ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 457 София, 28.07. 2009г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли две хиляди и девета година в състав:                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                     ЧЛЕНОВЕ:           БОЙКА ТАШЕВА                                                                      МИМИ ФУРНАДЖИЕВА                                                                               като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 174 по описа за 2009г., приема следното: Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК по частната касационна жалба на К. М. В. от гр. В., приподписана от адвокат Г, срещу определението на Варненския апелативен съд № 137/12.І.2009г. по ч.гр.д. № 2753/2008г. Ответницата по частната жалба С. К. В. от гр. В. не е заявила становище пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване ВКС на РБ констатира следното: С атакуваното определение Варненският апелативен съд е оставил без уважение частните жалби на К. В. с вх. № 19144/08. ХІІ.2008г. срещу разпореждането на ВРС № 21536/25. ХІ.2008г. за връщането на частната й жалба против разпореждането на ВРС под № 18832/17. Х.2008г. по ч.гр.д. № 7760/2008г. и с вх. № 19143/08. ХІІ.2008г. срещу допълнителното разпореждане на ВРС № 21486/25. ХІ.2008г. в частта, с която е оставено без уважение искането на В. за допълване или евентуално за отстраняване на очевидна фактическа грешка в разпореждането от 17. Х.2008г. в частта, с която е оставено без уважение искането на В. за присъждане на 52210 евро като договорна неустойка, вместо като договорна лихва. Относно връщането на частната въззивна жалба въззивният съд е приел, че то е правилно, тъй като касаторката не е изпълнила в дадения й срок указанието да внесе 1006.14лв. държавна такса върху интереса от обжалването, която по заповедното производство, каквото е настоящото, по силата на чл.12 и чл.18 от Тарифата за държавните е 1%, а таксата по чл.19 от Тарифата в случая е неприложима. По жалбата за допълване, евентуално за отстраняване на явна фактическа грешка в разпореждането от 17. Х.2008г., въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за това. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, както и диспозитив, а дори да се е произнесъл по различно от заявеното искане – за неустойка в размер на 52 210 евро вместо за договорна лихва, по реда на чл.247 от ГПК не може да се отстранява допуснатото нарушение, а в рамките на подадената частна жалба срещу разпореждането. В изложението на касаторката по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като се твърди в тази връзка, че ГПК и Тарифата за д.т. са нови и няма практика по въпроса за дължимата се държавна такса по жалба срещу съдебен акт по заповедно производство, което е частно, и че е от съществено значение дали чл.19 от Тарифата се отнася като специален закон към чл.18 от същата. От дзначение за развитие на правото е и спора по същество с оглед на обстоятелството, че заповедното производство е нов институт на правото ни. Въпросът допустимо ли е произнасяне по договорени лихви и какво следвада е същото не е изследван и решаван. От значение за правото е и проблемът с първоначалното отхвърляне на незаявена претенция и възможността за фактическо изменение на петитума при произнасяне по направеното искане. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че е налице в случая основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускането на касационно обжалване на атакувания въззивен акт само в частта относно връщането на въззивната жалба срещу разпореждането на ВРС от 17. Х.2008г. По поставения процесуалноправен въпрос не е налице съдебна практика, поради което касационното обжалване ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Разгледана по същество в тази й част, обаче, частната жалба е неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че в разглеждания случай не намира приложение чл.19 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК. Действително заповедното производство, каквото е настоящото, е частно. Но по силата на изричната разпоредба на чл.12 от Тарифата за провеждането му се дължи 2% държавна такса върху предявения по него имуществен интерес и, респективно, 1% при обжалване пред въззивна инстанция съгласно чл.18 ал.1 от Тарифата. Налага се извод, че посочените разпоредби имат специален характер и поради това изключват приложението на чл.19 от Тарифата /според която държавната такса за частна жалба по гражданско дело е 15лв./, въпреки че разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението за издаване на заповед за изпълнение, подлежи на обжалване с частна жалба. Ето защо атакуваното въззивно определение в тази му част следва да бъде потвърдено. Не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по втория поставен в изложението въпрос допустимо ли е произнасяне в заповедно производство по договорени лихви и какво следва да е то. Този въпрос е по съществото на заповедното производство. По него въззивният съд не се е произнасял, тъй като той не е бил предмет на въззивното производство /такъв би бил в евентуално производство по върнатата частна жалба срещу разпореждането на ВРС от 17. Х.2008г./. Следователно не е налице в случая основната предвидена в чл.280 ал.1 предпоставка за допускане на касационно обжалване – произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото. Не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от за допускане на касационно обжалване и по третият въпрос – за първоначалното отхвърляне на незаявена претенция и възможността за фактическо изменение на петитума при произнасяне по предявеното искане. В изложението липсва каквато и да било обосновка на твърдението за значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а и в частната касационна жалба не се съдържа оплакване в тази насока, поради което той не може да бъде предмет на преценка в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. По изложените съображения касационно обжалване на въззивния съдебен акт в частта му по пункт 2 от диспозитива не следва да бъде допускано. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Варненския окръжен съд, ГО, от 12.І.2009г. по ч.гр.д. № 2753/2008г. в частта по пункт 1 от диспозитива, с която е оставена без уважение частната жалба на К. М. В. срещу разпореждане № 21536/25. ХІ.2008г. на Варненския РС по ч.гр.д. № 7760/2008г. ПОТВЪРЖДАВА определението на Варненския окръжен съд, ГО, от 12.І.2009г. по ч.гр.д. № 2753/2008г. в частта по пункт 1 от диспозитива, с която е оставена без уважение частната жалба на К. М. В. срещу разпореждане № 21536/25. ХІ.2008г. на Варненския РС по ч.гр.д. № 7760/2008г. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Варненския окръжен съд от 12.І.2009г. по ч.гр.д. № 2753/2008г. в останалата му част. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: