Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 201

гр. София, 06.04.2020 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 736 по описа за 2020 г, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. И. от [населено място] срещу решение № 2392 от 4.11.2019 г, постановено по гр.дело № 763/2019 г на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 състав, с което е отменено решение от 21.12.2018 г, постановено по гр.дело № 15112/17 г по описа на Софийски градски съд, ГО, 12 състав, с което Столична община е осъдена да заплати на А. Н. И. на основание чл.49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД сумата 3 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и искът е отхвърлен като неоснователен, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение като искът е отхвърлен за разликата над сумата 3 000 лв до сумата 26 000 лв.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и постановяване на друго, с което искът бъде уважен, ведно със следващите се от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба Столична община оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния представител юрисконсулт С. Д..Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното :
С обжалваното въззивно решение е прието, че предявеният от А. И. срещу Столична община иск по чл.49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД за присъждане на неимуществени вреди, получени в резултат на претърпени физически увреждания при спъване в разместени/липсващи плочки на тротоара в кв.К., София е неоснователен, тъй като не са установени елементите от фактическия състав на посочената разпоредба.Прието е, че ищцата не е установила, че към датата на злополуката е съществувала дупка или неравност или пукнатина на тротоарното платно, предполагаща извършването на ремонт и поддръжка от страна на ответника.Наличието на счупени или липсващи плочки е обичайна повреда на тротоарната настилка и в случая не е установено наличието на драстични неравности, които да са опасни за движението на пешеходците и ищцата не е посочила правна норма, нарушена от служители на ответника.
В изложението на касационните основания е посочено това по чл.280 ал.1 т.3 ГПК като е формулиран въпроса, уточнен от настоящата инстанция, съобразно правомощията, дадени с ТР № 1/10 по т.д.№ 1/09 на ОСГТК : с какви доказателствени средства следва да бъде установено състоянието на тротоарното платно при предявен иск за присъждане на обезщетение за непозволено увреждане по чл.49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД, когато ищецът подържа, че е претърпял травматични увреждания вследствие на спъване и падане поради наличие на счупени/разместени плочки на тротоара.
Поставеният въпрос има отношение към решаващите мотиви на съда и е обусловил същите, поради което следва въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Ищцата е частично освободена от внасяне на държавна такса.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение


О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2392 от 4.11.2019 г, постановено по гр.дело № 763/2019 г на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 състав.
ЗАДЪЛЖАВА касатора в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение да внесе държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 200 лв.
При неизпълнение на това указание касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.

Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :1.


2.