Р Е Ш Е Н И Е № 456 София, 28.10.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ...двадесети октомври..... две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА ТАТЯНА КЪНЧЕВА при участието на секретаря…..КРИСТИНА ПАВЛОВА............…и на прокурора....МАРИЯ МИХАЙЛОВА.............изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 451 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения Г. Т. Г. за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на решение № 226/10.06.2010 г. по внчд № 501/10 г. на Плевенския окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане и цялостно групиране на наложените му наказания по реда на чл.25 и чл.24 от НК. В съдебно заседание, защитникът на осъдения поддържа искането и сочи, че съдът не е формирал съвкупността от присъдите по най-благоприятния за Г. начин. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е основателно. Счита, че Плевенският окръжен съд неправилно е отменил първоинстанционното определение с аргумента, че има влязло в сила предходно определение по чл.25 от НК, тъй като след това Г. е осъден с присъда по нохд № 366/09 г., която не е включена в съвкупността. Върховният касационен съд, второ наказателно наказание, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влязлото в сила решение установи следното: По предложение на Районна прокуратура гр. Плевен, с определение № 665/15.04.2010 г. по нчд № 1209/10 г. Плевенският районен съд, на основание чл.25 от НК е групирал наказанията, наложени на осъдения Г. Т. Г., като е формирал две съвкупности, както следва: Определил общо наказание от пет години лишаване от свобода, най-тежкото измежду наложените по присъди по нохд №№ 622/94 г. на РС гр. Варна и 96/03 г. на РС гр. Т., към което присъединил наказанието глоба в размер на 500 лв., наложено по втората присъда. Приспаднал фактически изтърпяното наказание от пет години лишаване от свобода. Определил общо наказание от осем години лишаване от свобода, най-тежкото измежду наложените по присъди по нохд №№ 277/99 г. и 972/02 г. на РС гр. Варна, което на основание чл.24 от НК увеличил с още две години. Приспаднал фактически изтърпяното наказание от 4 години, 9 месеца и 22 дни. Постановил отделно да търпи наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода, наложено с присъда по нохд № 366/ 2009 г. на РС гр. Плевен. По жалба на подсъдимия с искане за отмяна на приложението на чл.24 от НК и определяне на общо наказание при условията на чл.27 ал.1 от НК по отношение присъдите по нохд №№ 277/99 г. и 622/94 г., Плевенският окръжен съд отменил първоинстанционното определение и оставил без уважение предложението на Плевенската районна прокуратура. В искането, осъденият не сочи основанията за отмяна на решението, но от неговото съдържание може да се направи извод, че претендира извършване на пълно групиране на всички наложени му наказания. Счита, че следва да се определи на едно общо наказание по всички пет осъждания в рамките на 8 години лишаване от свобода, което да бъде увеличено с две години на основание чл.24 от НК. Искането е основателно. Решението на Плевенския окръжен съд противоречи на материалния и процесуалния закони, поради което следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Плевенският окръжен съд незаконосъобразно е приел, че по отношение на същото лице има влязъл в сила съдебен акт с идентичен предмет, а именно определение на ОС гр. Варна по нчд № 548/2006 г., “което прави безпредметно ново произнасяне”. Този извод е лишен от фактическо основание, още повече, че в обстоятелствената част на акта си, Плевенският окръжен съд сам посочва наличие на нова присъда по нохд № 366/09 г., която не е била предмет на влязлото в сила предходно определение. Безспорно е, че определенията по приложение на разпоредбите по чл.25 от НК нямат сила на присъдено нещо и въпросът за определяне на общо наказание при множество престъпления винаги може да бъде пререшен, когато настъпи нов юридически факт- влязла в сила нова присъда. Поради това Плевенският окръжен съд, след като сам е признал, че след влизане в сила на определението по нчд № 548/2006 г. на Варненския окръжен съд по отношение на Г. има ново осъждане, не е имал основание за извод, че проверяваното във въззивното производство първоинстанционно определение е процесуално недопустимо, а е следвало да се произнесе по основателността на жалбата на осъдения. Като е отменил определението и е оставил без уважение предложението на районната прокуратура съдът е допуснал нарушение на материалния закон, доколкото липсва произнасяне по въпроса за наличието или отсъствието на предпоставките по приложение на чл.25 от НК по отношение на новото осъждане. Нарушени са и процесуалните правила по чл.341 ал.1 вр. чл.314 от НПК, защото съдът не се е произнесъл по основателността на искането на осъдения за отмяна приложението на чл.24 от НК. Като взе предвид горното и на основание чл. 425 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по внчд № 501/2010 г. на Плевенския окръжен съд. ОТМЕНЯВА решение № 226/ 10.06.2010 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: