Р Е Ш Е Н И Е № 199 София, 29.10.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Ванюша Стоилова и прокурор Антонова изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 363/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. на РБ срещу решение № 2306 от 09.11.2017 г. по гр.д. № 1097/2017 г. на Апелативен съд София, с което частично се отменя решение № 400 от 16.12.2016 г. по гр.д. № 384/2016 г. на Окръжен съд Враца и вместо това е уважен предявения от Г. Г. Х. срещу П. на РБ иск за обезщетение на неимуществени вреди в размер на още 10 000 лева /общо 20 000 лева/, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, като се потвърждава решението в частта, в която е присъдено обезщетение от 10 000 лева, ведно със законната лихва от 20.06.2012 г. до изплащането на сумата. Касационното обжалване е допуснато по въпроса за критериите, при които се определя справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ. Отговор на въпроса обусловил допускане на касационното обжалване е даден с т.11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, в което се приема, че при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Дадените разяснения в тълкувателното постановление на пленума на Върховния съд представляват задължителна съдебна практика по тълкуване и прилагане на закона, която се прилага последователно от Върховния касационен съд при постановяване на решения по чл.290 ГПК, според която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД, но зависи от установените във всеки отделен случай факти и обстоятелства от значение за правния спор - какви процесуални действия са били предприети по отношение на обвинения в престъпление, тежестта на обвинението, постановената мярка за неотклонение, продължителността на наказателното преследване, както и дали производството е приключило в разумен срок. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди са от значение също вида и тежестта на отделните негативни изживявания на пострадалия и създадените в резултат на наказателното преследване неудобства и притеснения на пострадалия в личен, семеен и професионален план. За да постанови решението, въззивният съд е уважил частично иска за присъждане на обезщетение на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ като е приел, че по пр.пр. № 1357/2007 г. на РП Б. С. е било образувано досъдебно производство, а ищцата е привлечена като обвиняем на 09.03.2009 г. по чл.311, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК за това, че като длъжностно лице при условията на продължавано престъпление, умишлено е съставила официални документи, в които е удостоверила неверни обстоятелства с цел да бъдат използвани като доказателство. С влязла в сила присъда от 20.06.2012 г. по НОХД № 1124/2012 г. на Районен съд Враца, потвърдена от Окръжен съд Монтана, Г. Г. Х. е призната за невиновна и оправдана по така повдигнатото обвинение. С оглед на установените обстоятелства по делото, съдът приема, че на ищцата са причинени вреди по-големи от обичайните и тъй като обвинението е в сферата на професионалната й реализация, справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 20 000 лева. С оглед на дадения отговор на въпроса и доводите в касационната жалба, при проверка правилността на въззивното решение, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че съдът правилно е приел, че държавата чрез своите правозащитни органи отговаря за всички причинени вреди, когато е повдигнато и поддържано обвинение от прокуратурата, по което обаче е постановена оправдателна присъда. Правилно са били възприети релевантните за случая обстоятелства, във връзка с тежестта на обвинението и степента на неоправданата наказателна репресия, но при определяне на дължимото обезщетение, въззивният съд неправилно е преценил доколко негативните изживявания на пострадалата са в пряка причинно-следствена връзка с процесуалните действия на прокуратурата, въз основа на което следва да се приложи критерия по чл.52 ЗЗД. В случая, от данните по делото е видно, че на ищцата са причинени вреди от злепоставянето й пред нейните близки, колеги и клиенти, тъй като обвинението е в областта на нейната професионална реализация и е логично наказателното преследване да се отрази в по-голяма степен неблагоприятно на отношенията й на работното място. Причинените неудобства от наказателното преследване и злепоставянето й в обществото безспорно имат пряко значение за размера на обезщетението на пострадалата, когато е налице причинна връзка с повдигането на обвинение, както е в случая, но следва да се съобразят и икономическите условия в страната към датата на постановяване на оправдателната присъда, както и че не е била постановена допълнителна мярка за процесуална принуда, което да лиши ищцата от доходи. В тази връзка, доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди са частично основателни. Повдигането на незаконно обвинение на ищцата само по себе си е увреждащо действие, тъй като засяга нейния личен живот, професионален авторитет и достойнство на гражданин. След като се доказват увреждащите последици от наказателната репресия, съдът е длъжен да присъди обезщетение, но при съобразяване с релевантните за спора обстоятелствата, от значение за определяне на конкретния размер. В случая, правилно е била отчетена тежестта на обвинението, както и че производството е отлагано в съдебната фаза поради неявяване на свидетели и необходимост от определяне на компетентен съд, който да се произнесе по наказателното дело, но с оглед на тези обстоятелства въззивният съд неправилно е преценил размера на справедливото обезщетение, с оглед постановената още на първа инстанция оправдателна присъда. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид не само външните проявления в здравословното и емоционално състояние на пострадалия, която неизбежно съпътства наказателната репресия, но и социално-икономическите условия и стандарт на живот в страната, както и последиците от обвинението върху начина на живот на обвинения в престъпление. Ето защо, с оглед на по-ограничения обем от неблагоприятни последици за пострадалата, при съвкупната преценка на тези обстоятелства, настоящият състав приема, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от конкретното обвинение е в размер на 10 000 лева, което се дължи със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда до изплащане на сумата. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 2306 от 09.11.2017 г. по гр.д. № 1097/2017 г. на Апелативен съд София, с което частично се отменя решение № 400 от 16.12.2016 г. по гр.д. № 384/2016 г. на Окръжен съд Враца и вместо това е уважен предявения от Г. Г. Х. срещу П. на РБ иск за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над 10 000 лева до присъдените 20 000 лева и вместо това: ОТХВЪРЛЯ предявения иск на Г. Г. Х., ЕГН [ЕГН] срещу П. на РБ за обезщетение на причинени неимуществени вреди за сумата над 10 000 /десет хиляди/ лева, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. ПОТВЪРЖДАВА решение № 2306/09.11.2017 г. по гр.д. № 1097/2017 г. на Апелативен съд София в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.