Р Е Ш Е Н И Е № 395 гр. София, 28.10. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря …… Кристина Павлова ……………………………………… в присъствието на прокурора Колова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 325 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения Ф. Х. Д. за възобновяване на наказателното производство по в. н. о. х. д. № 634/09 г. и отмяна на решение № 22 от 3.02.2010 г. на П. окръжен съд. Искането се основава на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. От пространното изложение могат да се извлекат доводи за съществени нарушения, включени в обхвата на чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Осъденият счита, че по делото са допуснати нарушения на чл. 13 и чл. 14 НПК, а материалният закон не е приложен правилно, тъй като липсват съставомерни признаци на престъпленията, за които е осъден по чл. 155 от НК и за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК. Направено е искане за отмяна на решението в частта, в която е потвърдено първоинстанционното осъждане и за оправдаването на осъдения по тези обвинения. В съдебно заседание служебният защитник (адв. Аракчиева) поддържа искането за възобновяване на наказателното дело. Развива доводите за съществени процесуални нарушения, несъставомерност на деянията по чл. 155 НК и липсата на квалифициращото обстоятелство по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК. Претендира и за явна несправедливост на наложените наказания. Прокурорът от В. касационна прокуратура намира, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 22 от 3.02.2010 г. по в. н. о. х. д. № 634/09 г. П.т окръжен съд изцяло е потвърдил присъда № 259 от 24.06.2009 г. на П. районен съд по н. о. х. д. № 2276/08 г., с която подсъдимият Ф. Х. Д. е признат за виновен в това, на 25/26.01.2008 г. в с. Ж. Б., община Х., при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с К. И. Ш., чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот да е отнел чужди движими вещи на обща стойност от 730 лева от владението на Д. Д. С. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 , т. 3 и т. 5 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на две години лишаване от свобода. Подсъдимият е оправдан по обвинението за две други деяния и съответно за продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Подсъдимият е признат за виновен и в това, от м. декември 2007 г. до 12.02.2008 г. в гр. П., при условията на опасен рецидив, с користна цел да е свождал към блудствени действия и съвкупление повече от две лица - С. И. И., А. Т. З. и ненавършилата 18 години И. Ж. Д., поради което и на основание чл. 155, ал. 5, т. 2, 3, 5 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 29 б. „а” НК е осъден на четири години лишаване от свобода и глоба в полза на държавата в размер на десет хиляди лева. Подсъдимият е признат за виновен и в това, за времето от м.12.2007 г. до 12.02.2008 г. в гр. П. при условията на опасен рецидив и с користна цел да е предоставял систематически помещение на различни лица – на С. И. И., на А. Т. З. и на ненавършилата 18 години И. Ж. Д. за полови сношения и блудствени действия, поради което и на основание чл. 155, ал. 5, т. 2, 3, 5 вр. ал. 2 вр. чл. 29 б. „а” НК е осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на пет хиляди лева. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил едно общо наказание по съвкупност в размер на четири години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 НК е увеличил на пет години лишаване от свобода, както и глоба в размер на десет хиляди лева. Постановил е изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор при първоначален строг режим. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. В подкрепа на нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК в искането се твърди, че обвинителният акт съдържа неясноти, които съществено са ограничили възможността на осъдения пълноценно и ефективно да се защитава. Посоченият довод е неприемлив. Обвинителният акт не страда от значими недостатъци. Прокурорът ясно е очертал пределите на обвинението и достатъчно подробно е уточнил фактите и правната квалификация, за които подсъдимият е обвинен и ще следва да се защитава. Осъденият и неговият защитник възразяват срещу преценката за достоверност на показанията на свидетелите (св. З., св. Д. и св. И.), изтъквайки пропуск на съда да констатира съществуващите противоречия и задълбочено да ги обсъди в съвкупност с други доказателствени източници. Считат, че съдът незаконосъобразно се е основал на показанията на св. Я. и на св. Д., чиито разпит на досъдебното производство е бил проведен в нарушение на чл. 140, ал. 2 НПК. Доводите в този аспект също са неоснователни. Съдът е изпълнил процесуалните си задължения аналитично да обсъди всички доказателствени средства и да ги прецени без да изкривява техния действителен смисъл и истинско значение. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК е констатирал съществуващите противоречия и в мотивите изчерпателно е посочил защо приема показанията на св. З., св. Д. и св. И. за достоверни, включително в частта, че осъденият е получавал лично от тях или от други лица съответните парични суми. Съдът надлежно е пояснил отказът да уважи част от направените доказателствени искания и в тази връзка е изложил законосъобразни и подробни съображения. Фактическите констатации за извършената кражба не са извлечени единствено от показанията на св. Я. - те са основани на убедителна съвкупност от многобройни доказателства, поради което правото на защита на осъдения Д. не е понесло ограничения, които да подкрепят съществено процесуално нарушение. Разпоредбата на чл. 140, ал. 2 НПК не изисква задължително присъствие на психолог при разпита на непълнолетния свидетел, затова показанията на св. Д. са процесуално използваеми при наличието на свидетелска годност, в която съдът се е уверил чрез съдебно-психиатричното заключение. Според осъдения и неговия защитник липсват съставомерни признаци на престъпленията по чл. 155 НК – на първо място, осъденият не е свождал към блудствени действия и съвкупление, защото не е оказвал насилие върху св. З., св. И. и св. Д., които преди това са се занимавали с проституция. На следващо място, осъденият не е имал користна цел, тъй като е подпомагал всяка от пострадалите да си набави пари за наркотици и често им е предоставял суми от свои собствени средства. Аргументите не оправдават съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. За осъществяване на престъплението по чл. 155, ал. 1 НК не се изисква упражняване на принуда по отношение на свожданите лица. Без значение е и обстоятелството, че пострадалите и преди това са извършвали развратни действия - когато деецът ги е свождал да продължат да вършат блудствени действия и/или съвкупление, деянието също може да бъде съставомерно по този текст от НК. С оглед установените фактическите положения законосъобразно е изведена и користната цел на подсъдимия. Съставомерността на деянието не се изключва дори ако впоследствие деецът не е получил реално преследваното от него възнаграждение, респективно не е реализирал по някаква причина онзи размер на облагата, която е целял с престъпното си поведение. Защитникът оспорва и квалифициращото обстоятелство по чл. 195, ал.1, т. 3 НК в каквато връзка изтъква показанията на св. А. и на св. С.. По своето съдържание доводът е оплакване за необоснованост, което не е касационно основание. Поначало той се основава на превратна интерпретация на действителния смисъл в свидетелските показания. Наказанията са индивидуализирани в съответствие с конкретните обстоятелства на престъплението и личната обществена опасност на осъдения, както и на необходимостта ефективно да се постигнат целите по чл. 36 от НК. Поради отсъствието на съществени нарушения, искането за отмяна на въззивното решение по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела, следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ф. Х. Д. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 634/09 г. и отмяна на решение № 22 от 3.02.2010 г. на П. окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: