Р Е Ш Е Н И Е № 31 гр. София, 20 февруари 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и трети януари двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева Жанина Начева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 2997/2012 год. Производството по чл. 346 т.1 и сл. НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия В. А. М. против въззивно решение № 253 от 9.11.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 259/2011 год. по описа на Великотърновския апелативен съд. В жалбата се поддържат всички касационни основания по чл. 348 НПК, но единственото конкретно съображение е за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се във влошаване наказателното му положение с намаляването размера на наказанието глоба, каквато не е наложена от контролирания съд. В допълнението към жалбата, направено по реда на чл. 351 ал.3 НПК и в съдебно заседание от жалбоподателя е защитника му се развиват конкретни съображения за неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието. В условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е частично основателна, като допуснатото нарушение на процесуалните правила във връзка с налагането на наказание, каквото не е наложено от първата инстанция може да бъде коригирано без връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 97 от 1.07.2011 год. постановена по НОХ дело № 279/2011 год. Великотърновският окръжен съд е признал подсъдимия В. А. М. за виновен в това, че на 28.09.2009 год. на първокласен път І-4 по пътя гр. С. - гр. В., км 101.900, дал сумата 20 лв. на длъжностните лица Г. М. и К. В. за да не извършат действия по служба - да му съставят акт за установяване на административно нарушение, за това, че е управлявал МПС със скорост над максимално допустимата, поради което и на основание чл. 304 ал.1 пр.3 във вр. с чл. 36 и чл. 55 ал.1 т.2 б.”б НК му е наложил наказание “пробация”, включващо пробационенните мерки “задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от по осем месеца. С въззивно решение № 253 от 9.11.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 259/2011 год. Великотърновския апелативен съд е изменил присъдата, като е оправдал подсъдимия по обвинението да е дал в дар банкнотата от 20лв и на св. К. В. и е намалил размера на наказанието глоба от 5000 на 1000лв. Потвърдил е присъдата в останалата обжалвана част. Касационната жалба е частично основателна. Оплакването за нарушение на материалния закон не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Доводите на жалбоподателя са идентични с възраженията против правилността на присъдата и се свеждат до това, че изводите на съдилищата са умишлено извършени действия, включени в обективния състав на престъплението подкуп са направени при избирателна и едностранчива оценка на събраните доказателства, като без основание са отхвърлени обясненията му, а са кредитирани показанията на св. М. и В., без да е установено дали са имали функции да осъществяват контрол за пътното движение и правомощие да съставят актове за допуснати нарушения и това е довело до осъждането му при недопустимо предположение и с неправилна квалификация на приетите за установени факти като довършено престъпление вместо като опит. Великотърновският апелативен съд ги е обсъдил и в мотивите на решението е изложил достатъчно убедителни съображения за отхвърлянето им като неоснователни. Въззивният състав не е нарушил правилата за формиране на вътрешното си убеждение при установяване на обстоятелствата, относими към предмета на доказване по чл. 102 НПК. Той е извършил цялостна проверката на правилността на обжалваната от подсъдимия осъдителна присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателтва. Оценката на всички доказателства и доказателствени средства е извършил самостоятелно с еднаква задълбоченост без да пренебрегне или превратно оцени, което и да било от тях. Не е констатирал логически грешки или превратна оценка на съдържащите се в тях данни и не е имал основание да промени вътрешното убеждение на решаващия съд, като направи различна преценка за достоверността и достатъчнотта им и да приеме тезата на подсъдимия за недоказаност на обвинението. На стр. 5 от мотивине на решението е изложил достатъчно съображения, поради които е възприел извода за достоверност на свидетелските показания на М. и В. и за отхвърляне обясненията на подсъдимия, които се намират в противоречие единствено по факта как се е озовала банкнотата с номинал 20 лева в служебния автомобил. За разлика от свидетелите, които по категоричен начин са установили, че подсъдимият хвърлил банкнотата при оформяне на документите, с които му обяснили, че ще бъде санкциониран, подсъдимият е поддържал, че възприел банкнотата преди свидетелите да извикат оперативно следствената група, но не знае от къде се е появила. Извода си, че липсва мотив свидетелите умишлено да набедят подсъдимия, като му припишат престъпление, което не е извършил е обосновал и с обясненията на подсъдимия, дадени пред друг съдебен състав, които са включени в доказателствената съвкупност В нито един момент не е поддържал, че свидетелите са имали някакво негативно отношение към него и със санкционирането му за тях биха настъпили благоприятни последици. Въззивният състав е отговорил и на останалите релевирани в настоящата жалба доводи за липса на доказателства относно длъжностното качество на свидетелите и на правомощие да съставят актове за административни нарушения и мотивирано е приела искането на защитата за представяне трудовите договори, служебните им характеристики и графиците им за дежурства като злоупотреба с правото на защита от подсъдимия. С оглед на установените от кредитираните доказателства фактически обстоятелства, че след като бил спрян за проверка подсъдимият се приближил до полицейския автомобил за да му бъде показан заснетия видеоматериал за допуснатото нарушение, извадил банкнота с номинал 20лв и през отворената предна врата я пуснал в скута на св. М. за да не бъде санкциониран, материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като довършено престъпление по възведеното обвинение. Неоснователно е оплакването, че изпълнителното деяние е приключило във фазата на опита, защото неследващия се дар е напуснал неговия патримониум. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е частично основателно. То се мотивира с допуснати нарушения в досъдебното производство и при разглеждане на делото в двете съдебни инстанции, които са основание за отмяна на въззивното решение и за връшане на делотго за ново разглеждане от друг състав. В този смисъл са изложените съображения, че в момента на образуване на досъдебното производство разследващият огран не му е разяснил процесуалните правила и не му е осигурил възможност да ги упражни, обвинителният акт не е достатъчно конкретен и това е ограничило правото му на защита, първоинстанционният съд го осъдил въз основа на недостатъчно и негодни доказателства, като без основание игнорирал обясненията му, а въззивният състав изцяло възприел този неправилен подход, не отговорил на доводите му против правилността на присъдата и допълнително утежнил наказателното му положение, като по същество за първи път и при отсъствие на процесуална възможност му наложил наказание глоба. На една част от тези доводи, а именно достатъчността и надеждността на доказателствените източници за формиране вътрешното убеждение на решаващите съдилища за осъждането му, беше отговорено във връзка с приложението на материалния закон. От останалите доводи основателен е само последният, като действително е допуснато релевираното процесуално нарушение, но то може да бъде отстранено без връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Делото е разгледано за трети пореден път от въззивната инстанция, след като с две предходни свои решения съдебните състави са отменяли постановените осъдителни присъди и са връщали делото за ново разглеждане от съдебната фаза на процеса за да бъдат отстранени допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При последното разглеждане на делото Великотърновският апелативен съд изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда, констатирал е, че допуснатите при предходните разглеждания на делото процесуални нарушения са отстранени, първоинстанционният съд е събрал всички относими и допустими доказателства за установяване на правнорелевантните факти, оценил ги е поотделно и в логическата им връзка, посочил е в коя част възприема приетите за установени от тях фактически положения и какви са правните му съображения за потвърждаване на присъдата в частта, касаеща осъждането на подсъдимия по обвинението за даването на неследващ се дар на длъжностното лице Г. Н. М. за да не извърши действия по служба. В мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК е отговорил на наведените доводи против правилността на присъдата и е изложил достатъчно съображения, поради които не е възприел изложените в тяхна подкрепа съображения. За пореден път в настоящата инстанция се релевира оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство, довели до ограничаване на правата му, които могат да бъдат отстранени само посредством връщането на делото за ново разглеждане от този стадии на процеса за да бъдат валидно извършени действията по разследването. Такова основание по делото не е налице. Жалбоподателят е привлечен като обвиняем с постановление от 19.10. 2009 год. и от този момент са му разяснени процесуалните права и му е осигурена реална възможност да ги упражни. Доколкото преди тази дата са извършени действия по разследването, при които са събирани доказателства, нарушението е отстранено от първоинстанционния съд. Във второто отменително решение от 19.04.2011 год. по ВНОХ дело № 98/2011 год. Великотърновският апелативен съд е приел за основателно оплакването му за нарушено право на защита в досъдебното производство, където след извършване на първото действие от разследването и преди привличането му като обвиняем са събрани част от доказателствата, като не са му разяснени правата по чл. 55 НПК и не му е осигурена възможност участва при събирането им. Мотивирал е извода си, че нарушението е отстранимо посредством непосредственото събиране на тези доказателства от първоинстанционния съд и на това основание е отменил осъдителната присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. В проведеното съдебно следствие нарушението е отстранено, като непосредствено и с участие на подсъдимия и защитника му са разпитани свидетелите, показанията на които, дадени пред съдия в досъдебното производство, са били приобщени към доказателствените материали при предходното разглеждане на делото. При декларираното от тях, че не си спомнят някои факти и обстоятелства, по реда на чл. 281 ал.1т.2 НПК към доказателствените материали са приобщени показанията им, дадени пред друг съдебен състав, които също са събрани с участието на подсъдимия и защитника му, а не показанията им от досъдебната фаза на процеса, както се поддържа от жалбоподателя. Доколкото съдебната фаза на процеса е основна и съдът основава решенията си въз основа на доказателствени материали, които лично е събрал и проверил по реда на процесуалния закон, неоснователно се поддържа, че допуснатото нарушение в досъдебното производство е неотстранимо и не съществува процесуална възможност в последваща фаза на процеса свидетелите да бъдат разпитани и съобщените от тях фактически данни да бъдат ценени като годно доказателство. Оплакването за допуснато допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в съдебната фаза на процеса, което се свързва с пороци при изготвяне на обвинителния акт, затруднили защитата му, е неоснователно. Обвинението е формулирано достатъчно ясно и конкретно в изготвения в съотвестние с чл. 264 НК обвинителен акт, като са посочени действията обективиращи състава на престъплението. В обстоятелствената му част са посочени всички изискуеми се в ал.2 елементи – дата, място, служебно качество на контролния орган, повода за спиране на автомобила управляван от подсъдимия за проверки и извършените от него действия. В диспозитива е посочена правната квалификация с две форми на изпълнителното деяние”предложил” и “дал” неследващ се дар. В нито един момент от трикратното разглеждане на делото в двете решаващи съдебни инстанции не е изразил становище за неяснота на обвинението. С присъда № 16 от 15.02.2011 год. е осъден само за форма на изпълнителното деяние “дал” и доколкото производството след нейното постановяване се е движело само по негова жалба тази квалификация е възприета, включително и с въззивното решение, което е предмет на настоящата проверка. Основателно е оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като въззивният състав превратно е оценил данните по делото, касаещи наказателната отговорност на подсъдимия и това е довело до утежняване наказателното му положение. За престъплението по чл. 304 ал.1 НК е предвидена възможност за налагане наказание лишаване от свобода до шест години и глоба до 5000лв. Първоинстанционния съд е индивидуализирал наказанието при условията на чл. 55 ал.1т.2 НК и е заменил “лишаването от свобода” с “пробация”, като в мотивите на присъдата изрично е прието, че не се налага комулативно предвиденото наказание глоба. При така определеното за изтърпяване наказание, въззивният състав, който е сезиран само с жалба на подсъдимия, не е имал процесуална възможност да преценява справедливостта на наказание, което не е наложено. Като е приел противното и е намалил глобата от 5000 на 1000лв. процесуално недопустимо е утежнил наказателното положение на подсъдимия. Нарушението може да бъде отстранено без връщане на делото за ново разглеждане защото касационната инстанция има правомощие за изменява присъдата. Оплакването за явна несправедливост на наказанието, което се мотивира с нарушаване на разумния срок за наказателно преследване, е неоснователно. При решаване на въпроса по чл. 301 ал.1 т.3 НПК съдилищата достатъчно са смекчили наказателното му положение като са индивидуализирали наказанието при условията на чл. 55 НК и са заменили “лишаването от свобода” с “пробация” и не са наложили по-лекото наказание глоба, а от наказанието “пробация” са наложили за изтърпяване само двете .адължителни пробационни мерки и то в размери близки до мимимумите, предвидени в чл. 42а НК. Липсва основание за допълнителното им намаляване, както се иска от жалбоподателя. Единствената законова възможност за смекчаване на наказателното положение е намаляване на пробационните мерки до абсолютните минимуми, превидени в наказателния кодекс, но в конкретния случай не може да се приеме, че мерките за въздействие надвишаващи ги само с по два месеца очевидно не съответстват на степента на обществената опасност на деянието и дееца и на целите по чл. 36 НК. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че въззивното решение на Великотърновския апелативен съд следва да бъде изменено в частта, с която е намален размера на наказанието глоба на подсъдимия, като бъде отменено в тази част, а в останалата му обжалвана част следва да бъде оставено в сила, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Изменява въззивно решение № 253 от 9.11.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 259/2011 год по описа на Великотърновския апелативен съд, като го отменява в частта, с която е намален размера на наказанието глоба от 5000лв на 1000лв. на подсъдимия В. А. М. Оставя в сила същото решение в останалата му обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: