Р Е Ш Е Н И Е № 247 гр.София, 31 май 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на девети май две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1502/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия И. Я. Р. против решение № 49/14.02.2011 год. по въззивно нохд № 94/2011 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, пети състав. Поддържа се, че е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствения материал, довели до нарушаване на закона с осъждането по предявеното обвинение без да е доказана субективната страна на престъплението. Прави се искане за отмяна поради необоснованост и на основанията по чл.354, ал.1, т.2 и чл.24, ал.1, т.1 НПК подсъдимият да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане, в който смисъл жалбата се поддържа и в съдебното заседание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата. Мотивира искането си решението да бъде оставено в сила с липсата на касационни основания от поддържаните. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и в пределите по чл.347, ал.1 НПК намира: Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 94/2011 год. потвърдил изцяло присъдата от 10.12.2010 год. по нохд № 3936/2010 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, VІ-ти състав, с която признал подсъдимия Р. за виновен в това, че за времето от 23,45ч. на 10.03. до 01,00 ч. на 11.03.2007 год. в [населено място] предложил дар-сумата от 300 лева, на длъжностните лица В.С. и М.М.-полицаи, Н.К.-полицейски инспектор и С.Р.-разузнавач – всички от РУ”Транспортна полиция” [населено място], за да не извършат действие по служба на основание чл.63, ал.1 от ЗМВР /да не го задържат като заподозрян в извършване на кражба на кабел/. На основание чл.304, ал.1, пр.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 3 месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален общ режим и затворническо общежитие от открит тип, както и глоба в размер на 500 лева. Първоинстанционното производство е проведено при заявено от подсъдимия съгласие по чл.371, т.1 НПК, одобрено от съда. Събраният по предвидения процесуален ред доказателствен материал-показания и писмени доказателствени средства, е подробно обсъден и анализиран и първоинстанционният съд е направил верни фактически изводи, въз основа на които е приел за установено, че деянието е доказано от обективна и субективна страна и е постановил осъдителна присъда. По повод на жалбата на подсъдимия въззивният съд е извършил цялостна и задълбочена проверка на обжалвания акт. Приел, че фактическите обстоятелства са правилно установени, както и че процесуалната дейност по проверка и оценка на доказателствения материал е извършена според изискванията на НПК, поради което е упражнил правомощията си да потвърди присъдата. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че въззивното решение е постановено в нарушение на чл.107, ал.3 НПК, защото съдът е направил фактическите си изводи въз основа само на показанията на заинтересованите длъжностни лица. От съдържанието на въззивното решение може да се направи единственият извод, че евентуалната заинтересованост на свидетелите Р., С., М. и К. не е останала без внимание. Този извод следва от начина по който са обсъдени, анализирани и оценени показанията им като са съпоставени помежду им и с останалия събран годен доказателствен материал – писмените доказателствени средства. За решението си да оцени показанията като последователни, логични, безпротиворечиви е изложил подробни съображения, които и настоящият състав изцяло споделя. Няма доказателства, които да не са оценени или оценката да е направена само в частта им във вреда на подсъдимия. Показанията на посочените свидетели са последователни и безпротиворечиви за поведението на подсъдимия към момента на извършване на деянието. Намерен е на място, където са били срязани и издърпани магистрални съобщителни кабели, а в близост и инструменти от вида на възможните да бъдат използвани за реализиране на такава цел. Преди пристигане на дежурната оперативна група предложил да им даде 300 лева, за да го пуснат и да не уведомяват за задържането му. Наличието на лева и валута на обща стойност над предложената, както правилно са приели инстанциите по същество, е отразено в писмено доказателствено средство и опровергава както твърдението за невъзможност да направи предложение за дар, т.е. да осъществи елемент от състава на престъплението, така и да обоснове тенденциозност и преднамереност на свидетелите във връзка с предходни осъждания да го уличат непременно в извършване на престъпление. Не са нарушени процесуалните права на подсъдимия да дава обяснения. Дали и в кой момент, както и с какво съдържание да бъдат обясненията е решение, което може да бъде взето само и единствено от лицето в това му процесуално качество. Липсата на обяснения не се е отразило върху решението на съда, че е автор на престъпление след като видно от съдържанието на обжалвания акт то е резултат от процесуална дейност, извършена според предписанията по чл.14 НПК, а по съдържанието си съответства на изискванията по чл.339, ал.2 НПК. Законът е правилно приложен с квалифициране на извършеното по чл.304, ал.1, пр.1 НК. От правилно установените фактически положения и обективираното поведение на подсъдимия изводът, че са осъществени обективните и субективните признаци, е верен. Отразената във въззивното решение констатация,че първоинстанционният съд е изложил „оскъдни” мотиви не влияе върху решението му да ги определи като обосновани и верни. Това си решение е основал на правилно оценения доказателствен материал за конкретното поведение при конкретно установената фактическа обстановка, за което е изложил подробни правни съображения. Като е предложил инкриминираната сума на четиримата служители на полицията, подсъдимият е демонстрирал представа, че задържането му е по повод констатирано в момента престъпление на мястото, където се е намирал, а не поради предходно негово противоправно поведение, за каквото не са могли да знаят предвид конкретната им задача. Доколкото действително първоинстанционният съд не е мотивирал подробно решението си по въпроса за наличието на субективния елемент, то въззивният съд подробно като инстанция по същество е обосновал наличието му в съответствие с безспорно установените относими към предмета на доказване обстоятелства. Предвид изложеното за липса на касационни основания от поддържаните решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 49/14.02.2011 год. по въззивно нохд № 94/2011 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, пети състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: