О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 274 гр. София, 21.06.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 544/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Д. И., Д. Р. И. и Е. Р. Б. срещу въззивно решение № 1561 от 20.10.2021 г., постановено по в. гр. д. № 2326/2021 г. на Варненския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 260050 от 18.06.2021 г. по гр. д. № 635/2009 г. на Провадийския районен съд в частта, с която на основание чл. 353 ГПК е извършено разпределение на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в [населено място], общ. Д., обл. В., съставляващо УПИ * в кв. 1 по плана на селото, цялото с площ от 2745 кв. м, върху което дворно място е построена двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 68 кв. м, както следва: в общ дял на Т. Д. И., Д. Р. И. и Е. Р. Б. е поставен дял втори от вариант I, оцветен в жълто на скицата, приложена на л. 397 от делото, неразделна част от решението, с площ на този дял от 1045 кв. м, в който е построена двуетажната жилищна сграда, с пазарна цена на дяла - 12 540 лв., а в дял на държавата е поставен дял първи от вариант I, оцветен в червено на същата скица, с площ от 800 кв. м - незастроен, при пазарна стойност 12 000 лв. и дял трети от вариант I, оцветен в зелено на скицата, с площ от 900 кв. м, с пазарна стойност на дела 13 500 лв. Със същото решение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която държавата е осъдена да заплати за уравнение на дяловете на всеки от касаторите по 2160 лв. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение № 306 от 30.11.2015 г. по гр. д. № 635/2009 г. на Провадийския районен съд е допусната съдебна делба на дворно място, находящо се в [населено място], общ. Д., обл. В., съставляващо УПИ * в кв. 1 по плана на селото, цялото с площ от 2745 кв. м, върху което е построена двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 68 кв. м, между наследодателя на касаторите Р. Ф. И., с квота 1045/2745 ид. части, и държавата, с квота 1700/2745 ид. части. Допуснатият до делба поземлен имот е реално поделяем съобразно броя на съделителите и посочените квоти, при спазване на изискванията на ЗУТ. Съдът е приел, че делбата му следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, като е посочил, че избраният вариант за разпределение в пълна степен съответства на правата на съделителите върху имота. Изложени са съображения, че същият е съобразен с фактическото ползване на изградената в имота сграда, принадлежала на Р. Ф. И., отговаря на изискванията на ЗУТ и е одобрен с позитивно становище за реална поделяемост на главния архитект на общината, поради което удовлетворява в пълна степен принципа при прекратяване на съсобствеността всеки съделител да получи реален дял в натура, съразмерен на квотата му в общността и главната цел на извършване на съдебната делба. Тъй като в случая всеки съделител е получил имот, чиято стойност съответства на неговите права в съсобствеността, суми за уравнение на дяловете не са присъдени. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. При разпределението на реалните дялове в производството по делба следва ли съдът да държи сметка за обстоятелството, че преди делбата съделителите са били във владение на делбените имоти и всеки е направил във владения от него имот съществени подобрения; 2. Следва ли при извършване на делбата всеки един от съделителите да получи реален дял, който да съответства на неговите права в съсобствеността; 3. При наведени във въззивната жалба доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд досежно избора на способ за извършване на делбата и ако от изслушването на експертизата за пазарната оценка на имотите е изминал значителен период от време, следва ли въззивният съд служебно да назначи нова експертиза с цел делбата да бъде извършена по действителната пазарна цена на имотите; 4. Следва ли, за да е налице пълно съответствие между получения от всеки един от съделителите дял /в имот или пари/ с неговата квота, имуществото, предмет на поделяне, да се остойности според действителната му пазарна цена към момента на извършване на делбата и въз основа на тази цена да се определи дължимото уравнение. Наред с това считат, че решението е очевидно неправилно. Ответната страна по жалбата е представила писмен отговор, в който е изразила становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Поставените от касаторите въпроси относно начина на извършване на делбата, не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване, тъй като са разрешени в съответствие с практиката на ВКС и предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице. Целта на делбеното производство е прекратяване състоянието на съществуваща съсобственост, при което всеки съделител има право да получи съответната припадаща му се част от съсобственото имущество. Ако съществува възможност всеки съделител да получи реален дял от съсобственото имущество и стойността на този реален дял съответства напълно на стойността на квотата на получилия го съделител, делбеното имущество се разпределя без да се извършва парично уравняване. В случая въззивният съд, в съответствие с дадените с т. 5, б. „б” на ППВС № 7/73 г. задължителни разяснения и представената от касаторите казуална практика на ВКС /решение № 9 от 23.02.2018 г. по гр. д. № 1375/2017 г., ІІ г. о. и др./, е приел, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, тъй като тегленето на жребий е невъзможно, респ. много неудобно, след като дяловете на съделителите са различни и в имота е построена сграда, собственост на единия съделител, при която хипотеза тегленето на жребий би могло да има за последица усложняването на отношенията между съделителите. Развитите в изложението доводи, че наследодателят на касаторите е наследил и владял имот с площ от 1500 кв. м, се отнасят за първата фаза на делбата, приключила с постановяване на влязло в сила решение, и нямат отношение към предмета на обжалваното решение. В разглеждания случай всеки един от съделителите е получил реален дял от съсобствения имот, съответстващ на неговите права върху него съгласно решението по допускане на делбата, поради което не е налице неравенство, което следва да се изравнява в пари, а в тази хипотеза оценката на имота е от значение единствено за определяне на дължимите държавни такси. От това следва, че въззивният съд не е имал задължението да назначи повторна експертиза за нова оценка на имота, а посочената от касаторите практика на ВКС по този въпрос е неотносима към настоящия случай. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То не е и очевидно неправилно, тъй като очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен „contra legem” когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или „extra legem”, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на обжалваното решение, нито сочените от касаторите евентуални негови пороци могат да бъдат квалифицирани по този начин като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторите следва да заплатят на държавата сумата 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о., О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1561 от 20.10.2021 г., постановено по в. гр. д. № 2326/2021 г. на Варненския окръжен съд. О с ъ ж д а Т. Д. И., Д. Р. И. и Е. Р. Б. да заплатят на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, сумата 100 лв. /сто лева/ разноски. О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: