Р Е Ш Е Н И Е № 37 София, 21 август 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1246/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби, подадени от частните обвинители Р. П. и С. Б., чрез повереника им адв.Е. П. и от подсъдимия В. К., чрез защитника му адв.М. Г. срещу въззивно решение № 281 от 16.06.2017г., постановено по внохд №325/17г. по описа на Апелативен съд - София. В жалбата на частното обвинение се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК - явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е силно занижено. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд за увеличаване на наказанието. С жалбата си подсъдимият отправя оплаквания по всички касационни основания на чл.348, ал.1 от НПК. Позовава се на допуснато нарушение на забраната за повторно съдене и наказванeто му за същото деяние, за което е бил наказан с влязло в сила наказателно постановление. Възразява се и относно увеличеното наказание, като се сочи, че същото не е съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Моли въззивното решение да бъде отменено, а наказателното производство прекратено. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност и на двете жалби. Намира за правилен и законосъобразен отказа на решаващите съдилища да прекратят настоящото наказателно производство, тъй като събраните доказателства са установили, че подсъдимият не е наказан два пъти за едно и също деяние. По отношение на наказанията - лишаване от свобода и лишаване от права счита, че същите са законосъобразно и справедливо определени, като увеличаването на размера им е в съответствие със степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и съобразено с целите по чл.36 от НК. Адвокат Е. П., повереник на частните обвинители Р. П. и С. Б. поддържа касационната жалба на доверителите си и моли за уважаването й по изложените в нея съображения. Намира за явно несправедливо наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за четири години, като счита, че същото следва да бъде определено в размер на девет години и след редукцията с една трета да се намали на шест години. Изразява становище за правилност на отчетените от апелативния съд смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, но не и относно крайния извод за размера на справедливото наказание, което следва да се наложи на подсъдимия. Подробно аргументира тезата си с акцент на приетите от САС отегчаващи обстоятелства. Изцяло оспорва жалбата на подсъдимия, като релевира аргументи за неоснователност на твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанията. Адвокат М. Г., защитник на подсъдимия В. К. поддържа депозираната от подсъдимия касационната жалба по изложените в нея съображения, като моли за уважаването й, а относно жалбата на частното обвинение моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Позовава се на допуснато съществено процесуално нарушение от двете решаващи инстанции при постановяване на съдебните им актове, предвид отказа им да приложат разпоредбата на чл.24 от НПК и прекратят наказателното производство. Относно завишения размер на наказанието счита, че мотивите на въззивната инстанция са противоречиви. Твърди, че не са подкрепени с доказателства изводите на съда, че подзащитният й е личност с висока степен на обществена опасност. Намира за пренебрегнати наличните смекчаващи обстоятелства. Моли на първо място да се прекрати наказателното производство, а алтернативно да се намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода и се приложи разпоредбата на чл.66 от НК. Подсъдимият В. К. се придържа изцяло към становището на защитника си, изразява съжаление и моли за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда №6293 от 06.12.2016г., постановена по нохд №285/16г., Окръжен съд – Благоевград е признал подсъдимия В. К. К. за виновен в това, че на 13.09.2014г. на път № Б., в посока от [населено място] към [населено място], при управлението на МПС – л.а.”марка” с ДК № /номер/, собственост на Г. Р. е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2, изр.1, пр.2, 3, 6 и изр.2 от ЗДП и чл.133, ал.2 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на Я. П., като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл.343, ал.3, б.”Б”, пр.1, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл.58а, ал.1 от НК му е наложил наказание две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.343г от НК, съдът е наложил на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Съдът е приложил разпоредбата на чл.59, ал.4 от НК, произнесъл се е по веществените доказателства и разноските. С въззивно решение № 281 от 16.06.2017г., постановено по внохд № 325/17г., Софийски апелативен съд е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като е увеличил размера на наложеното на подсъдимият В. К. наказание лишаване от свобода на четири години и този на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС на шест години. Касационните жалби са допустими, но неоснователни. И в двете касационни жалби - на подсъдимия и частните обвинители, се прави оплакване за явна несправедливост на наложените на подс.К. наказания. На първо място обаче следва да бъде обсъден доводът за допуснато съществено процесуално нарушение, при това от категорията на абсолютните, релевиран в жалбата на подсъдимия. Както пред настоящата инстанция, така и пред решаващите състави, подсъдимият и защитата му са направили възражения за допуснато нарушение на забраната за повторно съдене и наказване на К. за същото деяние, за което той вече е бил наказан с влязло в сила наказателно постановление. Този състав на касационния съд приема за правилни изводите на предходните инстанции за неоснователност на това възражение, тъй като не се констатира нарушение на правилото “ne bis in idem”. За тази преценка от значение са следните обстоятелства, установяващи се от материалите по делото: на 13.09.2014г./след ПТП/ на подсъдимия е бил съставен акт за административно нарушение; впоследствие е било издадено наказателно постановление, с което за нарушения на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания - глоба в размер на 1000лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, а за нарушение на чл.100, ал.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10лева; след влизане в сила на наказателното постановление, подсъдимият е заплатил наложените му глоби и е изтърпял административното наказание лишаване от правоуправление; с решение № 1689 от 30.11.2016г., постановено по кнахд № 491/16г. по описа на Административен съд – Благоевград на основание чл.70, б.”в” от ЗАНН административно-наказателното производство е било възобновено и наказателното постановление отменено в частта, с която на К. са били наложени наказания за нарушения на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. При тези данни, установени в хода на първоинстанционното производство съдът правилно е приел, че първоначално констатираната възможността да се стигне до двойното наказване на подсъдимия за едно и също деяние, е преодоляна. В касационната си жалба подсъдимият и защитата му проследяват хронологическото развитие на процеса пред първата инстанция, но насрочването/отлагането/ на съдебните заседания не сочи на неразумност в сроковете. Неоснователни са доводите за каквато и да било “тенденциозност” в действията на съда, предвид липсата на незаконосъобразни от процесуална гледна точка отлагания на процеса във времето. При представяне на доказателства от страна на защитника, сочещи на данни за приключило административно-наказателно производство за същото деяние, съдът е изпълнил задължението си да изисква цялата административно-наказателна преписка, за да прецени дали са налице нарушения на принципа “ne bis in idem” и предприеме съответните надлежни действия. Също така първоинстанционният съд не може да бъде упрекнат в действия, сочещи нарушения на визираните в НПК основания за отлагане/респективно даване ход на делото. Обобщено, правилно решаващите инстанции са оставили искането на защитата за прекратяване на наказателното производство без уважение. Неоснователни са оплакванията на касаторите за явна несправедливост на наказанието, като доводите/в условията на реципрочност/ са насочени основно към наказанието лишаване от свобода. Индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, по силата на който съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид са тези, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на генералната и специална превенции Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. При тази диференцирана процедура наказанията подлежат на определяне по правилата, визирани в разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, която препраща към нормата на чл.58а от НК. В настоящия случай решаващите инстанции са индивидуализирали наказанието лишаване от свобода при предпоставките на чл.58а, ал.1 от НК. Крайните изводи на въззивния съд относно размера на наказанието лишаване от свобода, което следва да се наложи на подсъдимия, като съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, и на целите по чл.36 от НК, а именно на шест години, редуцирано с една трета на четири години, са правилни.Следва обаче да се направят някои уточнения и корекции относно приетите за смекчаващи и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и досежно останалите обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл.54 от НК. Данните по делото, дават основание за следните изводи относно наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства: смекчаващи такива са чистото съдебно минало на подсъдимия, поведението му след ПТП- направил е всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалото дете/квалификацията пияно състояние изключва възможността за приложението на чл.343а от НК/; отегчаващи обстоятелства - множеството наказания по административен ред за нарушения на правилата за движение, ниската възрастта на пострадалото дете – четири години. Неоснователно е прието за отегчаващо обстоятелство значителната концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия. Разпоредбата на чл.56 от НК изключва възможността обстоятелства, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление да бъдат ценени като смекчаващи или отегчаващи. В рамките на квалификацията обаче установената концентрация на алкохол в кръвта би могла да бъде ценена като отегчаващо обстоятелство, когато е значително завишена, какъвто не е настоящият случай- концентрацията на алкохол е 0,96 на хиляда. Множеството санкционирания по административен ред в случая се явяват отегчаващо обстоятелство. Безспорно от значение е не само броя на наложените по административен ред наказания/както правилно сочи защитата/, а и естеството, сериозността на нарушенията, степента на обществената им опасност и други. В случая обаче става въпрос за издадени двадесет и едно наказателни постановления, с които подсъдимият е бил санкциониран за различни по вид нарушения на ЗДвП, както и осем санкционирания с фиш, което сочи, че същият като шофьор е системен нарушител. В настоящият казус данните по делото, касаещи обществената опасност на конкретното деяние, сочат на завишена степен на обществена опасност в рамките на законоустановената и в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Завишена е и степента на обществена опасност на дееца. Тези изводи са обусловени от следните обстоятелства: подсъдимият може да бъде охарактеризиран като рисков водач, предвид множеството нарушения на ЗДП/макар и не всички тежки/, което сочи на една системност; в колата е пътувало още едно дете; подсъдимият е употребил алкохол непосредствено преди да се отправи към населеното място, където са пребивавали децата, като той е знаел, че предстои да управлявал МПС; комплексната характеристика на поведението му на пътя – около 23 часа управлява МПС със скорост в рамките на допустимата, но три пъти надвишаваща съобразената за мокрото асфалтово покритие, по път с попътен наклон, вариращ до 10%. Всичко това дава основани да се приеме наличието на завишена обществена опасност на деянието и дееца. Обстоятелството, че майката на починалото дете е била в автомобила и се е съгласила с действията на подсъдимия да вземе в скута си детето и то да управлява МПС-то, в житейски аспект може да бъде укоримо поведение, но не може да бъде ценено като отегчаващо обстоятелство, както сочи защитата. Също така във връзка с определянето на наказанието е необходимо да бъде посочено принципното разбиране на настоящия състав за това, че при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степента на обществена опасност на деянието и дееца. В контекста на това разбиране и горните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, настоящият състав счита, че наказание лишаване от свобода за срок от шест години е законосъобразно и съответно за постигане целите по чл.36 от НК. С оглед на горното, касационната инстанция не намира, че увеличеното от въззивния съд наказание лишаване от свобода на шест години/ редуцирането му на четири години е в резултат на приложението на чл.58а, ал.1 от НК, което не подлежи на преценка от страна на съдилищата, а е императивно установено/ разкрива признаците на явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК. Ето защо неоснователни са исканията на подсъдимия и защитника му за намаляване размера на наказанието, респективно на частното обвинение за необходимост от увеличаването му. Независимо, че не се излагат самостоятелни доводи относно лишаването от права, следва да се отбележи, че правилно въззивният съд е направил корекция и на кумулативното наказание. Предвид гореизложеното, атакуваното въззивно решение на АС–София следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 281 от 16.06.2017г., постановено по внохд № 325/17г., по описа на Апелативен съд – София, Наказателна отделение, пети състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: