Ключови фрази
Забрана за конкурентна дейност * конкурентна търговска дейност * пропуснати ползи * имуществена отговорност на управител * обезщетение за вреди от конкурентна търговска дейност

Р Е Ш Е Н И Е

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                       №  111

 

София, 13.07.2010 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и десета година в състав :

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ  :  ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ  :  КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

                                                                                   БОНКА ЙОНКОВА

 

при секретаря Ирена Велчева

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 935/2009 година

 

 

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „М” ЕООД - гр. С. срещу решение № 614 от 15.06.2009 г., постановено по гр. д. № 659/2009 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав, в частта, с която след отмяна на постановеното от Софийски градски съд решение № 115 от 17.12.2008 г. по гр. д. № 2834/2006 г. е отхвърлен предявеният от дружеството против М. Н. Б. иск с правно основание чл.142 от ТЗ за заплащане на сумата 18 268.17 лв., представляваща обезщетение за вреди от извършване на конкурентна дейност, като са присъдени разноски на ответника, изчислени по компенсация.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на закона и необоснованост като се прави искане за отмяната му и за уважаване на иска, ведно с присъждане на разноските. Касаторът изразява несъгласие с изводите на въззивния съд относно размера на обезщетението, дължимо от ответника по повод нарушаването на забраната по чл.142, ал.1 от ТЗ за конкурентна търговска дейност. Поддържа, че в противоречие с принципа за пълно обезщетяване на вредите при отговорността по чл.142 от ТЗ и с влязлото в сила съдебно решение, постановено по частичен иск за репариране на вреди от същото нарушение, съдът е определил равностойността на пропуснатата полза /печалба/ от нереализирани търговски сделки, а оттук - и размера на обезщетението, като е приспаднал от приходите не само преките разходи за сделките, а и други общи разходи, без да съобрази становището на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, че тези разходи не могат да бъдат отнасяни към конкретни сделки.

Ответникът по касация М. Н. Б. от гр. С. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Изразява становище, че въззивното решение е правилно в обжалваната част и следва да бъде оставено в сила.

С определение № 100 от 22.02.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението в атакуваната част на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по приетия за значим материалноправен въпрос за обема на вредата, която подлежи на обезщетяване съгласно чл.142, ал.3 от ТЗ /в редакцията, обн. в ДВ бр.48/1991 г./, и за размера на дължимото обезщетение.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното :

С обжалваната част на въззивното решение Софийски апелативен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от „М” ЕООД /”М” ЕООД/ против М. Н. Б. иск с правно основание чл.142, ал.3 от ТЗ за сумата 18 268.17 лв., претендирана като обезщетение за вреди - пропуснати ползи, от извършено нарушение по чл.142, ал.1 вр. с ал.2 от ТЗ. Прието е за установено, че са налице предпоставките за носене на имуществена отговорност от ответника, който в качеството на съдружник и управител на ищцовото дружество е участвал като съдружник и управител в друго дружество - „Х” ООД, със сходен предмет на дейност и така е нарушил установената в дружествения договор и в чл.142 от ТЗ забрана за извършване на конкурентна търговска дейност. За доказани са счетени и твърдените от ищеца вреди от нарушението, съизмеряващи се с пропуснатата печалба от несключени сделки с търговски партньор, с който дружеството се е намирало в трайни търговски отношения - Hydro Service APS със седалище в Дания, но през исковия период е преориентирал дейността си към управляваното от ответника дружество и е закупувал стоки от него. Отхвърлянето на предявения иск е аргументирано с влязлото в сила решение по гр. д. № 865/2004 г. на Софийски градски съд, с което е уважен частичен иск с правно основание чл.142 от ТЗ по повод на същото нарушение и ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на сумата 21 000 лв. Решението е преценено във връзка с приетите по делото заключения на съдебно-икономическа експертиза във варианта, в който пропуснатата печалба е определена на база нереализираните приходи от продажбите /по цени на ищцовото дружество/ на хидравлични продукти, извършени от „Х” ООД на Hydro Service APS - Дания, от които са приспаднати преките разходи за транспорт и износ по сделките и получената печалба в размер на 42 433.72 лв. е намалена със стойността на други общи разходи в размер на 8 %, в резултат на което е получен остатък 17 785.12 лв. При тези обстоятелства претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение на база чистата печалба от 42 433.72 лв., без приспадане на общите разходи в размер на 8 %, е счетена за неоснователна с аргумент, че ако не бъдат приспаднати общите разходи, ще се стигне до неоснователно обогатяване за дружеството. Предвид влязлото в сила решение по частичния иск, уважен за сумата 21 000 лв., решаващата инстанция е достигнала до крайния извод, че присъденото с решението обезщетение компенсира изцяло претърпяната от ищеца вреда, и е отхвърлила иска за разликата от обезщетението в размера, поддържан във въззивното производство - 18 268.17 лв.

Решението е неправилно.

Отговорността по чл.142, ал.3 от ТЗ /в приложимата редакция от ДВ бр.48/1991 г./ е специален вид деликтна отговорност, по силата на която управителят на дружество с ограничена отговорност дължи на дружеството обезщетение за вредите, причинени в резултат на виновно нарушаване на установените в чл.142, ал.1 вр. с ал.2 от ТЗ забрани за извършване на конкурентна търговска дейност. Поради липса на специални правни норми в Търговския закон, обемът на вредите, които подлежат на обезщетяване на основание чл.142, ал.3 от ТЗ, и размерът на обезщетението се определят по общото правило на чл.51, ал.1 от ЗЗД - дължи се обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.

В конкретния случай въззивният съд правилно е приел, че претърпяната от касатора имуществена вреда по смисъла на чл.51, ал.1 от ЗЗД се съизмерява с пропусната печалба от нереализираните търговски сделки с Hydro Service APS - Дания, сключени през исковия период с управляваното от ответника конкурентно дружество, изчислена по предлаганите от „М” ЕООД цени за продажби. Необосновани са обаче изводите относно размера на вредата и като последица от това - на дължимото по силата на чл.142, ал.3 от ТЗ във вр. с чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение.

Печалбата съставлява чистият положителен финансов резултат от конкретна търговска дейност, респ. от сключваните от търговеца сделки в процеса на нейното осъществяване. За да бъде определена чистата печалба от определена търговска сделка, от получените в резултат на сделката приходи следва да бъдат приспаднати всички разходи, извършени от търговеца по повод на реализацията й. Такива са не само преките разходи, направени за целите на конкретната сделка - например разходи за закупуване на стоки, за транспорт, за митнически режими при износ в чужбина и т. н., но и общите разходи, възникнали във връзка с обслужването и управлението на цялостната дейност на търговеца. Общите разходи подлежат на приспадане от приходите, тъй като рефлектират върху крайния положителен резултат от реализираните сделки. Подобно приспадане при остойностяване на чистата печалба от дадена сделка е възможно само при наличие на счетоводни данни за общия обем разходи, извършени в рамките на определен период от време, за да се изчисли относителния им дял, припадащ се за всяка отделна търговска сделка. За целите на конкретното дело общите разходи, извършени от касатора в процеса на търговската му дейност, могат и следва да бъдат приспаднати от пропуснатата печалба от сделките с Hydro Service APS - Дания, ако съществуват счетоводни записвания в счетоводните книги на дружеството за действителния им обем през исковия период, за да бъде остойностен относителният им дял спрямо тези сделки.

Заключенията на съдебно-икономическата експертиза, на които въззивният съд е основал решаващите си изводи за размера на вредата и на дължимото обезщетение по чл.142, ал.3 от ТЗ, не съдържат абсолютно никакви данни относно начина на изчисляване на т. нар. общи разходи, с които е намалена стойността на нереализираната печалба. В двете експертни заключения от 31.10.2007 г. и от 12.11.2007 г. е отразена единствено констатация, че съотношението на общите разходи към износа по сделките с датския клиент е 8 %, без тя да е подкрепена с обосновка за остойностяването на разходите и на техния относителен дял спрямо конкретните сделки. Въпреки очевидната необоснованост на констатациите за размера на общите разходи, въззивният съд не е назначил допълнителна експертиза за изясняване на релевантните за правния спор факти в съответствие с указанията в т.10 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, а е възприел безкритично експертните заключения във варианта, в който пропуснатата печалба е изчислена след приспадане на 8 % общи разходи, откъдето е достигнал до извода за неоснователност на предявения иск. Необосноваността на преценката за действителния размер на претърпяната вреда и на дължимото обезщетение е довела и до неправилно прилагане на материалния закон - чл.142, ал.3 от ТЗ във вр. с чл.51, ал.1 от ЗЗД, което опорочава постановеното решение и налага отмяната му в обжалваната част, на основание чл.293, ал.1, пр.2 във вр. с ал.2 от ГПК.

Предвид необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия по изслушване на допълнителна съдебно-икономическа експертиза спорът не може да бъде решен по същество от настоящата инстанция, а в съответствие с разпоредбата на чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да бъде върнато в отменената част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане следва да се назначи съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение за действителния размер на пропуснатата печалба от търговските продажби, сключени през исковия период между „Х” ООД и Hydro Service APS - Дания, изчислена на база приходите от продажбите по цени на „М” ЕООД, с приспадане на преките разходи за конкретните продажби /за себестойност на стоките, транспорт, митнически режими и др./ и на припадащия се на същите относителен дял от общите разходи за търговска дейност на ищеца за този период по данни от счетоводните книги, с посочване на методиката на изчисление на относителния дял от разходите. Съобразно получения чист финансов резултат следва да се определи и размера на обезщетението, претендирано с иска по чл.142, ал.3 от ТЗ.

Решението следва да се отмени и в частта, с която са присъдени разноски по компенсация на ответника за разликата над сумата 372.73 лв. /дължима съразмерно на отхвърлените с влязлата в сила част от решението искове/ до сумата 779 лв. Въззивният съд следва да се произнесе по отговорността на страните за разноски, включително за настоящото производство, съобразно крайния изход на делото по иска с правно основание чл.142, ал.3 от ТЗ.

Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1, пр.2 във вр. с ал.2 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 614 от 15.06.2009 г., постановено по гр. д. № 659/2009 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „М” ЕООД против М. Н. Б. иск с правно основание чл.142 от ТЗ за сумата 18 268.17 лв., както и в частта, с която са присъдени разноски по компенсация на М. Н. Б. за разликата над сумата 372.73 лв. до сумата 779 лв.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Софийски апелативен съд от стадия по събиране на доказателства.

 

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :