Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * установяване право на собственост * конституиране на страни * нередовност на исковата молба * приемство в процеса

Р Е Ш Е Н И Е
№ 42
София, 14.02.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 527 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290-293 ГПК .
М. М. Г. , Т. М. М. , С. И. П., Г. А. Ш., М. А. К., Е. Т. Я., К. Т. Б., Ж. Н. К., Т. Т. Ж., В. А. М., Р. Г. К., Г. Г. К., М. Г. М., Н. Х. Д., К. Х. М. , Р. Т. П., К. П. А., И. П. И., И. А. К., Н. К. Н. чрез адв.М. Р. АК- Х. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение Nо 381 от 22.12.2009 година по гр. възз.д. Nо 459/2006 година на Х. окръжен съд, с което е обезсилено решение на Харманлийския районен съд и делото е върнато за ново разглеждане.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила, основание за отмяна по на чл. 281 т. 3 ГПК. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение
Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по поставения процесуално-правен въпрос: следва ли въззивният съд в производство по чл. 196 и сл. ГПК / отм./, конституирайки пред тази инстанция наследниците по закон/ правоприемници/ на починала в хода на производството страна спрямо, която е произнесено решението на първата инстанция и при пълноценното им участие на надлежна страна в процеса пред въззивния съд, съдът да не се произнесе по същество на въззивните жалби в противоречие със задължителната практика на ВКС- т.4 на ТР Nо 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и т.17 на ТР 1/2000 на ОСГК на ВКС.
По делото не е подаден отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК от ответниците по касация.
Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, след преценка наведените основания за отмяна по чл. 281 ГПК и в правомощията на чл.293 ГПК , намира :
Исковото производство е образувано през 1995 година по заявените от наследниците на бившите съдружници на [фирма] положителни установителни искове на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ и ревандикационни искове съответно срещу [община] , физическите лица К. Д. П., И. Г. П., Л. Ж. Я.,Д. П. Х., Т. Я. К. , К. И. К., К. И. Я., А. П. П. и С. П. В. и ПК”М.”-[населено място] за собственост на регулирани поземлени имоти, възстановени на основание З..
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./, констатирайки, че решението на първата инстанция е постановено по отношение на починала в хода на производството страна – К. Н. К., чиито наследници като надлежна страна са конституирани в хода на въззивното производство, е приел, че решението е недопустимо/ чл. 209 ал.1 ГПК отм./ , обезсилил е решението на първата инстанция и е върнал делото за ново разглеждане на районния съд.
Обжалваното решение е неправилно.
С разясненията на ТР 1/2000 на ОСГК на ВКС , т.17 е прието, че постановяване на първоинстанционното решение без участието на страна по делото налице е порок , обуславящ обжалването му като НЕПРАВИЛНО. За тази категория порочни решение, не е предвидено връщането на делото за ново разглеждане на пъровинстанционния съд.
С разясненията на ТР 1/2001 година на ОСГК на ВКС, т.4 е прието, че ако една искова молба е нередовна на основание чл. 100 ал.1 ГПК/отм/, поради несъответствието и с изискванията на чл. 98 и 99 ГПК / отм./ на ищеца се изпраща съобщение да отстрани констатираните нередовности, а ако тези недостатъци не бъдат отстранени, исковата молба с приложенията се връща. Ако нередовностите се отстранят, исковата молба се сита за редовна от деня на нейното постъпване в съда. Ако нередовността на исковата молба се констатира във въззивното производство, съдът не връща на първата инстанция да отстрани констатирания недостатък, а оставя исковата молба без движение във въззивната инстанция и САМО АКО констатирания дефект не бъде отстранен, следва да обезсили решението на първата инстанция и да приложи разпоредбата на чл. 100 ал.3 ГПК / отм./
Съобразявайки посочената задължителна съдебна практика, настоящият състав на ВКС намира, че обезсилвайки решението на първата инстанция и връщайки делото за трети път на първата инстанция, въззивният съд е нарушил съществени процесуални правила, визиращи конституирането на страните във въззивната инстанция и редовноста на исковата молба.
Макар и починала в хода на производството пред първата инстанция, страната е била надлежно заместена пред втората инстанция, с конституирането като страна на наследници по закон И. А. К. и Н. К. Н. / на основание чл. 120 ГПК/отм./. Доколкото би могло да се приеме, че има ненадлежна страна при постановяване решението на районния съд, то това са именно тези лица- наследниците на починалата страна. След като същите са конституирани пред втората инстанция/ в производството по чл. 196 и сл. ГПК / отм.//, и те не са направили възражение , че им е нарушено правото на защита, не са оспорили извършването на процесуалните действия и са взели активно участие по делото, изводите за недопустимост на решението на първата инстанция не могат да бъдат споделени от касационния съд. След като –ако се приеме, че се касае до настъпила неизправност на исковата молба в хода на делото от гл.т. на изискването на чл. 98 б.”б” ГПК / отм./, то този недостатък е отстранен , съгласно дадените разяснения на ТР ОСГК ВКС, а ако се касае до правото на защита на новоконституираната страна -то самата страна не е релевирала такова нарушение, а дори и да бе го сторила, то порокът- съгласно ТР ОСГК ВКС, би се ценило про преценката на законосъобразността на решението на първата инстанция, а не от гл.т. на процесуална допустимост на съдебния акт.
Решението на въззивния съд следва да бъде отменено на основание чл. 293 ал.3 ГПК, като делото се върне на окръжния съд, същия състав за ново разглеждане от етапа на устните състезания и постановяване на решение по съществото на правния спор в правомощията на съда по реда на чл. 208 ГПК / отм./.
С представената писмена защита по делото, защитата на касаторката Т. М. М.- адв. Б. Р.- САК е поискал присъждане на разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78ал.1 ГПК, същите се дължат. С оглед на данните по касационното производство за заплатени държавни такси в размер на 130 лв., липсата на документ, удостоверяващ заплатено адвокатско възнаграждение за защита и при липса на списък на разноските, искането следва да бъде уважено именно в размер на тази сума, но само за касатора М..
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.3 ГПК, състав на ВКС , второ отделение на гражданска колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 381 от 22.12.2009 година по гр. възз.д. Nо 459/2006 година на Х. окръжен съд и ВРЪЩА делото на окръжния съд, същия състав за ново разглеждане от етапа на устните състезания и постановяване на решение по съществото на правния спор в правомощията на съда по реда на чл. 208 ГПК / отм./.
Осъжда ответниците [община] , К. Д. П. ,И. Г. П., Л. Ж. Я.,Д. П. Х., Т. Я. К. , К. И. К., К. И. Я., А. П. П. и С. П. В., ПК”М.”-[населено място] да заплатят на Т. М. М. от[населено място], ул.”В.” Nо 2 сумата 130 лв. / стои и тридесет лева/ разноски, направени за касационната инстанция.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :