Р Е Ш Е Н И Е № 50093 гр. София, 12.10.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в открито заседание на 28 септември , две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА и при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1454/22 г. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. А. Д. ЕГН: [ЕГН] в качеството му на ЕТ“АРИ 2009-Д. Д.“ ЕИК[ЕИК] срещу решение № 12 от 14.01.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №1295/2021г. с което е обезсилено като недопустимо първоинстанционното решение №260080/15.02.2021г. по гр.д. № 3191/2019 г. на РС-Казанлък в обжалваните пред въззивния съд части и е прекратено производството по съответните искове, поради недопустимостта им , както следва : 1.в частта, с която е било признато за установено по предявените от Д. А. Д. ЕГН: [ЕГН] в качеството му на ЕТ“АРИ 2009-Д. Д.“ ЕИК[ЕИК] срещу И. Д. Н. ЕГН: [ЕГН] с постоянен адрес гр. Ст.З., [улица] искове с правно основание чл.124, ал.4, изр.първо от ГПК, че адвокатско пълномощно от 10.10.2019 г., съставено от името на ищеца за упълномощаване на адвокат И. Д. Н., декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ от 0.10.2019 г. и декларация по чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ без дата, представени в търговския регистър, са неистински документи относно авторството. 2. обезсилено е като недопустимо Решение №260255/14.05.2021г. по гр.д. № 3191/2019г. по описа на РС Казанлък, в частта, с която се допълва Решение № 260080/15.02.2021г., постановено по гр.д. № 3191/2019г. по описа на Районен съд – [населено място], с което е било признато за установено по предявените от същия ищец срещу „АРИ БИО“ ЕООД с ЕИК:[ЕИК] , и Х. А. К. ЕГН: [ЕГН] искове с правно основание чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, че адвокатско пълномощно от 10.10.2019 г., съставено от името на ищеца за упълномощаване на адвокат И. Д. Н. ЕГН: [ЕГН], Декларация по чл.13 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ /без дата/, и Декларация по чл.13 ап.4 от ЗТРРЮЛНЦ от 10.10.2019 г., са неистински документи относно авторството им.Въззивното решение се обжалва и в частта за разноските. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение: налице е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост , относно извода за липса на правен интерес на ищеца от двата иска по чл.124 ал.4 ГПК . Ответниците по касационната жалба: И. Д. Н., „АРИ БИО“ ЕООД с ЕИК:[ЕИК] и Х. А. К. ЕГН: [ЕГН] в отговорите на същата изразяват становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и исковете са неоценяеми намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок. За да постанови въззивното решение в обжалваната пред ВКС част , съдебният състав на Старозагорския окръжен е изложил следното: Правният интерес от търсената съдебна защита винаги е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. В настоящия случай, наред с горепосочените искове по чл.124, ал.4 ГПК, ищецът, е предявил, при условията на обективно кумулативно съединяване с тях, иск по чл.42, ал.2 ЗЗД само срещу първия ответник „АРИ БИО“ ЕООД да се признае за недействителен, на основание чл.42, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1 от ЗЗД, договор за продажба на търговско предприятие от 07.10.2019 г., акт №148, т.1Х, рег.№21857 с нотариално удостоверяване на подписи рег.№21857/08.10.2019г. и на съдържание рег. №21858/08.10.2019г., том V, акт 159, на Нотариус рег.№181 на НК, с район Районен съд -Стара Загора, сключен между Х. А. К. като пълномощник на Д. А. Д. ЕГН: [ЕГН] в качеството му на ЕТ“АРИ 2009-Д. Д.“ ЕИК[ЕИК]-продавач и „Ари Био “ ЕООД с[ЕИК] , със седалище и адрес на управление (адрес) представлявано от управителя отново Х. А. К. като купувач поради превишаване пределите на представителна власт от страна на пълномощника на ответника К. . С първоинстанционното решение, този иск е уважен, като съдът е признал спрямо ответник „АРИ БИО“ ЕООД горепосоченият договор за недействителен, на основание чл.42, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1 от ЗЗД. Поради необжалването му, решението на РС е влязло в сила в тази част. Предметът на търсената защита с иска по чл.42, ал.2 ЗЗД е правото на ищеца да иска да поиска да се прогласи по съдебен ред недействителността на сключения от негово име, без представителна власт, договор за продажба на търговското му предприятие, в нарушение на чл.38, ал.1 ЗЗД, съгласно който, представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. С предявяването на иска по чл.42, ал.2 ЗЗД, ищецът е реализирал правото си изрично да възрази срещу извършените от негово име, без представителна власт действия, респ. да откаже да ги потвърди, с което възникналата висяща недействителност на сделката се стабилизира, като се трансформира в окончателна недействителност. Според съда, с предявяването на този иск, ищецът получава най-пълна защита на нарушените си права, тъй като сключената без представителна власт от негово име сделка не е породила до момента правни последици нито за него, нито за купувача, а с позоваването на недействителността по съдебен ред и настъпването на окончателната й недействителност, санирането й с обратна сила, възможно само при потвърждаване по см. чл.42, ал.2 ЗЗД, вече става невъзможно, тъй като окончателно отпада възможността договорът да бъде потвърден и да породи целените с него правни последици. В исковата молба, уточняващата молба от 13.01.2020г. и становището си от 10.06.2020, ищецът е обосновал правния си интерес от предявените, наред с иска по чл.42, ал.2 ЗЗД, искове по чл.124, ал.4 ГПК с твърденията си, че ответникът И. Н., въпреки че не му е бил пълномощник, е подал от негово име заявление и документи до Търговски регистър (ТР) за вписване на прехвърлянето на търговското му предприятие и за заличаването му от ТР. Посочва също, че документите, чиято истинност е оспорена, са част от комплекта документи, подаден от ответника И. Н. в ТР за вписване на обстоятелства по партидата на ищеца, които не са в негов интерес и че с подаването им се цели първият ответник „АРИ БИО“ЕООД да стане собственик на търговското предприятие на ищеца и последният да бъде заличен. Според съда, всички въпроси относно вписването на прехвърлянето на предприятието на ищеца в ТР и заличаването му, както и относно ненадлежното му представляване в производството пред ТР са второстепенни, доколкото касаят единствено инициираната процедурата по вписване на промените по партидата на ищеца в ТР и интересът на ищеца тя да завърши с отказ да се впишат заявените обстоятелства. Изходът на процедура пред АВп в ТРРЮЛНЦ обаче е обусловен основно от въпроса за действителността на сделката за прехвърлянето на предприятието на ищеца на „АРИ БИО“ЕООД, който е предмет на спора по предявеният от ищеца иск по чл.42, ал.2 ЗЗД. Въззивният съд е изложил, че правният интерес от предявяването на иска по чл.124, ал.4 ГПК трябва винаги да е конкретен, свързан с твърдение за наличие на възникнали правоотношения, чието съществуване, съдържание и последици се определят от извода за истинността на въпросния документ. Преценката дали е налице правен интерес у ищеца, съдът следва да извършва служебно, която преценка е конкретна и се извежда от фактическите твърдения и правни доводи в исковата молба, с оглед засегнатите от възникналия правен спор права и от характера на спорното право. С оглед гореизложеното е направен извод, че в настоящия случай, предвид предприетата защита на правата на ищеца с иска по чл.42, ал.2 ЗЗД, с който ще се разреши въпроса за съществуването изобщо на спорното правоотношение (дейстителността на договора за прехвърляне на търговското предприятие на ищеца), установяването по исков ред на истинността на документи, касаещи единствено осъществяването на процедурата по вписване на обстоятелства по партидата на ищеца в ТР, свързани със сключването на въпросната сделка, е лишено от правен интерес за ищеца. Според въззивния съд това следвало, както от принципа за процесуална икономия, изразяващ се в случая в липсата на правен интерес за ищеца от установяване неистинността на процесните документи, при положение че е оспорена действителността на самата сделка, така и защото въпросните документи не са пряко свързани със съществуването, съдържанието и последиците на спорното правоотношение, а само с осъществяване на процедурата по подаденото заявление пред ТР. Според съда, възможността оспорените като неистински документи да бъдат използвани отново занапред била напълно хипотетична и също не обосновавала интерес от предявените искове. Отделно от това, за въззивния съд по отношение на ответниците „АРИ БИО“ЕООД и едноличния му собственик К. изобщо липсвал интерес от обвързването им със СПН относно истинността на процесните документи (пълномощно в полза на адв. Н. и 2 бр. декларации по чл.13, ал.4 ЗТР), тъй като те пряко не черпят права от същите, нито са страна в регистърното производството по което са представени. Колкото до пасивната легитимация на ответника Н., последната била „ безпредметна“ , предвид предприетата от ищеца защита чрез иска по чл.42, ал.2 ЗЗД. Ето защо, липсата на правен интерес от предявените от ищеца искове по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК срещу ответниците по тях обуславяла извод за недопустимост на постановените решения (основно и допълнително) и налагала обезсилването им в обжалваните части, на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК. Тези изводи не се споделят от настоящия съдебен състав на ВКС по следните съображения: Изрично уреденият в разпоредбите на чл.124 ал.4 ГПК установителен иск за установяване истинноста или неистинноста на документ се основава на непосредствения правен интерес на страните по спора да изключат съответно установят верността на съдържанието му и/ или автентичността на подписа положен под него /за свидетелстващ документ/ съответно само автентичността на подписа -за диспозитивните документи. Процесните пълномощно и две декларации изразяват волеизявления на ищеца, фигуриращ в тях като техен автор. С пълномощното се упълномощава адв. И. Д. Н., ответник по исковете, да представлява ищеца Д. А. Д. в качеството му на ЕТ“АРИ 2009-Д. Д.“ ЕИК[ЕИК] да извърши действия по вписването в ТРРЮЛНЦ на продажбата на неговото търговско предприятие на „АРИ БИО“ЕООД, представлявано от управителя на последното Х. А. К. и двамата. Исковете по чл.124 ал.4 ГПК са насочени и срещу тези две лица. Не се спори , че това пълномощно , както и двете декларации, е било използвано при вписването на самия договор, сключен на 07.10.2019, за продажба на търговското предприятие от страна на ищеца на „АРИ БИО“ЕООД, представлявано от управителя на последното Х. А. К., който договор като без представителна власт е бил прогласен за нищожен с постановеното първоинстанционно решение в необжалваната му пред въззивния съд част. Това обстоятелство от своя страна е послужило на въззивния съд като основание да счете, че ищецът вече е получил защита на своите права в спорното правоотношение с купувача по договора „АРИ БИО“ЕООД и следователно няма правен интерес от исковете по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК срещу ответниците по тях. От съдържанията на посоченото пълномощно и на двете декларации, обаче, не става ясно, че същите се отнасят единствено и само до процедурата по вписването на конкретния прогласен за нищожен като сключен без представителна власт договор. Самото пълномощно се отнася до упълномощаването на ответника Н. да представлява ищеца като извършва действия от негово име по вписване на промяна във връзка с продажбата на неговото търговско предприятие, без да е посочено на кого и да е ограничено със срок на действие. Именно целяната от ищеца правна сигурност срещу повторно използване на това пълномощно занапред, което същият твърди, че не е издадено от него и не носи неговият подпис представлява правният му интерес от установяването на това обстоятелство посредством иска по чл.124 ал.4 ГПК. Същото се отнася и до двете декларации по чл.13 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ. По същите съображения такъв интерес на ищеца е налице и по отношение на самия „купувач“ „АРИ БИО“ЕООД, представлявано от управителя на последното Х. А. К. по признатия за нищожен като сключен без представителна власт договор за продажба на търговското предприятие на ищеца, както и по отношение на неговия управител. От горното следва, че обжалваното решение следва да се отмени като необосновано и постановено в съществено нарушение на съдопроизводствените правила и делото да се върне на друг състав на въззивния съд за разглеждане и произнасяне по основателността на исковете с правно основание чл.124 ал.4 предл.1 ГПК. По отношение на разноските пред ВКС се прилага разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 12 от 14.01.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №1295/2021г. с което е обезсилено като недопустимо първоинстанционното решение №260080/15.02.2021г. по гр.д. № 3191/2019 г. на РС-Казанлък. ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Стара Загора за разглеждане и произнасяне по основателността на исковете с правно основание чл.124 ал.4 предл.1 ГПК от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.