Р Е Ш Е Н И Е № 53 Гр. София, 10 октомври 2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП А. Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 130/22 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимата Е. И. П. чрез упълномощените защитници, адв. Я. С. и адв. К. Л. срещу въззивно решение № 130/23.04.2021 г. на Апелативен съд-гр. София, Наказателно отделение, 3 състав по в.н.о.х.д. № 855/2020 г., в която са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав с указания за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. В касационната жалба се излагат съображения за неправилна оценка на доказателствата по делото от значение за авторството на деянието, като се оспорва извода на контролираните съдилища, че подсъдимата е управлявала автомобила при настъпване на произшествието. Защитата счита, че въззивният съд не е извършил надлежна проверка на първоинстанционната присъда и не е отговорил на възраженията и доводите от въззивната жалба, с които се оспорва нейната правилност от процесуална и материално правна страна. С жалбата се твърди, че изводите на САС по фактите относно авторството на подсъдимата са доказателствено необезпечени, като са кредитирани безусловно непроверени по надлежния ред свидетелски показания /изходящи от свидетелката Я./, показания на заинтересовани свидетели / бащата на пострадалия и негови приятели/ при противоречиви експертни становища и отказ за провеждане на следствен експеримент, поискан от защитата. Сочи се, че за правилното установяване на правно значимите факти е необходимо назначаване на допълнителна комплексна автотехническа експертиза, изготвена чрез използване на „механоматематично модулиране и компютърна симулация“, с помощта на която да се определят местата в автомобила, които са заемали подсъдимата и пострадалия по време на произшествието. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимата П. се представлява от упълномощените защитници, адв. С. и адв.Л., които поддържат касационната жалба по изложените касационни основания и с искането за отмяна на решението на САС и връщане на делото за ново разглеждане. Сочат, че по делото са налице противоречиви експертни автотехнически заключения, както и че въззивното решение е основано на комплексна експертиза, която е изготвена в противоречие с обективните следи от произшествието и състоянието на автомобила. Подсъдимата П. пред ВКС в лична защита заявява, че не е управлявала автомобила и изразява съжаление за смъртта на пострадалия. В последната си дума моли за преразглеждане на делото. Прокурорът от ВКП пред настоящата касационна инстанция изразява становище, че жалбата на подсъдимата е неоснователна и следва да се остави без уважение, като се остави в сила въззивното решение, поради липса на основания за неговата отмяна. Счита, че въззивният съд е извършил цялостна проверка на присъдата и след направен собствен анализ на доказателствата / поотделно и в съвкупност/ я е намерил за правилна и основателно я е потвърдил. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба основания и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 19/07.06.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 204/2017 г. по описа на Софийски Окръжен съд подсъдимата Е. И. П. е призната за виновна в това, че на 20.07.2015 г. на първокласен път /път/ при 119+200 от републиканската пътна мрежа в землището на [населено място], посока на движение [населено място]-гр. /населено място/ при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „марка” с рег. [рег.номер на МПС] без да има необходимата правоспособност и в нарушение на правилата за движение по пътищата, чл.20, ал.1 от ЗДП по непредпазливост е причинила смъртта на С. Н. С., поради което и на осн. чл.343, ал.3, пр.4, б. „б“, пр.1, вр.ал.1 б.”в”, вр. чл.342, ал.1, от НК и чл.54 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, като е оправдана по обвинението за допуснато нарушение на правилата за движение по чл.21 ал.1 от ЗДП. С присъдата на окръжния съд в тежест на подсъдимата П. са възложени направените на досъдебното и съдебно производство пред СОС разноски и съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото. С въззивно решение № 130/23.04.2021 г. на Апелативен съд-гр. София, Наказателно отделение, 3 състав по в.н.о.х.д. № 855/2020 г., присъда № 19/07.06.2018 г. по н.о.х.д. № 204/2017 г. на Софийски Окръжен съд е потвърдена изцяло. Касационната жалба на подсъдимата е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което е допустима, като разгледана по същество се намери за неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: Основният довод от касационната жалба на подсъдимата е за осъждането й при недоказано авторство на деянието, като изводите на контролираните съдилища по фактите, че тя е управлявала автомобила по време на произшествието нямат надлежна доказателствена опора, както и че в решението на въззивния съд не е даден отговор на възраженията на защитата от въззивната жалба. Защитните доводи са неоснователни. Въззивният съд е потвърдил присъдата на окръжния съд, като е възприел изцяло установената от същия съд фактическа обстановка и направените правни изводи. Съдебната практика на ВКС е последователна по въпроса за съдържанието на въззивното решение при потвърждаване на присъдата и за това, че не е необходимо въззивната инстанция да преповтаря в детайли фактическите изводи на първата инстанция при положение, че изцяло се съгласява с тях и ги намира за правилни. Следва да се отбележи, че в решението на САС се констатират определени непрецизности при изказа, но същите не са от естество да опорочат вътрешното му убеждение по фактите и не препятстват проверката на ВКС за начина на неговото формиране. Същественият за изхода на делото фактически извод, направен от контролираните съдилища - че по време на настъпване на произшествието автомобилът на пострадалия е бил управляван от подсъдимата е формиран на базата на вярна доказателствена оценка както относно съдържанието и вътрешната устойчивост на подкрепящите го доказателствени източници, така и относно взаимната им свързаност и кореспонденция при установяването на оспорвания от защитата факт. При касационната проверка не се констатира основателност на възражението за доказателствена необезпеченост на тези фактически изводи на въззивния съд или неправилна оценка на доказателствената тежест на отделните доказателства. Контролираните съдилища са възприели фактическата обстановка по делото чрез съвкупна оценка и анализ на цялостната доказателствена съвкупност, като изводите, че автомобилът е бил управляван от подсъдимата са формирани чрез изследване на обективните находки от мястото на пътния инцидент, повредите по автомобила и уврежданията по двете лица, които са пътували в него, като възприетият механизъм на настъпване на произшествието е определен с помощта на специалните знания на експертите от комплексната автотехническа експертиза. Като основен доказателствен източник за местоположението на подсъдимата при произшествието - на мястото на водача, са оценени заключенията на изготвените ДНК експертизи, които установяват следи от кръв и епителни клетки с произход от подсъдимата върху въздушната възглавница /еърбег/ на автомобила, който се е отворил по време на произшествието. В съдебните актове на проверяваните съдилища се съдържа подробно описание на механизма на задействане на предпазната възглавница, за която е установено, че е монтирана във волана на автомобила, отваря се при силен удар и е предназначена да предотврати сериозни травми по лицето и тялото на водача на превозното средство. В съответствие с вида, механизма на задействане и местоположението на предпазната възглавница са и изводите, че тя влиза в пряко съприкосновение с водача на колата, а не с пътуващия на предната седалка до него / автомобилът не е снабден с втора предпазна възглавница за пътника на предната седалка/. Изводите на съдилищата по фактите, че колата е била управлявана от подсъдимата правилно са мотивирани с изричното становище на вещите лица, че цитираните следи от епителни клетки могат да се образуват само от пряк допир с кожата на лицето, от което произхождат. С оглед изложеното, изводите на САС, че подсъдимата П. се е намирала на шофьорската седалка на автомобила при настъпване на произшествието са формирани на базата на вярна доказателствена оценка на оставените от нея биологични следи и на заключенията по метода на ДНК профилиране. Цитираните доказателства и експертизи кореспондират изцяло с депозираните пред съдия показания на свидетелката Я. от досъдебното производство, приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния ред, както и на заключението на комплексната автотехническа експертиза за местоположението на подсъдимата в автомобила, на предна лява седалка на колата, и на данните от проведения следствен експеримент за невъзможността лице с характеристиките на пострадалия /ръст и тегло/ да заеме мястото на шофьора в позицията, в която седалката е установена след произшествието. По отношение на данните, събрани от проведения, втори по ред следствен експеримент, които съдилищата са преценявали при формирането на фактическите си изводи, правилно е прието, че е допустимо да послужат за проверка на обясненията на подсъдимата, поради обстоятелството, че автомобилът е запазен във вида, намерен след инцидента и не са събрани доказателства, върху него да е оказано въздействие, включително и да е променяна позицията на предната шофьорска седалка. В този аспект правилно е позоваването на фотоалбума към протокола за оглед от мястото на произшествието, който е неразделна част от протокола и на фотоснимките, на които е заснета позицията на предните седалки, от които е видно и положението на шофьорската седалка. Направената съпоставка с извършения втори оглед на автомобила и приложения към протокола от огледа на вещественото доказателство фотоалбум правилно е оценена в подкрепа на тезата за липса на въздействие върху автомобила, който е използван за провеждане на следствения експеримент, поискан от защитата. Едновременно с това е отчетено и становището на експертите от комплексната авто-техническа експертиза, че по технически път е невъзможно седалката на водача да се е придвижила в тази позиция като резултат от произшествието, поради констатираната изправност на механизмите за преместване на седалката и регулиране наклона на облегалката, които ограничават движението й напред или назад и препятстват самоволното й преместване. С оглед изложеното отказът на съда да уважи искането за провеждане на следствен експеримент с подсъдимата за установяване на същите обстоятелства не представлява съществен процесуален пропуск и възражението от жалбата в този аспект се оцени като неоснователно. Не се намериха за основателни и упреците на защитата срещу кредитирането на показанията на свидетелката Я., депозирани на досъдебното производство, пред съдия от съответния съд, поради констатирани противоречия между отделните разпити на досъдебната фаза и без свидетелката да е разпитана в хода на съдебното следствие. Въззивният съд е положил усилия да уважи искането на защитата за непосредствен разпит на тази свидетелка, но поради местоживеенето й извън страната на неустановен адрес е отменил определението, с което е допуснал разпита й в хода на въззивното следствие. Независимо от това, правилно е кредитирал приобщените от окръжния съд показания на свидетелката, депозирани по реда на чл.223 от НПК /разпитът пред съдия е гаранция за липсата на въздействие върху свидетеля/, като в насока тяхната обективност е отчел пълната им подкрепеност от останалите събрани по делото доказателства. Съдилищата по фактите са извършили надлежна проверка на тези показания и са констатирали пълната им кореспонденция с приложената по делото справка за проведените в момента на произшествието телефонни разговори от пострадалия и съобщението, подадено от подсъдимата на тел.112 за настъпилото произшествие – като астрономически час и продължителност на повикването. Доводите от касационната жалба /л.7 от жалбата/ за необоснованост на въззивното решение не подлежат на проверка от ВКС, доколкото необосноваността не е касационно основание и не се включва в пределите на касационната проверка, по арг. от разпоредбата на чл.348, ал.1 от НПК. ВКС не разполага с правомощия да проверява фактите, които решаващите съдилища са установили, като контролира само тяхната юридическа правилност и начина на формиране на вътрешното им убеждение, довело до тяхното формиране. Относно твърдението за неправилно оценяване на показанията на свидетеля В., същите са анализирани надлежно и правилно е отчетено, че касаят първоначалното потегляне на пострадалия и подсъдимата по-рано същата вечер /когато управлението на автомобила е било поето от пострадалия/ и нямат пряка връзка с настъпването на произшествието и с отговора на въпроса кой е управлявал автомобила в този момент. Не се намериха за основателни и възраженията срещу обективността на показанията на свидетелите Я. и Х., поради това, че двамата са посочени на разследващ по делото полицай от бащата на пострадалия, конституиран впоследствие като частен обвинител. Не съществува пречка самоличността на лица, чиито възприятия биха могли да имат значение за делото да се установява чрез показания на свидетели и този способ не е определящ за обективността на доказателствените източници. Свидетелят Н. А. е баща на пострадалия и е съобщил на лицата, провеждащи разследването информация за неговите познати, която обичайно се събира от други близки лица. Обективността на свидетелските показания на свидетелите Я. и Х. е преценявана на общо основание, като същите са разглеждани съвкупно с останалите кореспондиращи им доказателства, проверени са надлежно и на тази основа са кредитирани като истинни, което не противоречи на изискванията на чл. 14, ал.2 и чл.107, ал.5 от НПК за оценка на доказателствата. Не се намери за основателно и оплакването срещу отказа на въззивния съд да допусне повторна автотехническа експертиза по метода на математическото моделиране. Изготвената по делото комплексна експертиза, която съдилищата са използвали като способ за проверка на доказателствената съвкупност е изготвена по аналогичен метод, чрез 3 D симулация на ПТП, поради което експертните изводи са формирани в съответствие с поискания от защитата способ. Заключението съдържа ясни отговори по противоречиво решените въпроси от останалите две заключения по делото и отстранява всички противоречия и непълноти в тяхното съдържание. С комплексната експертиза безпротиворечиво е изяснен и въпроса с причината за местоположението на тялото на пострадалия след приключване на пътния инцидент – под тавана на автомобила, който е обърнат в тази позиция по време на ротацията на автомобила след удара с километричния камък, като вещите лица подробно са аргументирали становището си с местоположението на пострадалия в автомобила, който е изпаднал при удара и движението на автомобила след този момент. С оглед изложеното, изводът на въззивния съд за механизма на настъпване на произшествието и за това, че подсъдимата е автор на деянието, тъй като тя е лицето, което е управлявало процесния автомобил по време на неговото настъпване не е основан на предположения, а почива на обективен и верен прочит на доказателствената съвкупност и точната й правна оценка. Въззивното решение съдържа отговори на всички съществени възражения на защитата пред апелативния съд, макар и в лаконичен формат, поради което не се констатира основателност на възражението от касационната жалба за нарушение на изискванията на разпоредбата 339, ал.2 от НПК при неговото изготвяне. Предвид изложеното настоящият състав на ВКС счита, че не са допуснати твърдените от защитата съществени нарушения на процесуалните правила, отнасящи се до начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция и не са налице основания за упражняване на правомощията по чл.354, ал.3, т.2, вр.ал.1, т.5 от НПК. В рамките на установените факти за допуснато от подсъдимата нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.1 от ЗДП, което е в причинна връзка с настъпването на смъртта на пострадалия, като подсъдимата е управлявала автомобила без да притежава необходимата правоспособност, правилно е приложен и материалния закон, като извършеното от нея деяние е квалифицирано по чл.343, ал.3, пр.4, б. „б“, пр.1, вр.ал.1 б.”в”, вр. чл.342, ал.1,вр. чл.2, ал.2 от НК и й е наложено съответно наказание, съобразено с редакцията на нормата към датата на деянието /като по-благоприятен закон/. В жалбата на защитата не е наведено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, както и не е направено искане за оправдаване на подсъдимата, поради което справедливостта на наложеното наказание остава извън настоящата касационна проверка. С оглед изложеното по-горе за липса на допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон при постановяване на въззивното решение, жалбата на подсъдимата се явява неоснователна и решението на апелативния съд следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 130/23.04.2021 г. на Апелативен съд-гр. София, Наказателно отделение, 3 състав по в.н.о.х.д. № 855/2020 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: