О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №256 гр. София, 20.05.2019 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 615 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. В. Б., Г. И. К., В. С. К., И. Г. К., А. Г. К. и М. Г. К. чрез пълномощника адв. А., срещу решение № 1966 от 07.04.2017г. по гр.д. № 381/2016г. на Благоевградски окръжен съд в следните части: 1/ за потвърждаване решението на Петрички районен съд по гр.д. №233/2014г. в частта по иска по чл. 108 ЗС - за признаване за установено по отношение на касаторите, че А. В. Б. и Й. В. Б. са собственици на по 1/3 ид.ч. от двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], находяща се на [улица]-*, със застроена площ 63 кв.м., заедно с идеалните части от правото на строеж върху мястото, съставляващо ПИ с идентификатор ***, съответстващ на УПИ *-* в кв. * по регулационния план на града и за осъждане на касаторите да предадат на ищците владението върху посочените общо 2/3 ид.ч.; 2/ за обезсилване на решението на Петрички районен съд и прекратяване производството по насрещния иск на З. В. Б. против А. В. Б. и Й. В. Б. за заплащане на общо 12000лв. /по 6000лв. всеки от тях/, представляващи част от сторените от него подобрения в имота и сумата 2000лв. /по 1000лв. всеки от тях/, представляващи част от сторените разноски за запазване на вещта. Жалбоподателите намират решението в атакуваните части за неправилно. За обосноваване достъпа до касационно обжалване в частта по иска по чл.108 ЗС сочат правни въпроси, разрешени в противоречие с Решение № 107 от 25.05.2011г. по гр.д. № 1297/2010г. на ІІ г.о., а именно: 1/ чия е доказателствената тежест за установяване намерението за упражняване на фактическа власт по иск срещу владелец, разполагащ с нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, предвид презумпцията на чл. 69 ЗС; 2/ при оспорване правото на собственост по давност следва ли съдът да проверява и служебно правото на собственост на праводателите на ищците; 3/ следва ли съдът в доклада по чл. 146 ГПК да даде указание на ищците, че е тяхна доказателствената тежест за установяване правото на собственост на праводателя им. За допускане на касационно обжалване в частта за обезсилване на първоинстанционното решение по иска за подобрения се поддържа противоречие с Определение № 396 от 29.07.2011г. по ч.гр.д. № 398/2010г. на І г.о., както и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: нередовна ли е искова молба за заплащане увеличена стойност на недвижим имот вследствие на подобрения /чл. 72 ЗС/, ако след конкретизиране на отделните подобрения по вид и цена, периодът на извършването е посочен общо /в случая от 2000г. до 2013г./ В писмения отговор ответниците по жалбата А. В. Б. и Й. В. Б. излагат мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд установи следното: Ищците А. В. Б. и Й. В. Б., както и ответника З. В. Б. са деца и наследници по закон на родителите си В. Б., починал 1988г. и В. Б., починала 1997г. По наследство притежават процесната двуетажна жилищна сграда, построена от родителите въз основа на право на строеж върху държавна земя, отстъпено през 1965г. и реализирано през 1967г. Първият ищец живее от 1985г. трайно в САЩ, а вторият живее в [населено място]; в жилището останал да живее ответникът З.. През 2007г. със знанието на ищците ответникът разрешил на семейство К. /техни родственици и също ответници по делото/ да живеят временно в къщата докато разрешат жилищния си проблем. През 2009г. З. Б. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на сградата по наследство и давност, а през 2014г. я продал на ответника А. К.. По време на висящността на настоящия процес договорът за продажба е развален чрез съдебна спогодба между страните и на 24.08.2016г. З. Б. е прехвърлил на В. К. 1/3 ид.ч. от имота чрез договор за издръжка и гледане. От страна на ответника З. Б. е предявен евентуален насрещен иск за заплащане на направените от него подобрения в размер на 12 000лв. и разноски за запазване на имота 2000лв. Посочил е, че след смъртта на майката на страните е извършил основен ремонт на покрива, на кухнята, на инсталациите/ ел. и ВиК/, укрепил стените и стълбището, изградил санитарни възли на двата етажа. Също така е извършвал ремонти за запазване на вещта - подмяна на керемиди, замазка на стени, боядисване, ремонт на стълбището и др. По указания на първоинстанционния съд е направено уточнение на претенциите по видове работи и техните стойности; посочено е, че подобренията са вършени в периода от 2000г. до 2013г. и че братята са знаели и не са се противопоставили. След обсъждане на събраните доказателства и най-вече на многобройните свидетелски показания решаващият съд е приел, че едва след снабдяване с нотариалния акт през 2009г. ответникът З. Б. е съобщил на братята си, че се счита за пълноправен собственик. Дотогава е ползвал имота, но по никакъв начин не е показал промяна в отношението си спрямо него - допускал е брат си Й., не е отблъснал владението му, нито по друг начин е обективирал намерението си да свои имота. Позовал се е на разрешението в Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК, според което при съсобственост, възникнала от наследяване /каквато е настоящата/ презумпцията на чл. 69 ЗС се счита за оборена. А периода от време от снабдяването с констативния нотариален акт не е достатъчен за придобиване на собствеността по давност. Поради това възражението му за собственост по давност на целия имот е намерено за неоснователно и е уважен иска на ищците за ревандикация на притежаваните от тях по наследство 2/3 ид.ч., включително срещу ответниците К., които са ги придобили от несобственик и ги държат без основание. По евентуалния насрещен иск на З. Б. за подобрения и необходими разноски съдът е счел, че исковата молба е нередовна поради липса на конкретизация на момента на извършване на отделните строително-монтажни работи и е останала такава въпреки дадените указания за отстраняване на нередовностите. В уточнителната молба ищецът е заявил, че претендира увеличената стойност, тъй като е владелец на частите на останалите съсобственици, но не е посочил времето на извършване на ремонтите. Съдът е приел, че З. Б. е бил държател на частите на братята си, поради което няма правата по чл.72, нито по чл. 74 ЗС. Времето на извършване на подобренията е от съществено значение с оглед направеното възражение за давност и за определяне на стойността им. За владелеца погасителната давност тече от смущаване на владението, но за вземането на държателя давностния срок е от извършване на подобренията. Според съда при липсата на уточнен конкретен момент на извършване на всяко от подобренията, исковата молба не може да бъде разглеждана и производството е недопустимо. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното: По жалбата срещу уважения иск за собственост. Първият правен въпрос: за доказателствената тежест за установяване намерението за упражняване на фактическа власт по иск срещу владелец, разполагащ с нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, предвид презумпцията на чл. 69 ЗС, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката. В Тълкувателно решение № 11/2012г. на ОСГК се приема, че когато и двете страни в правния спор разполагат с документи, удостоверяващи правото им на собственост /констативни нотариални актове или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест се извършва по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. Поради това в случая в тежест на касаторите /ответници по иска/, които се ползват от констативния нотариален акт по давност, е да докажат осъществяването на предпоставките на придобивната давност и в частност на намерението за своене. Както е разяснено в Тълкувателно решение № 1/2011г. на ОСГК при съсобственост, възникнала от наследяване, презумпцията на чл. 69 ЗС се счита за оборена, тъй като съсобственикът владее своите идеални части, но е държател на частите на другите съсобственици. За да започне да тече придобивна давност в негова полза е необходимо да извърши т.нар. преобръщане на държането - да докаже, че е започнал да държи за себе си частите на останалите съсобственици. Недоказването именно на този субективен елемент на фактическата власт от страна на ответниците е причина за отхвърляне на възражението им за собственост по давност. Сочената от касаторите съдебна практика е постановена преди приемането на двата горепосочени тълкувателни акта. Отделно, решение № 107 от 25.05.2011г. по гр.д. № 1297/2010г. на ІІ г.о. не се отнася до съсобствен имот, а до владение на чужд имот без правно основание, в която хипотеза действа презумпцията на чл.69 ЗС. Вторият правен въпрос е дали при оспорване правото на собственост, придобито по давност, съдът следва да проверява и служебно правото на собственост на праводателите на ищците. Той произтича от наведените в жалбата оплаквания, че правото на собственост на ищците не било доказано, понеже правото на строеж, предоставено на родителите от държавата, не е реализирано в срока по чл.67 ЗС. При предявен иск по чл.108 ЗС съдът дължи произнасяне дали в полза на ищцовата страна е осъществено соченото придобивно основание. В случая ищците твърдят в исковата молба, че са собственици на 2/3 ид.ч. по силата на реализирано право на строеж върху държавна земя и наследство, а ответникът З. Б. притежава останалата 1/3 ид.ч. на същото основание. В отговора на исковата молба той признава, че родителите им са построили къщата въз основа на отстъпено право на строеж /л. 91 от първоинстанционното дело/. С оглед на това, по делото не съществува спор относно правото на собственост на наследодателите на ищците и на ответника З.. Доводи в тази връзка не са навеждани пред въззивния съд, а за първи път са формулирани в касационната жалба. По тази причина и въззивният съд не е разрешавал такъв проблем. Горното е достатъчно, за да бъде отказано допускане на касационен контрол по така формулирания въпрос. В допълнение, за З. Б. липсва правен интерес от такова оспорване, защото то засяга и придобитата от него по наследство 1/3 ид.ч. от къщата. Съгласно горепосоченото Тълкувателно решение № 11/2012г. на ОСГК ищците носят тежест да докажат своето право на собственост, което включва установяване правото на собственост на наследодателите им. Това в случая е сторено с приложените писмени доказателства за учредяване право на строеж върху държавна земя и издадените строителни книжа за сградата. Въпросът: дали съдът в доклада по чл. 146 ГПК следва да даде указание на ищците, че е тяхна доказателствената тежест за установяване правото на собственост на праводателя им, се явява продължение на предходния. Същият отново не е определящ за изхода на спора. Както бе посочено, по правото на собственост на наследодателите не съществува спор и искът е уважен поради недоказване претендираното от ответника Б. право на собственост по давност, за което доказателствената тежест е негова. Отделно, съдът не е допуснал нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест /виж протокол от съдебно заседание на 29.10.2014г. - лист 318 от гр.д. № 233/2014г. на Петрички районен съд/. Въз основа на изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване в частта по иска по чл. 108 ЗС. По жалбата на ответниците срещу прекратяването на производството по иска за заплащане на подобрения и необходими разноски. Поставеният правен въпрос е: нередовна ли е искова молба за заплащане увеличена стойност на недвижим имот вследствие на подобрения /чл. 72 ЗС/, ако отделните подобрения са конкретизирани по вид и цена, но периодът на извършването е посочен общо като отрязък от време. Въпросът е от решаващо значение за предприетото от съда обезсилване на първоинстанционния акт и прекратяване на производството. В посоченото от касаторите определение № 396 от 29.07.2011г. по ч.гр.д. № 398/2010г. на І г.о. се приема, че когато се претендира увеличената стойност на имота, не е необходимо да се посочва поотделно стойността на всяко едно от подобренията, както и въз основа на кои обстоятелства ищецът счита, че е добросъвестен владелец. Същото обаче не съдържа разрешение дали е необходимо конкретизиране момента на извършване на всяка от отделните строителни работи. При липса на друга, известна на съда практика по този въпрос, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въз основа на изложеното следва да се допусне касационно обжалване на решението в частта за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване производството по насрещния иск за заплащане на подобрения и необходими разноски за запазване на имота. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1966 от 07.04.2017г. по гр.д. № 381/2016г. на Благоевградски окръжен съд по касационната жалба на З. В. Б., Г. И. К., В. С. К., И. Г. К., А. Г. К. и М. Г. К. в частта по иска по чл. 108 ЗС. ДОПУСКА касационно обжалване на горепосоченото решение по жалбата на З. В. Б. в частта за обезсилване решението на Петрички районен съд и прекратяване производството по насрещния иск на З. В. Б. против А. В. Б. и Й. В. Б. за заплащане на 12000лв. подобрения и 2000лв. разноски за запазване на вещта. УКАЗВА на жалбоподателя З. Б. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на Върховния касационен съд в размер на 280 /двеста и осемдесет/ лв. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната. При постъпване на доказателства за внасяне на сумата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: