Р Е Ш Е Н И Е № 56 гр. София, 07.06.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора М. Велинова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 2246 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия К. К. С. против въззивно решение № 222/03.07.2012 г. на Софийски апелативен съд, НК, 2 състав, постановено по ВНОХД № 43/2012 г., с което е била потвърдена присъда № 250/02.11.2011 г. на Благоевградския окръжен съд по НОХД № 3/2010 г. С тази присъда подсъдимият К. К. С. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 115, вр. чл. 18 ал. 1 от НК за това, че на 25/26.06.2008 г., в гр.Б., на [улица], е направил опит умишлено да умъртви И. А. Л. (нанасяйки му удар с нож в областта на шията и причинявайки му прерязване на сънната артерия с последваща остра кръвозагуба), поради което и във вр. с чл. 58, б. „а”, вр. чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК му е било наложено наказание 5 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Със същата присъда подсъдимият е бил осъден да заплати на пострадалия И. Л. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деянието, като за разликата над уважения размер гражданската претенция е била отхвърлена като неоснователна. В тежест на подсъдимия са били присъдени разноските по делото. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и упълномощения му защитник, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че при разрешаване на въпроса за авторството на деянието въззивният съд е направил едностранчиво тълкуване на доказателствата, без да ги обсъди в цялост и без да даде ясен отговор на направените от защитата възражения. Освен това не е обсъдил и е игнорирал доказателства с оправдателно значение, сочещи на друг автор на престъплението. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Частният обвинител и граждански ищец, както и неговия повереник също молят жалбата да се остави без уважение. В последната си дума подсъдимият сочи, че е невинен и моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По своето съдържание изложените в жалбата оплаквания се свързват с обосноваността на въззивния акт, което не е самостоятелно касационно основание. Касационната инстанция не може да установява нови фактически положения, като проверката относно правилното приложение на материалния закон се извършва на плоскостта на установените такива от инстанциите по същество, стига при формиране на вътрешното убеждение да не са били допуснати процесуални нарушения. Преценките относно достоверността, надеждността и достатъчността на конкретни доказателства да обусловят един или друг фактически извод, са изразна форма на това убеждение и също не подлежат на касационен контрол, ако почиват на съвкупна оценка на доказателствените материали, изложени са конкретни и убедителни съображения поради какви причини се кредитира една група доказателствени източници, а други не и това кореспондира на действителното им съдържание. Следвайки този подход, ВКС не намери основание да сподели възраженията на касатора за неправилно осъждане по повдигнатото обвинение. Прегледът на въззивните мотиви сочи, че всички обстоятелства, свързани с правилно изясняване на авторството и начина на извършване на деянието са били проверени в тяхната цялостност, обективно и в нужни детайли. Оценката на доказателствените източници е проведена задълбочено и не се наблюдават нито непълноти, нито превратни интерпретации. С решаващо значение за изхода на делото са били откроени показанията на пострадалия св. Л. и св. М., както и данните за оръдието на престъплението – нож обект № 11, върху който са открити кръвни следи с ДНК профила на пострадалия. Това е било сторено след внимателната им проверка – чрез преразпит на св. М. пред въззивната инстанция и изслушване на допълнителна СМЕ по писмени данни и повторна КСППЕ, както и последващ конкретен и обективен анализ на всички детайли от развитието на случая, съобщени пряко от очевидците и лицата, пред които те са пресъздали отделни моменти и съпоставката им с други източници на доказателствена информация. Извършената процесуална работа и съдържанието на мотивите на Софийския апелативен съд демонстрират строго придържане към стандарта за качествена и пълна оценка на доказателствените средства, която е гаранция за изграждането на правилни изводи относно тяхната достоверност и годност да послужат като валидна основа за формиране на верни фактически и правни заключения. Макар нито пострадалият, нито св. М. да са успели да възприемат пряко нанасянето на удара с нож при сблъсъка между св. Л. и подсъдимия, то внимателното проследяване на детайлите в поведението им – първоначалния словесен конфликт помежду им, заплахата на подсъдимия „сега станах и те заклах” (думи, съобщени от св. Л. в разпита му пред съдия на ДП), последващото сборичкване и опит от страна на св. С. И. и св. М. да ги разтърват, разположението на телата им в този момент и отпускането на св. Л. в ръцете на М., обилното изтичане на кръв, намесата на св. В. и агресивното поведение на подсъдимия спрямо него, а и състоянието му след това (уплашен и в шоково състояние), разгледани в съгласие с веществените обекти и експертните им изследвания, не са оставяли съмнение, че автор на деянието е точно подсъдимия, а не св. С. И., каквато защитна позиция е била поддържана в хода на процеса. Тезата за неговото участие е била обсъдена, проверена и отхвърлена като неоснователна, като в тази връзка са били изложени конкретни и убедителни съображения (вж. л. 15-17 от мотивите), които ВКС споделя и не намира за нужно да преповтаря. Същото важи и за изразената хипотеза деянието да е било извършено с друг нож, различен от обект № 11. Отговорено е изчерпателно и на възраженията за годността на протокола за оглед, в който макар този веществен обект да е бил намерен и заснет, няма вписване, че е бил иззет, което в светлината на останалите събрани по делото доказателства с основание е било оценено като непълнота, невлияеща съществено върху крайния извод, че всъщност с него е причинено нараняването на пострадалия, обективно подкрепено от установените следи от кръв с неговия ДНК профил. Изложеното дотук очертава, че противно на отразеното в жалбата, не са били игнорирани обстоятелства с оправдателно значение, а след обсъждането им те са били отхвърлени поради наличието на достатъчно по обем и сигурност обвинителни, на които е отдадена тежест при изложени за това конкретни и убедителни съображения. Въз основа на установените факти материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия за инкриминираното му деяние, по който въпрос не се излагат възражения и поради това не се дължи конкретен касационен отговор. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 222/03.07.2012 г. на Софийски апелативен съд, НК, 2 състав, постановено по ВНОХД № 43/2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.