Р Е Ш Е Н И Е № 496 София, 11 декември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1674/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдената Ю. И.С. за възобновяване на нохд № 15069/12г. по описа на Софийски районен съд и внохд №2378/13г. по описа на Софийски градски съд. В искането се изтъкват всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Също така се сочи и необоснованост на съдебните актове. Искането на осъдената е за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд, който да е безпристрастен. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.Счита, че правилно е приложен материалният закон, не са допуснати нарушения на процесуалните правила и наложеното наказание е справедливо определено в съответствие на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Адвокат А., назначена в качеството на служебен защитник на осъдената, поддържа искането по изложените в него съображения и моли за уважаването му. Твърди, че е допуснато процесуално нарушение при извършване на разпознаването. Позовава се на нарушено право на защитата на И., както и на нарушения на материалния закон. Във връзка с възраженията за явна несправедливост на наказанието, защитата оспорва приемането на миналите осъждания като отегчаващо обстоятелство. Моли за възобновяване на производство и връщане на делото за ново разглеждане, а алтернативно за приложението на чл.55 от НК. Осъдената Ю. И. С. представя писмена защита, в която развива оплакванията, релевирани в искането, като поддържа тезите за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и за явна несправедливост на наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Първоинстанционната присъда е била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда от 24.04.2013г., постановена по нохд №15069/12г., Софийски районен съд е признал подсъдимата Ю. К. И. С. за виновна в това, че на 04.03.2012г. в Българска свобода църква „Св.Троица”, находяща се в [населено място],с цел да набави за себе си имотна облага-пари-сумата от 170лева е възбудила у Г. С. и С. С. заблуждение, с което им причинила имотна вреда в размер на 170 лева и деянието е осъществено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.211, пр.2, вр. чл.209, ал.1, пр.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и „Б” от НК и чл.54 от НК я е осъдил на пет години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим в затвор. Подсъдимата Ю. И.С. е била оправдана за горницата над 170лева до 200лева, които първоначално са инкриминирани като имотна облага. С въззивно решение № 903 от 04.07.2013г., постановено по внохд № 2378/13г., Софийски градски съд, Наказателна колегия, 13 състав е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Наред с възраженията на осъдената за допуснати нарушения по всички касационни основания в искането се развиват доводи, сочещи на необоснованост на съдебните актове, които не биха могли да бъдат предмет на обсъждане в настоящия акт, доколкото необосноваността не е сред касационните основания. Неоснователни са твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствата. В тази връзка следва да се отбележи, че решаващите две инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса в пълния й възможен обем. Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, съдилищата са извели своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК. Въззивната инстанция изцяло е инкорпорирала фактологията, приета от първия съд. Освен това, отговаряйки на възраженията, наведени с въззивната жалба, СГС е дал и своята оценка на доказателствата, за които се твърди, че са спорни.Основното възражение в искането на осъдената е във връзка със законосъобразността на извършените на досъдебното производство разпознавания и приобщаване на протоколите за тези следствени действия сред доказателствената съвкупност, събрана в хода на съдебното следствие. Внимателната преценка на отразяванията в протоколите, материализиращи извършването на следственото действие “разпознаване на лица” сочи, че същите са осъществени при спазване на процесуалните правила и са годен източник на доказателства. Разпознаването е доказателствен способ, който се използва, когато за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да се потвърди идентичност на лица и предмети. От материалите по делото е видно, че при извършване на процесуално следствените действия „разпознаване” с участието на свидетелите С. са били спазени правилата на чл.170 от НПК и чл.171 от НПК.За начина, по който са извършени двете разпознавания, показания са депозирали и самите пострадали при разпита си в хода на съдебното следствие, които са в потвърждение на изводите за неговото законосъобразно извършване. Не може да се приеме, че това следствено действие е опорочено от обстоятелството, че разпознаваните лица не са били облечени в расо, както и от неучастието на защитник на подсъдимата. Обстоятелството, че разпознаваните не са били облечени с расо, с каквото е била представящото се за монахиня лице по време на деянието, не опорочава следствените действия, тъй като признаците по които свидетелите С. са разпознали подсъдимата/както е отразено в протоколите за разпознаване/ не са свързани с облеклото, а с други индивидуализиращи белези, характеризиращи телосложението и нейното лице. Разследващите органи при извършените разпознавания не са допуснали нарушения, касателно правата на С. , произтичащи от качеството й на обвиняема на досъдебното производство. Към момента на извършване на обсъжданите следствени действия, С. не е имала качеството на обвиняема, поради което не се е налагало предоставяне на възможност за участие на защитник. В обобщение може да са каже, че извършеното на досъдебното производство разпознаване на лица е годен източник на доказателства, касателно авторството на деянието, наред с всички останали, съдържащи се в доказателствената съвкупност. Още повече, че свидетелите С. в хода на депозиране на показания пред първата инстанция са категорични и последователни относно характерните белези, по които са разпознали подсъдимата. Възражения в искането за възобновяване се правят и във връзка с оценката на свидетелските показания на А. П. и Н. П., като се твърди, че неправилно решаващите съдилища са ги игнорирали. Тези твърдения са неоснователни. Освен, че не са игнорирани, съдилищата са ги обсъдили наред с останалите доказателства и доказателствени източници. Давайки своята оценка те са приели, че показанията на тези свидетели са достоверни, поради което са ги кредитирали, но в оценъчната си дейност са достигнали до извод, че техните показания не допринасят нито за оборване, нито за потвърждаване на обвинителната теза. Възраженията на С., че тези гласни доказателствени източници по несъмнен начин опровергават обвинителната теза са неоснователни.Същите не могат да бъдат противопоставени по убедителен начин на съвкупността от останалите гласни и писмени доказателства, установяващи по несъмнен начин авторството на С. по отношение на инкриминираното й обвинение. Освен, че не са допуснати нарушения от решаващите съдилища по оценка на доказателствената съвкупност, то правилният анализ на доказателствата и доказателствените източници, е обусловил вярно изясняване на значимата фактология и правилни правни изводи относно съставомерността на деянието. В искането не се развиват доводи в подкрепа на твърденията за явна несправедливост на наказанието. Аргументацията на защитата във връзка с оправено искане за приложението на чл.55 от НК е неоснователна. Индивидуализацията на наказанието е съобразена с законоустановените правила в нормата на чл.54 от НК, както и с визираните в чл.36 от НК цели. Липсата на предпоставките за приложение на чл.55 от НК е убедително мотивирано от съдилищата по същество. Гореизложеното дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че решаващите съдилища не са допуснали съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствената съвкупност, водещи до неправилно приложение на материалния закон, както и, че наложеното на С. наказание не е несправедливо отмерено. Ето защо, касационната инстанция намира, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, проведено срещу осъдената Ю. К. И.С.. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Ю. К. И.С. за възобновяване на производството по нохд № 15069/12г. по описа на Софийски районен съд и внохд №2378/13г. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: