подс. Е., а и от непредубедения прочит на записания разговор с обаждането му на телефон 112. Още в първия момент на съобщаване на полицейските органи пострадалия е без съвсем конкретен относно намеренията на подс. Е., които е възприел непосредствено. Това обстоятелство е съществено, за да се доверят съдилищата на достоверността на показанията му. В равна степен подсъдимият и пострадалият са заинтересовани от изхода на делото, като решението на съда да даде вяра на свидетелстването на пострадалия се основава на останалите доказателства по делото в съвкупност. Пострадалия има нараняване, неговите показания относно бягството му се потвърждават от показанията както на неговите близки, така и от и от показанията на полицейските служители, както и на св. Б.. От записа на охранителната камера на пост. М. се установява, че подсъдимият се е намирал на място, където не е следвало да бъде, както правилно е посочила въззивната инстанция, предвид определената му мярка за неотклонение и което обстоятелство опровергава твърденията му за предизвикано от пострадалия поведение. С пълно основание инстанциите по същество не са се доверили на обясненията на подсъдимия, не са възприели действията, възмутили подсъдимия в предходен етап, да са извършени от пострадалия. Напротив, с основание са приели, че възникналото подозрение за оставянето пред вратата на подсъдимия на умрели животни и боклук всъщност е мотивирало подсъдимия да нападне пострадалия. Последният пък е имал всички основания да се страхува от действията на подсъдимия, който вече е извършил убийство, за което понастоящем е осъден с влязла в сила присъда. Твърдението при обаждането за помощ на телефон 112, че е нападнат от убиец, има своето съдебно потвърждение, но при всички случаи разкрива, че пострадалият е имал лично основание да се страхува от започналото и недовършено нападение, да се страхува за живота си. От друга страна напълно основателно, без да има каквото и да било изопачено интерпретиране на фактите по делото, съдилищата са приели, че умисълът на подсъдимия, вербално изразен при това, е бил да убие. Подсъдимият не се е отказал по собствено желание да довърши престъплението, бил е възпрепятстван от активната защита на пострадалия, който е предпочел да я осъществи чрез бягство. Въпреки това подсъдимият е положил всички усилия, за да го настигне и да продължи да нанася удари. Предвид на това правилно съдилищата са приели, че опита за убийство е останал недовършен по независещи от дееца причини. Въззивната инстанция като цяло е извършила добросъвестен и много прецизен анализ на установените по делото доказателства, а твърденията за основани на предположения изводи не почиват на действителното фактическо и правно положение. Никакво предположение не е налице, след като е дадено доверие на показанията на пострадалия, които по необходимост е очевидец на случващото се с него. А доверие е дадено, защото показанията му недвусмислено се потвърждават, включително от предадените видеозаписи, както и запис от обаждания на телефон 112. Не е недостатък на разследването, че не е установен предметът, който е послужил като средство за извършване на престъплението, необходимо е отново да се отбележи, че подсъдимият се е укрил, което е затруднило в определена степен разследването, включително и по отношение на откриването на средството за извършване на престъплението. И без това веществено доказателство има гласни доказателства, както и нараняване, което сочи, че на показанията на пострадалия следва да се даде вяра. Съдилищата не са допуснали нито нарушение на закона, като дадената правна квалификация е съобразена с фактите по делото и закона, не са допуснати твърдените съществени нарушения на проведената съдена процедура. На последно място и във връзка с възраженията за наличие на третото касационно основание – за явна несправедливост на наложеното наказание, касационният състав намери, че в противовес на оплакването, наказанието е справедливо определено, дори и снизходително. Деецът се отличава с висока степен на обществена опасност, въпреки възрастта си е склонен да не се съобразява с правото на телесна неприкосновеност на човешкото същество, довело го до опит за убийство, второ поред деяние. Осъждането му към настоящия момент за убийство на роден баща отново го определя като личност с особена висока степен на обществена опасност. В завършващата фаза на жизнения си цикъл този подсъдим показва открито несъобразяване с правилата на обществения живот, като по драстичен начин ги нарушава. Повече снизходителност от проявената от инстанциите по същество не е възможно да се прояви към този подсъдим, поради което корективна намеса не се налага. Касационният състав в заключение не намери допуснато нарушение на закона, наказателното производство е проведено при спазване на процесуалните права на подсъдимия, не е допуснато съществено нарушение, което да ги нарушава, на последно място липсва и несправедливост на наложеното наказание, която да е явна. Предвид на това въззивното решение трябва да бъде потвърдено в цялост. С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 387/13.12.2022г. по ВНОХД № 583/2022г. на Софийски апелативен съд, 4 наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. Преведен препис от касационното решение да ес връчи на подсъдимия. Председател: Членове: 1. 2.