Р Е Ш Е Н И Е № 60250 София, 05 септември 2022г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА МАРИЯ МИТЕВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Петя Маринова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 990/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби: на адв. С. К., защитник на подсъдимия Н. Щ. Щ.; на адв. З. К. Т., защитник на подсъдимата Д. П. Г. и на адв.Т. К., срещу решение № 45 от 03.08.2021г. , постановено по внохд № 198/2021г. по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив. В жалба на адв.С. К., защитник на подс.Щ. се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърди се, че в обжалвания съдебен акт, не са обсъдени заключенията на вещите лица, изготвили съдебно-счетоводната и графологичната експертизи. Изтъква се, че въззивният съд не е анализирал правилно доказателствата по делото относно конкретни групови касови ордери, което е довело до неправилни правни изводи. На следващо място се заявява, че липсват мотиви по конкретно направените от защитата възражения, както и, че в обжалвания съдебен акт не е посочено, кое е измаменото длъжностно лице. Моли съда, да отмени решението на Пловдивския апелативен съд по отношение на подсъдимия Щ. и да върне делото за ново разглеждане от друг състав или алтернативно да оправдае подсъдимия. В жалбата на адв.З. Т., защитник на подс.Г. се правят оплаквания по всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Изразява се становище, че въззивният съд е обсъдил само доказателствата в подкрепа на обвинението, без да анализира оправдателните такива, като е повторил мотивите на първоинстанционния съдебен акт, както и не е отговорил на направените възражения. Твърди се, че неправилно деянието е квалифицирано като особено тежък случай. Излагат се аргументи и за явна несправедливост на наказанието, тъй като не е отчетено процесуалното поведение на подсъдимата, чистото й съдебно минало и добрите й характеристични данни. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или алтернативно за намаляване размера на наложеното наказание и приложение на чл. 66 от НК. В жалба на адв.Т. К., защитник на подс. Д. Н. се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че в обжалвания съдебен акт, въззивният съд не е отговорил на възраженията на защитата. Защитникът счита, че подзащитният й неправилно е бил осъден за 44 бр. групови касови ордери(ГКО), от които 36 не са били предмет на изследване от експертизите и по които не е доказано той да е получил суми по тях. Същевременно не му е било подигнато обвинение за тези 23бр. ГКО, за които е доказано, че е получил парични суми. Счита, че деянието е маловажен случай по чл. 212, ал. 6 от НК, тъй като са налице доказателства само за причинени имуществени вреди в размер на 640 лв., като за това престъпление е изтекъл предвиденият в закона давностен срок. Прави възражение относно липсата на мотиви за длъжностното качество на лицата, пазещи и управляващи имуществото на процесното дружество.Моли съда да го оправдае за престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК. Алтернативно прави искане деянието да се преквалифицира в по- леко наказуемия състав по чл. 212, ал. 6 от НК и да се прекрати наказателното производство спрямо подс. Н. на основание чл. 24, ал. 3 от НПК или да се отмени обжалваното решение и върне делото на апелативния съд за отстраняване на съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на подс. Щ. поддържа подадената касационна жалба и отново изтъква, че по делото липсват мотиви на инстанциите по същество. Твърди, че в част от инкриминирания престъпен период от 10-15 дни, подсъдимият Щ. е бил в отпуск, което възпрепятства получаването по издадени в същия период групови касови ордери, суми. Счита, че обвинението спрямо Щ. не е доказано и относно група от 6 броя ГКО за сумата от 720 лева, за които е установено, че не са съставяни и подписвани от подс. Щ.. Счита, че правото на защита на доверителят му е нарушено, тъй като съдът не е отговорил на направените възражения. Пледира за уважаване на жалбата. Адвокат К., защитник на подс.Г., моли съда да уважи касационната жалба. Навежда доводи за това, че в обжалвания съдебен акт, въззивният съд не е изследвал и не е обсъдил направените възражения, както и липсва отговор на въпроса, законосъобразно ли е водено счетоводството на процесното дружество. Заявява, че подсъдимата Г. е попълвала касовите ордери със съзнанието, че изпълнява заповед на ръководителя си. Твърди, че в част от инкриминирания период, подс.Г. не е посещавала дружеството поради инфекциозно заболяване, което прави невъзможно извършването на деянието, за което е обвинена през този период. Счита, че подсъдимата е обвинена несправедливо за получаване на суми, получени от друго лице- свидетеля Ч.. Също така счита, че по делото не е доказано конкретно измаменото длъжностно лице. Оспорва правилността на изводите на апелативната инстанция за изключително висока обществена опасност на личността на подсъдимата. Моли съда да върне делото за ново разглеждане или да се намали определеното на подс. Г. наказание и се приложи чл. 66 от НК. Защитникът на подсъдимия Д. Н. счита, че са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.Поддържа съображенията, изложени в жалбата, като моли съда да разгледа и доводите, направени пред въззивния съд. Заявява, че двете инстанции по същество не са изследвали документите, предмет на престъплението, причинения престъпен резултат, както и измамните действия. Изтъква, че въззивният съд не е посочил въз основа на кои доказателства извежда всеки един от съставомерните елементи на престъплението. Счита, че мотивите на инстанциите по същество са хаотични и необосновани. Изтъква, че по отношение на подзащитния й са събрани доказателства само за шест броя касови ордера, подписани от подсъдимия за сумата от 640лв., поради което деянието следва да се квалифицира като маловажен случай по чл. 212, ал. 6 от НК, след което производството спрямо подс. Н. да се прекрати по давност. Алтернативно прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Представителят на прокуратурата счита, че апелативният съд е изследвал обективно и всестранно всички доказателства по делото. Намира, че въззивната инстанция е дала отговор на всички възражения, включително на защитата на подс. Н. за липсата на подпис по част от касовите ордери. Изразява становище, че не е необходимо да се преквалифицира спрямо подс. Н. престъплението по чл. 212, ал. 6 от НК. Също така счита, че правилно са обсъдени приетите заключения по изготвените експертизи, които в съвкупност с останалия доказателствен материал доказват авторството на деянията. Счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения и не е нарушен материалният закон, а наложените на подсъдимите наказания са справедливо определени. Моли съда да потвърди решението на апелативния съд. Подсъдимият Щ. моли делото за бъде върнато за ново разглеждане, а алтернативно да бъде оправдан. Подсъдимата Г. пледира за справедливо решение. Подсъдимият Н. моли да бъде уважена жалбата, подадена от защитника му адв.К.. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните ни в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 24 от 19.03.2019г., постановена по н.о.х.д. №367/2015г. Пловдивския окръжен съд е признал подсъдимата Д. П. Г. за виновна, за това, че в периода от 04.01.2008г. до 19.02.2009г., 285 пъти, при условията на продължавано престъпление в [населено място], във фирма „фирма“, чрез използване на неистински официални документи -командировъчни заповеди относно работници за командироване в цеха в [населено място] и фактури за извършени транспортни услуги и доставени консумативи,е получила без правно основание чуждо движимо имущество – пари 297 196.00 лв. за неизвършени командировъчни разходи и пари в размер на 59 175,10 лв. за неизвършени извършени услуги и доставки на консумативи на обща стойност на 356 371,10 лв., собственост на „фирма“, с намерение противозаконно да ги присвои, като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай и на основание чл. 212, ал.5 вр. ал.1 пр.1 алт.2 вр. с чл. 26 ал.1 вр. с чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК й е наложено наказание шест години лишаване от свобода, както и конфискация на Ѕ от имуществото й. Въззивният съд оправдал подс. Г., за това да е присвоила пари за неизвършени услуги и доставки на консумативи на обща стойност 5 680 лв. и за разликата от сумите по първоначално повдигнатото обвинение за присвоени пари в размер на 64 855,10 лв. за неизвършени услуги и доставки на консумативи, в обща стойност на присвоеното имущество в размер на 362 051010 лв. собственост на „фирма“. Със същата присъда, съдът е признал подсъдимия Н. Щ. Щ. е признат за виновен, за това това, че в периода от 07.01.2008г. до 19.02.2009г., при условията на продължавано престъпление в [населено място], във фирма „фирма“, чрез използване на неистински официални документи - командировъчни заповеди за командироване на работници в цеха в [населено място] е получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари в размер на 88 280.00 лв., собственост на „фирма“, с намерение противозаконно да ги присвои, като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, и на основание чл. 212, ал. 5 вр. ал. 1, пр.1, алт.2, вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години и конфискация на Ѕ от имуществото му. С присъдата, подсъдимият Д. Г. Н. е признат за виновен, за това, че през периода от 08.02.2008г. до 18.02.2009г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официални документи - командировъчни заповеди за командироване в цеха в [населено място], е получил без правно основание чуждо движимо имущество – пари 3420 лв., собственост на „фирма“ , с намерение противозаконно да ги и на основание чл. 212, ал.1 пр.1 алт.2 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение е отложено за срок от три години. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. С въззивно решение № 45 от 03.08.2021г., постановено по внохд № 198/2021г. по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив, е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Касационните жалби са допустими и основателни. Атакуваният съдебен акт е въззивно решение, което следва да отговаря на изискванията на чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК. Решението на Пловдивски апелативен съд съдържа фактическа обстановка, анализ на доказателствата, правни изводи и отговор на възражения на страните. Независимо, че формално това съдържание е съответно на законовите изисквания, съдебният акт е непълен и не отговаря на стандартите, установени в съдебната практика досежно съдържанието, което ограничава възможността на тази инстанция да извърши надлежна касационна проверка. Апелативният съд в акта си е възприел фактическата обстановка, установена от първата инстанция, като е приел, че тя прецизно и в детайли е изброила всички инкриминирани документи, въз основа на които е изградила правните си изводи. Също така е счел, че първостепенният съд внимателно и задълбочено е обсъдил всички доказателства, като мотивите на присъдата отговарят на минималните стандарти, регламентирани в разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК. С тези изводи, настоящият състав не може да се съгласи. Последният намира, че независимо от обема на изложението, първата инстанция не е изпълнила в пълнота задължението си да направи всеобхватен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност. Това нарушение на първия съд е могло да бъде санирано от въззивния съд, който има задължението, като съд по същество на делото да посочи и обсъди въз основа, на кои доказателствени материали приема за установени съответните факти, а при противоречия в доказателствените материали да изложи съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля. В случая извършването на пълен и задълбочен анализ на събраните доказателства от страна на апелативната инстанция е било наложително и с оглед липсата на такъв в мотивите на първостепенния съд. Последният в мотивите на присъдата, след като е изложил приета за установена фактология, е направил заключение, че тя се подкрепя от показанията на свидетелите, експертните заключения, веществените и писмени доказателства, които опровергават по безспорен и категоричен начин защитните тези на подсъдимите. По отношение на гласните доказателствени източници, съдът е пресъздал заявеното от подсъдимите в обясненията им, съответно от свидетелите в показанията им. Досежно експертизите, същите са изброени, като е отразено, че се кредитират, единствено повторната съдебно-счетоводна експертиза, назначена на досъдебното производството е анализирана аргументирано. Така извършената аналитична дейност не сочи на дължимата се такава, дори не е в екзистенциалния минимум, както е приел въззивният съд. Освен, че доказателствата не са обсъдени в тяхната взаимна връзка и обусловеност, не може да се приеме, че са анализирани и самостоятелно, всяко поотделно. Въззивният съд не е отстранил в пълнота този порок в акта на първата инстанция. Коректно е да се посочи, че контролирания съд е анализирал част от доказателствените материали, съпоставяйки ги помежду си, относно други е дал собствена оценка, но има и такива, които не са обсъдени, други е възприел за правилно оценени от първия съд. Оценил е експертните заключения. Отново по отношение на част от свидетелските показания анализа се изразява в изложение на определени твърдения на свидетелите, както и препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Суверенно право на решаващата инстанция е при изграждане на вътрешното си убеждение да цени с доверие определени доказателства, а други да не кредитира. Съдът обаче е длъжен винаги да обсъди всички доказателства и доказателствени средства. В случая извън вниманието на съда са останали обясненията на подсъдимите, депозирани в хода на първоинстанционното съдебно следствие. Доколкото същите освен средство за защита, са и източник на доказателства наред с останалите подлежат на внимателна проверка и оценка. Апелативната инстанция е констатирала, че показанията на свидетелката В. В. са “от изключително важно значение”, но същевременно същите не са обсъдени, включително не е коментирано и противоречието им с обясненията на подсъдимите. Единствено е констатирано, че тя разказва подробно на начина на работа на счетоводството на фирма “фирма“, както и данните за поведението на подсъдимите при изискване от нейна страна на всички документи, касаещи командировъчните заповеди. Съдът е приел, че това поведение е показателно в случая, но не става ясно за какво. Във връзка с констатирани противоречия в гласните доказателствени средства в хода на първоинстанционното производство са били проведени очни ставки между подсъдимите и свидетелите В., С., Б., С. и С., но както е посочил в акта си първостепенният съд, съществените противоречия не са били преодоляни. При тези констатации съдът е бил длъжен да обсъди тези противоречия и да аргументира, на кои от доказателствата ще се довери. От своя страна въззивната инстанция изобщо не е констатирала наличните противоречия и не ги е обсъдил. Последните четири свидетелки са заемали длъжността касиер или са изпълнявали тази длъжност във "фирма" и както беше посочено по-горе съдът е ценил техните показания - л.149-150 от въззивното производство, но това което прави впечатление е, че същите са избирателно обсъдени, само по отношение на част от данните, които те съобщават. Всъщност анализът е в отговор на възражение на защитата. Съдът е направил констатация, че тези гласни доказателствени средства са били обсъдени задълбочено и внимателно от първата инстанция. Ако това беше вярно, въззивният съд би могъл да не бъде изчерпателен в обсъждането им, но както беше посочено по-горе това не е така. Още повече че показанията на тези свидетели имат съществено значение за изясняване на механизма по който са извършвани плащанията по ГКО, както и деятелността на всеки един от тримата подсъдими. Относно показанията на свидетелите К., К., Р., К., Е., В., съдът ги е счел за значими във връзка с изясняване организацията на производството в цеха в [населено място], но общо и кратко е приел, че когато се е налагало командироване на служителите до цеха, това е било за не повече от ден два. В мотивите следва да е ясно изразено каква оценка дава съда на показанията на горните свидетели, а направените констатации до какви изводи водят, какво е тяхното значение за изясняване релевантната фактология. Същото се отнася и до показанията на свидетелката Б. С., счетоводител в "фирма" –л.140 гръб от въззивното производство. По-нататък във връзка с установеността на част от фактите и тяхната доказателствена обезпеченост, защитниците на подсъдимите са направили редица възражения. Безспорно е, че въззивният съд е отговорил на част от възраженията, като на някои от тях изчерпателно, но редица възражения не са били обсъдени или най-общо е отговорено или просто е заявено, че не се приемат за основателни, без да се аргументира защо. Почти идентични са възраженията, направени от защитниците пред касационната инстанция с тези наведени пред въззивния съд. Както беше посочено на част от тях съдът е дал отговор – касаещи обвинителния акт, експертните заключения и други. Редица възражения не са били обсъдени. Пример в това отношение са възраженията за действието в дружеството на “черна каса”, като по-точно е да се каже, че същото не е коментирано в пълнота. Съдът е отхвърлил като неоснователно това оплакване, но се е аргументирал избирателно с показанията на свидетелите - Ю. К. и Я. К., но не е обсъдил тези на К. и С., които имат отношение към тази проблематика. Друг пример е във връзка с възраженията на подс.Г. и подс.Щ. за изплащани суми по групови касови ордери в периоди, като те са били в отпуск по болест или годишен такъв, на които не е даден отговор. Без коментар е останало възражението на адв.Т., че някои от сумите не са поучени от подсъдимата, а от св.Ч.. Във връзка с твърдения за несъставомерност на деянията възражения са били направени от защитниците, включително с позоваване на конкретни ордери, за които се твърди, че подсъдимите не могат да носят отговор по различни причини. Съдът е изложил собствени мотиви относно обективната страна на престъпленията, за които е приел, че подсъдимите следва да носят наказателна отговорност, както и по отношение формата на вина, но това не го освобождава от задължението му да отговори на възраженията на страните. Налице са частични отговори, но не и тези касаещи субективната страна. Защитниците излагат конкретни аргументи защо считат, че определени елементи от съставите на инкриминираните престъпления не са доказани, изискващи и конкретни отговори. Също така, при мотивирането на изводите по приложението на материалния закон и тези, касаещи индивидуализацията на наказанията същите страдат от непълноти, в определени части са непрецизни, а на част от доводите на защитниците, съдът не е отговорил. Горното налага извод за допуснато от апелативния съд съществено процесуално нарушение при изготвяне на въззивния акт по смисъла на чл.348, ал.3, т.1, пр.1 от НПК, което е от категорията на абсолютните такива, и следва да бъде отстранено от АС-Пловдив след връщане на делото за ново разглеждане. По тази причина оплакванията на касаторите за неправилно приложение на материалния закон не подлежат на разглеждане от този състав. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 45 от 03.08.2021г., постановено по внохд № 198/21г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: