Р Е Ш Е Н И Е № 39 Гр. София, 19.03. 2024г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА при участието на секретаря Силвиана Шишкова като разгледа докладваното от съдия М. Кацарска т.д. № 2631 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 995/09.11.2023г. на ВКС, 2ро т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение №10037/21.04.2022г. по в.т.д. №1368/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5ти състав, само в частта му, с която след отмяна на решение №1228/10.02.2016г. по гр.д.№6250/2014г. на СГС, 1 - 2състав, е отхвърлен иска по чл. 422 от ГПК, предявен от касатора „Юробанк България“ АД срещу ответниците – А. А. К., С. Ц. К., Т. Г. М., М. К. М. и Г. Г. Н., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител – М. К. М., за част от претендираната главница по договор за жилищен кредит №2983/R/2007.0010-0183-00000000293/22.08.2007г. и анексите към него, като погасен поради прихващане за разликата над заявения с отговора на исковата молба размер на възражението за прихващане от 4000 евро до сума в размер от 6550,60 евро, т.е. за разликата, възлизаща на сумата от 2550,60 евро. Решението е допуснато до касационна проверка на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В касационната си жалба „Юробанк България“ АД поддържа, че възражението за прихващане на ответниците, което е уважено, не е прието за съвместно разглеждане по предвидения в процесуалния закон ред. Поддържа, че заявената сума по възражението за прихващане е общо 4000 евро, а въззивният съд неправилно е извършил прихващане със сума от 6550,60 евро, поради което счита, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно. В проведеното пред ВКС открито съдебно заседание, процесуалният пълномощник на касатора „Юробанк България“ АД – адв. Д. претендира уважаване на жалбата и отмяна на решението на САС, както и присъждане на направените разноски по списък. Ответниците по касационната жалба - А. А. К., С. Ц. К., Т. Г. М., М. К. М. и Г. Г. Н., малолетен действащ чрез своята майка и законен представител - М. К. М., оспорват жалбата чрез процесуалния си пълномощник – адв. Т.. Считат, че спрямо възражението за прихващане чл. 214, ал. 1 ГПК е неприложим, не е допустимо увеличаване или намаляване на размера на вземания, предявени с възражение за прихващане, поради което въззивният съд не се е произнесъл свръхпетитум. Заявено е възражение за прекомерност на търсеното от касатора „Юробанк България“ АД адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд, сезиран с искове по чл. 422 от ГПК, позовавайки се на т. 9 на ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. и на ТР 8/02.04.2019г. по т.д.№8/2017г., двете на ОСГТК на ВКС, е приел, че съгласно чл. 235 от ГПК претенцията следва да бъде уважена за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на СПН, тъй като предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението. Кредитирайки заключението на вещото лице, въззивният съд е приел, че към датата на последното съдебно заседание – 05.10.2021г. размерът на падежиралата и неплатена главница възлиза на 8 142,78 евро. САС е счел за неоснователно възражението на ответниците за изтекла погасителна давност за процесните вноски, но е преценил като основателно възражението им за прихващане с надплатени суми, които е приел, че са в размер на 6 550,60 евро. Приел е, че погасени чрез прихващане са всички падежирали вноски по главницата до 03.07.2020г. – изцяло и частично вноската с падеж 03.08.2020г. За останалите незаплатени вноски, падежирали след месец август 2020г. до приключване на устните състезания във въззивната инстанция – 05.10.2021г., възлизащи на сумата от 1592,18 евро, съдът е отменил решението и е признал дължимостта им. САС е потвърдил решението в останалата част, включително поради погасяване чрез прихващане със сумата от 6550,60 евро, надплатена от кредитополучателите по същия договор за кредит. С отговора на исковата молба, ответниците са заявили възражение за прихващане с надплатени суми в размер на 4 000 евро. До приключване на съдебното дирене в първа инстанция, както и във въззивното производство, ответниците не са направили искане за изменение на горепосочения размер. По същество на касационната жалба, съдът приема следното: Възражението за съдебно прихващане е процесуален способ за защита на ответника срещу предявения иск. По аргумент от чл. 2 и чл. 6 ГПК съдът е длъжен да се произнесе относно съществуването на противопоставеното за прихващане вземане, обхванато от силата на пресъдено нещо на решението - чл. 298, ал.4 ГПК. Съгласно приетото ТР № 2/18.03.2022 г. по тълк.дело № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, по възражението за прихващане съдът се произнася в диспозитива на решението само когато възражението е основателно. С отхвърлянето на иска като погасен чрез прихващане в решението се индивидуализират пасивното, но и активното вземане по основание и размер. В цитираното ТР ВКС приема, че активното вземане внася допълнителен предмет на делото и върху същото се формира сила на пресъдено нещо, но погасителният ефект на прихващането настъпва в пределите на вземането, установено с иска – до размера, необходим за прихващането. Над този размер вземането на ответника не може бъде присъдено. В трайната практика на ВКС се приема, че въззивният съд е длъжен да се произнесе по евентуално заявеното пред първоинстанционния съд възражение за прихващане, щом е уважил иска, когато това процесуално действие е предприето своевременно. Посочва се, че когато насрещното вземане, с което се прихваща, е спорно /неликвидно/, ефектът на прихващането ще се прояви след влизане в сила на съдебното решение и същото може да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба. В ГПК е предвидено, че съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Процесуалният закон ограничава правомощията на съда при произнасяне по съществото на един правен спор и очертава рамките, в които е допустимо съдът да се произнесе само до заявеното искане, т. е. в рамките на заявения на основата на конкретни фактически обстоятелства петитум. Произнасяне по искане, което е различно от заявеното, обуславя недопустимост на решението. Обжалваното решение е постановено по надлежно предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК. Диспозитивът на решението кореспондира с петитума на исковата молба, с който е поискано да се установи със сила на пресъдено нещо съществуването на заявени в заповедното производство парични вземания, произтичащи от договор за банков кредит. Съдържанието и видът на предоставената с решението защита са съответни на обективните и субективни предели на търсената от ищеца защита, очертани с исковата молба и поради това няма причина да се приеме, че решението е процесуално недопустимо. Уважаването на възражението за прихващане в размер, по-голям от въведения, не рефлектира върху допустимостта, а върху правилността на съдебното решение в частта, с която е отхвърлен иска за вземането в размер, надхвърлящ този на възражението за прихващане. Предвид горното поддържаното от касатора оплакване за недопустимост на обжалваното решение поради уважаване на възражението за прихващане в размер, различен от въведения, не се възприема от настоящата инстанция. С оглед горното съдът намира, че въззивното решение е неправилно в частта, с която в резултат на уважаване на възражението за прихващане над предявения размер е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на иска. С отговора на исковата молба е предявено възражение за прихващане от ответниците със сумите, надплатени поради наличието на неравноправни клаузи, като конкретният размер е сумата от 4000 евро. Въззивният съд, след като не е споделил изводите на първоинстанционния за отхвърляне на исковете изцяло, е разгледал възражението за прихващане и го е уважил за 6550,60 евро, като е взел предвид заключението на вещото лице за размера на надплатените суми. Неоснователен е доводът на ответниците, че е невъзможно в съдебното производство ответникът да заяви увеличаване размера на активното вземане, с което иска да извърши съдебна компенсация. При предявено в срок и надлежно възражение за прихващане хипотезата е аналогична с предявяването на насрещен иск, и правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК ще намерят съответно приложение и при прихващането по съдебен ред, когато ответникът иска да увеличи/измени размера на вземането, с което иска да прихваща. Най–късният срок за увеличаване/изменение размера на предявеното в съда за компенсация вземане е приключване на съдебното дирене в първа инстанция. По настоящото дело такова искане и в този срок ответниците не са направили. Предвид горното в допуснатата до касационно обжалване част решението следва да се отмени и сумата от 2550,60 евро да се признае за дължима, тъй като е част от падежиралите вноски по главницата по договора за кредит за процесния период. По отношение на разноските за настоящото касационно производство, такива се следват на ищцовата банка и то за уважения размер на претенцията. Касаторът „Юробанк България“ АД по представения списък претендира сумата от 5 040 лв. – адвокатско възнаграждение, 129,77 лв. – държавна такса. Претендираното от страна на банката адвокатско възнаграждение за касационното производство е заплатено видно от приложеното към списъка преводно нареждане от 26.09.2022г. Процесуалният представител на ответниците е възразил срещу посоченото възнаграждение поради прекомерност. Към момента на сключване на договора за правна защита и плащането на адвокатското възнаграждение – 26.09.2022г. е действала и е приложима предходната редакция на разпоредбата на чл. 7, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно преди изменението с ДВ бр. 88 от 4.11.2022г., съгласно която възнаграждението възлиза на 4011,24 лв. без ДДС или на сумата от 4 813,49 лв. с начислен ДДС. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което следва се уважи възражението и разноските на банката са в общ размер на сумата от 4 943,26 лв. С оглед изхода на спора по допуснатото касационно обжалване, на банката се следват разноски за настоящата инстанция в размер на сумата от 210,09лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №10037/21.04.2022г., постановено по в.т.д. №1368/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5ти състав, в частта му, с която след частична отмяна на решение №1228/10.02.2016г. по гр.д.№6250/2014г. на СГС,1-2 състав, е отхвърлен иска по чл. 422 от ГПК във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 240 ЗЗД, предявен от „Юробанк България“ АД срещу ответниците А. А. К., С. Ц. К., Т. Г. М., М. К. М. и Г. Г. Н., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител - М. К. М., за сумата от 2550,60 евро, представляваща част от дължими, падежирали вноски за главница по договор за жилищен кредит №2983/R/2007.0010-0183-00000000293/22.08.2007г. и анексите към него, като погасен поради прихващане за разликата над заявения размер на възражението за прихващане от 4000 евро до сумата от 6550,60 евро, като вместо това постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 430 от ТЗ, че А. А. К., ЕГН [ЕГН], С. Ц. К., ЕГН [ЕГН], Т. Г. М., ЕГН [ЕГН], М. К. М., ЕГН [ЕГН], и Г. Г. Н., ЕГН [ЕГН], малолетен действащ чрез своята майка и законен представител – М. К. М., всички със съдебен адрес – [населено място], [улица], вх.А, ет.4, дължат солидарно на „Юробанк България“ АД, ЕИК[ЕИК], сумата от 2550,60 евро / две хиляди петстотин и петдесет евро и шестдесет евроцента/, представляваща падежирала част от неплатена към 05.10.2021г. главница по договор за жилищен кредит №2983/R/2007.0010-0183-00000000293/22.08.2007г. и анексите към него. ОСЪЖДА А. А. К., ЕГН [ЕГН], С. Ц. К., ЕГН [ЕГН], Т. Г. М., ЕГН [ЕГН], М. К. М., ЕГН [ЕГН], и Г. Г. Н., ЕГН [ЕГН], малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител - М. К. М., всички със съдебен адрес – [населено място], [улица], вх.А, ет.4, да заплатят общо на основание чл. 78 ГПК на „Юробанк България“ АД, ЕИК[ЕИК], сумата от 210,09 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.