Р Е Ш Е Н И Е № 10 гр. София , 24 април 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Ивайло Симов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 789/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.П., защитник на подсъдимия Д. Д. Ц. срещу решение №111 от 13.06.2019 г., постановено по внохд №104/2019 г. по описа на Апелативен съд- гр. Велико Търново, на основание чл.348 ал.1 тт.1-3 от НПК. Оплакването за нарушение на процесуалния закон се аргументира с отказа на съда да проведе разпит на св.Й. И., въпреки изричното искане на защитата, което е довело „до неправилна оценка на останалите факти по делото“ и до неизясняване на това дали и кога е възникнал общия умисъл за извършване на грабеж придружен с убийство между двамата подсъдими, или е налице ексцес на умисъла по отношение осъщественото убийство от страна на другия подсъдим Н. В.. Твърди се още, че атакуваното съдебно решение е постановено в нарушение на чл.13 и чл.14 от НПК, че фактите по делото не са правилно установени, а почиват на предположения, че анализа на доказателствените материали, свързани с наличието на общност на умисъла за убийство между двамата съпроцесници е неправилен. Досежно касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НК се посочва, че подсъдимият Ц. не следва да носи отговорност за грабеж, придружен с убийство, а само за грабеж с правна квалификация по чл.199 ал.1 т.2 от НПК. Недоволството от наложеното наказание се свързва с това, че то явно несъответства на обществената опасност на деянието и дееца, тъй като Д. Ц. не е нанасял удари с нож на пострадалия, поради което няма участие във физическото убийство на жертвата. Оспорва се и размера на присъденото на гражданските ищци обезщетение. Моли се в условията на алтернативност: да бъде отменено въззивното решение и делото върнато за ново разглеждане с цел отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения; да бъде изменено съдебното решение и престъплението, извършено от Ц. преквалифицирано по чл.199 ал.1 т.2 във вр.с чл.198 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 във вр.с чл.63 от НК; да бъде изменено решението, като наказанието на този подсъдим бъде намалено, както и да бъде намален размера на присъденото обезщетение по гражданския иск. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия Д. Ц. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и с направените искания. Акцентира на липсата на умисъл у Ц. за извършване на убийството на пострадалото лице, както и на неправилния отказ на съда да разпита св.Й. И.. Служебно назначеният защитник на подсъдимия Н. В.- адв.Т. изразява становище за законосъобразност и правилност на постановеното спрямо него решение и моли то да бъде потвърдено. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за неоснователност на касационната жалба, тъй като счита, че не са налице претендираните касационни основания. Предлага атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила. В последната си дума подсъдимият Н. В. изказва съжаление за извършеното от него. Жалбоподателят и подсъдим Д. Ц. не се явява в съдебното заседание, поради което не взема становище. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда от 26.11.2018 г., постановена по нохд №762/2017 г., Русенски окръжен съд е признал подсъдимите Н. Р. В. и Д. Д. Ц. за виновни в това, че на 14.03.2017 г. в [населено място], като непълнолетни, но разбиращи свойството и значението на извършеното и можещи да ръководят постъпките си, в съучастие като съизвършители, отнели чужди движими вещи от владението на В. М. С. на обща стойност 4562,10 лв., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и грабежът е придружен с убийството на В. С., поради което и на основание чл.199 ал.2 т.2 пр.1 във вр.с чл.198 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 във вр.с чл.63 ал.2 т.1 от НК ги е осъдил както следва: - подсъдимият Н. Р. В. на единадесет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване. - подсъдимият Д. Д. Ц. на девет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл.59 от НК е зачетено предварителното задържане на двамата подсъдими. С присъдата съдът е осъдил подсъдимите В. и Ц. да заплатят солидарно на гражданските ищци обезщетение за неимуществени вреди- на Т. В. С. в размер на 100 000 лв. и на Л. Х. С. в размер на 150 000 лв., като е отхвърлил иска на Т. С. да пълния му предявен размер, както и д.т. върху уважения размер на граждански искове. В тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски, както и разноските сторени от гражданските ищци. Съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото. По протест на Окръжна прокуратура-гр.Русе, с искане за увеличаване на наказанието на подсъдимия Д. Ц. от девет на единадесет години лишаване от свобода и въззивна жалба от защитника на подсъдимия Д. Ц., пред Великотърновски апелативен съд е било образувано внохд №104/2019 г., приключило с решение №111 от 13.06.2019 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена, като е бил увеличен размера на наложеното на подсъдимия Д. Ц. наказание от девет на десет години лишаване от свобода.В останалата й част присъдата е била потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. На първо място следва да се отбележи, че наведените доводи за наличие на неяснота по отношение на фактите по делото и за тяхната неправилна установеност от въззивната инстанция, представлява оплакване за необоснованост, което не е сред касационните основания по чл.348 ал.1 от НПК и по тази причина ВКС не дължи произнасяне по него. Касационната инстанция не е инстанция по фактите, като тя не може да приема нови фактически обстоятелства или да променя вече приетите. На проверка от ВКС подлежи правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващия съд при събирането и оценката на доказателствата и при изпълнение на задълженията му за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Прочитът на въззивното решение сочи, че произнасянето на въззивният съд е преминало през необходимата проверка на правилността на оспорената присъда, като е осъществен цялостен контрол над нея и пълноценно е изпълнена задачата за проверка на фактическата и юридическата й обоснованост. Мотивите към въззивното решение позволяват да се проследи начина на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав, а направения доказателствен анализ следва очертания от процесуалните норми /в т.ч. чл.13 и чл.14 от НПК/ и правилата на логиката път. Оплакването за нарушение на процесуалните правила, поради отказа на решаващите съдилища да разпитат в качеството на свидетел Й. И., ВКС намира за неоснователно. В хода на първоинстанционното производство е била изготвена, изслушана и приета Съдебно психиатрична експертиза досежно това лице, която е дала заключение, че към момента на инкриминираното деяние по настоящото дело- 14.03.2017 г., Й. И. не е бил в състояние правилно да възприема фактите от обкръжаващата го действителност, както и не е бил в състояние да дава достоверни показания. Това е така, тъй като от наличната медицинска документация, изпратена от ДПБ Р. е видно, че към 26.03.2017 г. /12 дни след деянието/, той е бил в пристъп на екзогенно предизвикана психоза –шизофреноподобно психично разстройство, предизвикано от употреба на психоактивни вещества, което представлява „разстройство на съзнанието“ по смисъла на чл.33 от НК. Според експертното заключение това заболяване води до дълбоко качествено разстройство на базисните психични годности, изразено до степен да е разрушена връзката с реалната действителност. В съдебното заседание вещото лице –психиатър е посочило, че макар да няма медицинска документация за състоянието на И. към 14.03.2017 г., то той се е намирал и към този момент в шизофренноподобно психотично разстройство, предвид медицинските данни, че давността на злоупотребата му с психоактивни вещества е поне от 2015 г., както и че при поставената и документирана от медицински специалисти диагноза „шизофренноподобно психотично разстройство“, то това заболяване със сигурност е налице 30 дни преди и 30 дни след конкретната дата. Експертът е пояснил, че независимо, че към момента на проведеното от него изследване -09.11.2018 г., Й. И. не е в психоза, неговите показания не биха били обективни, доколкото същият следва да разкаже за събития, по времето на които той е бил психотично повлиян. Що се отнася до дадените от И. показания в хода на досъдебното производство на 29.09.2017 г., вещото лице е пояснило, че към този момент той е бил настанен на принудително стационарно лечение в ДПБ Р., като от наличните медицински документи може да се направи заключение, че неговото състояние не е било овладяно. При това положение, ВКС приема за напълно правилен отказа на решаващите съдилища да проведат разпит на Й. И., тъй като същият е страдал от липса на психическа годност правилно да възприема фактите от действителността към момента на деянието 14.03.2018 г. Последващото подобрение в състоянието му, не променя горния извод. В заключение, не са налице претендираните в жалбата процесуални нарушения, които да водят до отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. По отношение приложението на материалния закон, ВКС намира следното: Не може да се удовлетвори искането на защитата за преквалификация на деянието по чл.199 ал.1 т.2 във вр.с чл.198 ал.1 от НК по отношение на подсъдимия Ц.. Това е така, тъй като повдигнато обвинение за квалифициращото обстоятелство „извършено от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи“ няма. В принципен план, за да е налице този квалифициращ признак, е необходимо лицата да са се сговорили предварително да извършат поне два грабежа или две кражби, каквито данни по делото няма. Ето защо, при установяване наличието на предварителен сговор между две лица да извършат един грабеж, то това обстоятелство няма да води до приложението на състава по чл.199 ал.1 т.2 от НК, а ще бъде осмислено на база конкретната степен на обществена опасност на осъществения грабеж, което неминуемо ще намери отражение и при преценката относно вида и размера на наказанието. Основният довод, направен от жалбоподателя за наличието на ексцес на умисъла за убийство по отношение на подсъдимия В., внимателно е бил обсъден от въззивната инстанция и аргументирано отхвърлен като неоснователен. На страници от 41-43 от мотивите на решението, апелативният съд е обсъдил обективната и субективна съставомерност на престъплението по чл.199 ал.2 т.2 пр.1 от НК във вр.с чл.198 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 от НК, като е дал отговор на въпроса, свързан с ексцес на умисъла. Коректно е посочено, че за субективната страна на деянието не е необходимо да се установи предварителна изрична уговорка за убийство, макар в конкретния случай такава да е налице. Тя е изводима преди всичко от показанията на свидетеля С. Й., обсъдени детайлно и обективно от решаващия съд, според които Н. и Д. са искали да убият таксиметров шофьор и да му вземат парите и колата, която да покарат, а след това да продадат на вторични суровини, докато самият той и Й. /Й. И./ не са желали да извършват убийство, а също така и от останалите доказателства, в които се съдържат данни за това, че подсъдимите предварително са се въоръжили с хладно оръжие- ножове, донесени от подсъдимия Ц., взели са мерки да не бъдат разпознати и са съставили план за действие. По-големият каузален принос на подсъдимия В. в осъществяване на убийството, не променя горния извод. Когато е налице предумисъл за извършване на грабеж, придружен с убийство, осъществен от две лица, не е необходимо всички да са участвали в причиняване на непосредственото лишаване от живот на пострадалия. В този случай дейците, ще отговарят за съизвършителство в убийството, защото участват при формиране на предумисъла, като разработват специален план, при изпълнението на който всеки върши онова, което му е възложено при взетото предварително решение за извършване на деянието. По настоящото дело е установено, че между В. и Ц. е имало предварително уговорен план с разпределение на ролите /след спирането на автомобила в [населено място], Ц. да отвори вратата на шофьора, а В. да го избута/, който в действителност се е реализирал. Освен това Ц. не е бил безучастен, напротив, първоначално той е нанесъл удари с юмруци в главата на С., а когато пострадалият е бил извлечен от превозното средство, е продължил да го рита по тялото и главата/описаният механизъм кореспондира на обективните медицински находки при аутопсията на жертвата/, което е улеснило по- нататъшната престъпна дейност на В.. Нещо повече, докато последният е преследвал жертвата и е нанасял още удари с нож в гърба й, подсъдимият Ц. е правил опити да приведе в движение таксиметровия автомобил, с цел бързото им оттегляне от местопрестъплението, което отново сочи на разпределение на техните ролите. Некоректно е твърдението на защитата, че в обвинителния акт не е описана предварителната уговорка за убийството на таксиметровия шофьор между двамата подсъдими. На л.3 от процесуалния документ е отразено „ Обв.Н. В. и обв.Д. Ц. искали да убият таксиметровия шофьор, а св.С. В. Й. и св.Й. Й. не искали да извършват убийство.Именно поради това се скарали.“ С оглед на изложеното ВКС, както и решаващите съдебни инстанции не намира основания да приеме, че е налице ексцес на умисъла по отношение на убийството, придружаващо грабежа досежно съпроцесника на подсъдимия Ц.. По-нататък, ВКС счита, че наложеното на подсъдимия Ц. наказание от десет години лишаване от свобода не е явно несправедливо. При увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода от девет /определен от първостепенния съд/ на десет години, апелативната инстанция е съобразила както конкретната степен на обществена опасност на деянието- завишена, с оглед предварително взетото решение за осъществяване на грабеж, придружен с убийство на таксиметровия шофьор, безпричинното посегателство върху човешкия живот, немотивирано от каквито и да е било обстоятелства, предварителната подготовка за осъществяване на престъплението- набавянето на средства за неговото извършване, така и степента на обществена опасност на самия деец-също завишена, предвид наличието на данни за предходни престъпни прояви, довели до регистрацията му в ДПС, като във връзка с извършена кражба, спрямо него е било разгледано възпитателно дело и са му били наложени възпитателни мерки по ЗБППМН, очевидно не постигнали възпитателен ефект. Не следва да бъде подминаван и факта, свързан с личностната структура на подсъдимия Ц., а именно наличие на тенденция да действа импулсивно, своенравно, с бърз интензитет на негативните емоционални преживявания при скъсен самоконтрол, некритичен към последиците от своето поведение. Видно от СПЕ, изготвена по отношение на Д. Ц., при него е налице оформящо се асоциално функциониране като личностен стил на експлоатиране, като особеностите в мотивацията му отразяват намесата на патологични компоненти, принадлежащи към психопатните черти на личността, превес на насилствено-импулсивните механизми. На следващо място, Великотърновски апелативен съд в пълнота е отчел наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, не е пренебрегнал по-малкия принос на подсъдимия Ц. в осъществяването на убийството на жертвата, както и обстоятелството, че същият не е имал водеща роля в инициирането и организирането на престъплението. Неотчетени от решаващата съдебна инстанция смекчаващи отговорността обстоятелства не се констатират. По тези съображения ВКС не намира основания за намаляване размера на наказанието лишаване от свобода досежно подсъдимия Д. Ц., доколкото противното би било неоправдана проява на либерализъм и не би постигнало целите на наказанието, визирани в закона. Следва отново да се подчертае, че деянието се характеризира с висока степен на бруталност и арогантност, а безпричинното убийство на жертвата сочи, че подсъдимите, макар и непълнолетни към момента на извършването му, се отличават с такива личностни особености, които налагат упражняването на сериозна репресия. Що се отнася до уважените размери на гражданските искове, същите не са несправедливи. Доводът на защитника на подсъдимия Ц. за намаляване на размерите на присъдените обезщетения на основание по-малкия принос на този деец за настъпване на обществено опасните последици, е лишен от основание. Гражданските искове за неимуществени вреди целят да репарират болките и страданията, причинените на правоимащите лица от смъртта на техния наследодател. Конкретното участие на двамата съизвършители в осъщественото престъпление има отношение единствено към отмерване на наказанието, което е било сторено от решаващия съд. Други причини за интервениране върху размера на присъдените обезщетения не се сочат в жалбата, а и не се установяват от настоящия касационен състав. По изложените съображения, ВКС намира, че не са налице претендираните касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение, а въззивното съдебно решение- в сила. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №111 от 13.06.2019 г., постановено по внохд №104/2019 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, НО. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/