2 Р Е Ш Е Н И Е N 41 гр.С. ,20.06.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гр. дело N 415 / 2010 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Подадена е касационна жалба от Т. В. К. и В. М. К. против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1707 от 21.12.2009г. по гр.д.№ 1695/2009г. Ответникът Н. В. К. не е подал отговор по реда на чл.287 ГПК и не изразява становище по основателността на жалбата. Касационната жалба е допусната за разглеждане по същество на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса възможно ли е правата на съсобствениците върху земята при изградена сграда в режим на етажна собственост да са различни от посочените в чл.40 ЗС. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Производството е по чл.32 ал.2 ЗС. Варненският окръжен съд е отменил решението на Варненския районен съд, ХІV състав от 19.06.2009г. по гр.д.№ 10063/2007г. и е разпределил ползването на незастроената част от дворното място между страните по делото по вариант първи от заключението на вещото лице , прието в съдебното заседание на 19.05.2009г. при равни части . В. съд е приел, че с договора за доброволна делба, сключен през 1966г. е прекратена съсобствеността върху сградата в дворното място като всеки от съсобствениците е получил по един етаж със съответни обслужващи помещения, а от мястото са определени квоти 1/3 за Н. К. и 2/3 за Велико М.. След извършена разпоредителна сделка и делба, на втория етаж от сградата и идеални части от мястото се легитимират като собственици Т. В. К. и В. М. К.. Правните изводи на съда са, че дворното място е обща част по предназначение. Делът на всеки от етажните собственици е равностоен и съгласно чл.40 ЗС правата им са равни, уговорената клауза за различни квоти при делбата е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД и ползването на мястото следва да се разпредели поравно за ищеца и за ответниците. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: При сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици освен правото на собственост върху отделните самостоятелни обекти съществува и съпритежание на общите части. Общи части в етажната собственост са изрично изброените в чл.38 ЗС – земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, покривите, главните линии на всички видове инсталации … както и всичко друго , което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Обемът на общите части се определя към момента на учредяване на етажната собственост по начина, указан в чл.40 ЗС. Разпоредбата е императивна и съсобствениците не могат да уговарят дялове от общите части по друг начин , освен като съотношение между стойностите на отделните обекти. Общите части в етажната собственост се делят на две групи – по естеството си и по предназначение. Сградите могат да съществуват без някои от общите части по предназначение като например перални, сушилни, портиерско жилище, които са необходими не за пълноценното ползване на отделните жилища, а за удобство на собствениците. Дворът извън застроената му част е сред изрично изброените в чл.38 ЗС като обща част. Той обаче не е обща част по естеството си, а по предназначение, защото етажната собственост може да съществува и без него. Като обща част по предназначение, неговият статут би могъл да бъде променен по общо съгласие на собствениците или по разпореждане на закона. Такава е хипотезата на чл.63 ЗС – когато сградата е построена въз основа на учредено право на строеж или е прехвърлена отделно от земята или по друг способ е учредена суперфициарна собственост. При липса на тези предпоставки /общо съгласие на собствениците и суперициарна собственост/ мястото представлява обща част и правата на собствениците на отделни обекти в етажната собственост следва да се определят по реда на чл.40 ЗС. Правилото на чл.40 ЗС е задължително и съглашение, според което правата от дворното място са различни от установените в чл.40 ЗС е нищожно поради противоречие със закона на основание чл.26 ал.1 ЗЗД. По изложените съображения настоящият състав на ВКС приема за правилно становището в обжалваното решение, че ако дворът е обща част, правата на собствениците на отделните обекти се определят по реда на чл.40 ЗС. 2. По основателността на жалбата. С оглед изложението по чл.291 ГПК доводът на касатора, че дворът не е обща част по предназначение е неоснователен. Следва да се прави разграничение между съглашение за изключване на мястото от общите части и уговаряне на припадащите се на всеки обект в етажната собственост общи части. В случая в договора за доброволна делба изрично е записано, че съделителите получават идеални части от мястото и идеалните части на сградата, упоменати в чл.38 ЗС, следователно няма основание волята на съделителите да се тълкува в смисъл , че е постигнато съглашение дворът да се изключи от общите части. Производството по чл.32 ал.2 ЗС представлява спорна съдебна администрация в отношенията между съсобствениците, които не могат да формират мнозинство, за да разпределят ползването на съсобствения имот , мнозинството налага режим, който не е съобразен с правата на малцинството или не взема решение за начина на ползването на общите части като по настоящото дело е налице последната хипотеза. Разпределяне на ползването е допустимо, тъй като етажната собственост се състои от два обекта. В тези случаи спорът следва да бъде решен в съда като неговата роля е да замести решението на мнозинството при разпределяне на правото на ползване и в това си качество той не може да разрешава спорове за собственост между съсобствениците и да зачита права различни от посочените в титулите за собственост. Разпределянето на ползването вместо по решение на съсобствениците с намесата на съда не формира сила на пресъдено нещо по въпроса за ползването и с още по-голямо основание и по въпроса за правата на съсобствениците. Когато са налице спорове за собственост, те се явяват преюдициални по отношение разпределяне на ползването, те следва да бъдат разрешени предварително по исков ред, ето защо в производството по чл.32 ал.2 ЗС не могат да се слушат възражения, че правата на страните са различни от установените с доказателствата за собственост ето защо в производството по чл. 32 ал.2 ЗС не може да се определят идеалните части по реда на чл.40 ЗС. От друга страна чл.40 ЗС изрично постановява, че правата се определят чрез пропорция на стойности към момента на учредяване на етажната собственост, а не според вида и броя на имотите, както е приел въззивния съд. С оглед на изложеното като постановено в нарушение на процесуалните правила решението следва да се отмени на основание чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Спорът между страните е бил съсредоточен върху разпределяне на правото на ползване точно според правата от дворното място , което не е задължително, защото не винаги обектът на собствеността позволява такова изравняване на частите за ползване. Принципът е , че правата на страните следва да бъдат съобразени, но ако това е невъзможно или създава значителни неудобства е допустимо несъответствие между правата и определените за ползване части, за което ползващият по-голяма от притежаваната част от дворното място съсобственик дължи обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС. В производството по чл.32 ал.2 ЗС съдът трябва да определи частите за реално ползване по начин, който не създава неудобства и предпоставки за бъдещи спорове във връзка с определения начин на ползване. За тази цел около общата сграда трябва да се предвиди площ за общо ползване, необходима за поддържането й и ремонтни дейности, както и да се осигури площ за общо ползване пред входовете на сградата или този, който ще се ползва общо от двете страни. По настоящото дело е останал неизяснен въпросът къде са входовете на жилищната сграда, има ли отделни входове за различните етажи като е определено място за ползване необходимо за паркиране на лек автомобил от единия от съсобствениците непосредствено пред самата сграда между нея и улицата, което с оглед на изложените вече съображения е недопустимо ако там се намира и входът на сградата. Ето защо на основание чл.293 ал.2 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане следва да се изслуша допълнително заключение на вещото лице, което да изготви скица и разпредели ползването като съобрази правата на страните по договора за доброволна делба и състави проект, който осигурява място за общо ползване непосредствено пред входа на сградата, чрез който да се осъществява достъпът до отделните самостоятелни обекти в нея. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение на основание чл.281 ал.1 т.3 и чл.293 ал.3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1707 от 21.12.2009г. по гр.д.№ 1695/2009г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: