Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №. 181   София,03.06.2010 година                       В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А                Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и девета година в състав:                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРИО БОБАТИНОВ                                            ЧЛЕНОВЕ:    ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                                                      МАРИЯ СЛАВЧЕВА   при  участието на секретаря  Лилия Златкова в присъствието на  прокурора изслуша докладваното  от  съдията М.Славчева  т.дело №  281/2009 г.   Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Н. В. срещу решение от 17.10.2008 г. по гр.д. № 2516/2004 г. на Софийски градски съд, с което е отменено изцяло решение от 11.05.2004 г. на Софийски районен съд, 59 състав, постановено по гр.д. № 1852/2004 г. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касатора иск срещу З. “Б” с правно основание чл.390, ал.1 (отм.) ТЗ за сумата 7 861 лв. В касационната жалба се излагат съображения в подкрепа на оплакването за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Поддържа се, че в нарушение на разпоредбата на чл.390, ал.4 (отм.) ТЗ съдът освободил от отговорност застрахователя въпреки отсъствието на доказателства, че застрахователното събитие е било причинено лично от застрахования или от трето ползващо се лице. Според касатора умишленото опожаряване на застрахована вещ съставлява престъпно обстоятелство, подлежащо на установяване единствено по реда на чл.97, ал.4 ГПК (отм.) или с влязла в сила присъда. Освен това съдът незаконосъобразно се позовал на Общите условия на застрахователя, които в противоречие с принципите на застраховането стеснявали отговорността му при наличие на умисъл, независимо от кого той е проявен. Ответникът по касация З. “Б” изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на въззивното решение. С определение № 319 от 16.06.2009 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното: Производството по делото е образувано по предявен от настоящия касатор иск по чл.390, ал.1 (отм.) ТЗ срещу З. “Б” за заплащане на обезщетение по сключениата застраховка “каско-клауза “всички рискове” за собсвения му лек автомобил “Ф” 55 S, който на 12.02.2002 г. е бил напълно унищожен поради пожар. В подкрепа на така твърдяния факт е представена преписка по дознание № 388/2002 г., образувано от РП-Варна срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.330, ал.1 НК затова, че на 12.02.2002 г. е запален л.а. “Ф” с рег. № 9* собственост на П. Н. В., като на основание чл.239, ал.1, т.2 и чл.414 НПК наказателното производство е спряно. Въз основа на заключението на приетата по делото тройна пожаротехническа експертиза, според което най-вероятната причина за възникване на пожара е източник с открито пламъче и разлята върху купето запалима горима течност въззивният съд приел, че същият не е предизвикан от неизправност в електрическата инсталация на автомобила, от което следвало, че пожарът умишлено е бил причинен. Като се позовал на нормата на чл.390, ал.4 ТЗ в редакцията й към 2002 г., според която застрахователят не дължи обезщетение, ако застрахователното събитие е причинено умишлено от застрахования или от трето ползващо се лице, както и на т.1.6 от Общите условия към застрахователния договор, според която задължението на застрахователя се дерогира при доказване на умишлен палеж, въззивният съд счел за основателен отказа на последния да заплати претендираното застрахователно обезщетение, поради което отхвърлил предявения от настоящия касатор иск. Касационната жалба е основателна. Настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по повдигнатия от касатора въпрос относно процесуалноправния ред, по който следва да се установи факта на умишлено причинено застрахователно събитие, обусловен от своя страна от отговора и на въпроса необходимо ли е умишленото увреждане на застрахованото имущество във всички случаи да съставлява престъпление, за да е налице последователно прокарваното от законодателя ни начало, според което основание за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение е налице само при извършване на умишлено увреждане от страна на застрахования или от трето ползващо се по договора лице – чл.355, ал.1, б.”б” (отм.) ЗЗД, чл.390, ал.4 (отм.) ТЗ и чл.211, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането. Законодателят в чл.213 от НК инкриминира разрушаването, повреждането или унищожаването на свое осигурено имущество, като квалифицира деянието като застрахователна измама, но само когато то е извършено с измамлива цел. Следователно самоувреждането е извън обективната страна на престъпния състав, ако не е налице и субективното отношение на дееца – да възбуди или поддържа у застрахователя заблуждение за настъпил покрит от застрахователния договор риск с цел да получи застрахователното обезщетение по него. Наличието на извършено престъпление поначало се установява с присъда на наказателния съд по реда на Наказателния процесуален кодекс. Ето защо когато спорното право е обусловено от факт, който според наказателния закон е престъпление, гражданският съд е длъжен да спре производството по делото – чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Когато обаче наказателното производство не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията в чл.24, ал.1, т.2-5 НПК (отм.), или когато е спряно на основание чл.25, т.2 или чл.26 НПК (отм.), а също и когато извършителят на деянието е останал неоткрит, поради които причини наказателният съд не се произнася по това дали деянието съставлява престъпление, законодателят с разпоредбата на чл.124, ал.5 ГПК, аналогичен на чл.97, ал. 4 ГПК (отм.) предоставя на гражданския съд да се произнесе с установителен иск в отделен исков процес дали извършеното деяние е престъпление и кой е извършителят му, ако авторството е от значение за спорното право. По този въпрос гражданският съд, определящ гражданските последици от деянието, може да се произнесе в същото производство, но само когато фактът на извършено престъпление е включен като елемент в състава на гражданския деликт и при наличие на кумулативното изискване наказателното производство да не може да се проведе поради някоя от причините, визирани в чл.24, ал.1, т.2-5, чл.25, т.2 или чл.26 НПК (отм.) – ТР № 11/67 г. на ОСГК на ВС. Очевидно е, че поставеният въпрос се отнася до случаите, когато поради някоя от визираните в НПК причини наказателното преследване е изключено, с изключение на случая при спряно производство срещу неизвестен извършител, тъй като автор на застрахователната измама е винаги и само застрахованият или трето ползващо се от застраховката лице. Несъмнено е, че възражението на застрахователя за умишлено причинено от застрахования застрахователно събитие като процесуален способ за защита срещу иска за заплащане на застрахователно обезщетение следва да бъде установено с влязла в сила присъда или с решение по чл.97, ал.4 ГПК (отм.), съответно по чл.124, ал.5 ГПК, доколкото наличието на осъществен от обективна и субективна страна състав на застрахователната измама е правоизключващ, а не правопораждащ факт, за разлика от деликта, който като източник на субективни права е допустимо да се доказва в същото производство, в което те са заявени. Посоченото разрешение следва да се отнесе и към установяването на умишлено предизвикан палеж, който в разглеждания случай съгласно ОУ към договора е изключен от покритите с него рискове. Деянието, когато има за обект имущество със значителна стойност е инкриминирано в чл.330, ал.1 НК, по който текст е и образуваното в настоящия случай досъдебно производство срещу неизвестен извършител. Така изложената правна аргументация намира опора и в изрично даденото от законодателя в чл.17, ал.1 от сега действащия ГПК разрешение относно компетентността на гражданския съд, овластявайки го да вземе становище по всички въпроси, които имат значение за решаването на гражданскоправния спор, освен по въпроса дали е извършено престъпление. Принципната недопустимост на инцидентното произнасяне по този въпрос е изведена от изтъкнатото по-горе задължение на съда по чл.229, ал.1, т.5 ГПК да спре делото, за да може да бъде взета предвид наказателната присъда относно факта на престъплението, която по силата на чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието. По изложените съображения настоящият състав на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС приема, че въпросът дали увреждането на застраховано имущество е извършено умишлено от застрахования или от трето ползващо се лице, респ. от трети на договора лица следва да бъде установен с влязла в сила присъда или с решение по чл.124, ал.5 ГПК, доколкото деянието осъществява престъпните състави на чл.213 и чл.330, ал.1 НК, а не инцидентно в производството, в което гражданският съд се произнася по наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вредите, претърпени като последица на твърдяно застрахователно събитие. Затова като не е съобразил горното и е приел за установено въз основа на събраните по делото доказателства, че процесният автомобил умишлено е бил опожарен и че наличието на това престъпно обстоятелство е основание да се изключи отговорността на застрахователя, Софийски градски съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като на основание чл.293, ал.2 ГПК се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл.390, ал.1 (отм.) ТЗ бъде уважен. От заключението на тройната съдебно-автотехническа експертиза се установява, че действителната стойност на процесния автомобил възлиза на 7 161.20 лв. Съгласно т.”Г”, т.ІХ, раздел “К” от Общите условия, застрахователното обезщетение се формира като разлика между застрахователната сума и стойността на запазените, неувредени от събитието части и детайли, която според заключението е в размер на 1 432.20 лв. Следователно предявения иск е основателен и доказан за сумата 5 728.96 лв., до който размер отхвърлителното решение на въззивния съд следва да бъде отменено, а искът уважен, като в останалата му част същото следва да се остави в сила. Искане за разноски за настоящата инстанция не е заявено, поради което на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК на касатора следва да се присъдят направените от него такива пред инстанциите по съществото на спора, които съразмерно на уважената част от иска възлизат на 699.68 лв. Водим от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК настоящият състав на ВКС, Второ отделение, Търговска колегия   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА решение от 17.10.2008 г. по гр.д. № 2516/2004 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявения от П. Н. В. иск срещу З. “Б” с правно основание чл.390, ал.1 (отм.) ТЗ за сумата 5 728.96 лв., както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА З. “Б” да заплати на основание чл.390, ал.1 (отм.) ТЗ на П. Н. В. от гр. В., ул.”Ц” № 3 сумата 5 728.96 лв., представляваща застрахователно обезщетение по комбинирана застрахователна полица “А” № 5* от 24.04.2001 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.03.2004 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 699.68 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: