Р Е Ш Е Н И Е
№ 13
гр.София , 05 май 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА
МАЯ ЦОНЕВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора от ВКП ИВАЙЛО СИМОВ
като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1610/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба от подс. Н. Т. А. срещу въззивна присъда от 19.11.2015г., постановена по внохд № 2651/2015г. по описа на Софийски градски съд, НО, 8-ми въззивен състав, в частта, касаеща осъждането на този подсъдим. Посочени са всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК.
С присъда № 25 от 25.03.2011г., постановена по нохд № 2736/2011г. по описа на Софийски районен съд, НО, 11 състав, подсъдимият Н. Т. А. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор, като на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието по нохд № 264/05г. на РС – Павликени – три години лишаване от свобода.
Със същата присъда подс. Й. К. К. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК и по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор.
Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и по разпореждането с веществените доказателства.
Тази присъда е била проверена по реда на въззивното обжалване по жалба от защитниците на подс. А.. С решение № 1167 от 14.11.2011г. присъдата е била отменена изцяло и делото е било върнато на СРП.
След внасяне на обвинителния акт, при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд, с присъда от 10.10.2014г., постановена по нохд № 2570/2012г. по описа на Софийски районен съд, НО, 9 състав, подсъдимият Н. Т. А. е признат за невиновен и е оправдан по обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Със същата присъда подс. Й. К. К. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК и по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор, като е оправдан по обвинението във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК и за стойността на предмета на престъплението над сумата от 3 970лв.
Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и по разпореждането с веществените доказателства.
Присъдата е била предмет на въззивна проверка по протест на прокурор в СРП срещу оправдаването на подс. Н. А., с искане за осъждането му по повдигнатото обвинение. С въззивна присъда от 09.11.2015г. по внохд № 2651/2015г. на Софийски градски съд, НО, 8-ми въззивен състав, е отменена присъдата от 10.10.2014г. по нохд № 2570/2012г. на Софийски районен съд, в частта, в която подсъдимият Н. А. е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е извършил квалифицирана кражба на вещи на обща стойност 3 970лв. по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК, в частта, в която подс. Й. К. е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е извършил кражба в съучастие като съизвършител с подс. Н. А., в частта относно разпореждането с веществените доказателства и относно разноските. Вместо това, подсъдимият Н. Т. А. е признат за виновен и е осъден по обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието три години лишаване от свобода, наложено по нохд № 264/2005г. на РС – Павликени, като е определен строг режим на изтърпяване в затвор. Извършено е приспадане на основание чл. 59, ал. 1 от НК. Подс. Й. К. е признат за виновен за извършване на деянието в съучастие с подс. А. – по квалификацията във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. Пререшени са въпросите за веществените доказателства и за възлагане на разноските по делото. В останалата й част присъдата е била потвърдена.
В касационната жалба срещу въззивната присъда, подадени от подс. Н. А., се посочват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Развиват се подробни съображения в подкрепа на заявеното оплакване за допуснати нарушения на процесуалните правила. Излагат се доводи, че присъдата е постановена при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, понеже е възприето, че в кражбата е взел участие свид. Х. П., без да има такива факти в обвинителния акт и без да е предявено ново обвинение по реда на чл. 287 от НПК. Твърди се наличие на съществени противоречия между диспозитива на присъдата и мотивите й, понеже диспозитивът съдържа осъждане на двамата подсъдими – А. и К., а в мотивите се приема съучастие на свид. П.. Развива се оплакване, че въззивният съд, за да кредитира обясненията на подс. К. пред друг съдебен състав, е „ревизирал“ решение на въззивния съд при предходно разглеждане на делото, което е недопустимо, както и че е било недопустимо възприемането на тези обяснения, доколкото са били дадени пред незаконен състав. Навеждат се съображения, че не е безспорно доказана стойността на инкриминираните вещи, с което се обосновава недоказаност на обвинението. Декларативно се посочват нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна на атакуваната присъда в частта, с която подс. А. е признат за виновен и осъден и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подс. А. – адв. Б., поддържа оплакванията и исканията, изложени касационната жалба. Допълнително развива съображения, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – че въззивният съд е постановил присъдата си без да вземе предвид съдебното следствие и доводите на страните в съдебно заседание; че не са предявени на страните веществените доказателства.
Представителят на ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Моли въззивната присъда на бъде оставена в сила.
Подсъдимият Н. А. не участва лично в касационното производство.
Подсъдимият Й. К. и защитникът му – адв. С., не участват в касационното производство и не са взели становище по касационната жалба на подс. А..
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Извършената от ВКС проверка за наличието на сочените в жалбата на подс. А. съображения в подкрепа на заявените касационни основания, сочи на извод за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на касационната жалба.
Проверката на атакувания съдебен акт води до извод, че нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените, съобразно вложеното в нормата на чл. 348, ал. 3 от НПК разбиране, не са допуснати при постановяване на атакуваната нова въззивна присъда.
Пред касационната инстанция от защитника на подс. А. е изложено твърдение за това, че атакуваната нова въззивна присъда е била изготвена преди съдебното заседание, направено въз основа на отразеното в протокола време между началото на съдебното заседание и обявяването на присъдата. Направеното оплакване не е за нарушаване на тайната на съвещанието, което нарушение е винаги съществено, а и не са налице даже и индиции за такова нарушение. Тезата на защитата за това, че присъдата е била изготвена преди съдебното заседание, защото в рамките на двадесет минути не е възможно да се проведе съдебното заседание и да се изготви присъдата, не може да бъде възприета. Тази теза се основава на предположения и на житейски умозаключения, които не могат да обосноват допуснато нарушение на процесуалните правила.
Действително, в съдебния протокол от заседанието по делото на 09.11.2015г., е отразено, че заседанието е започнало в 12,30ч., отразени са извършените действия, включително и обявяването на присъдата, както и че съдебното заседание е приключило в 12,50ч. Съгласно чл. 131 от НПК, когато е съставен при условията и по реда, предвидени в закона, съдебният протокол съставлява писмено доказателствено средство за извършването на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. Доказателствената сила на съдебния протокол се отнася и до времето на започване и завършване на съдебното заседание, така че в случая са удостоверени обстоятелствата на начало и на край на съдебното заседание. Отразените в протокола действия са свързани само с приемане на писмени доказателства, както и с изключително пестеливи прения на страните. Удостоверено е спазването на предвидената в закона последователност на оттегляне на съдебния състав на съвещание и последващо публично обявяване на присъдата. От съдържанието на съдебния протокол не може да има съмнения, че съдебният състав е провел тайно съвещание, в което е постановил присъдата си и е осъществил и следващия задължителен етап от стадия на съдебното заседание – обявил е присъдата. В процесуалния закон не се съдържа ограничение по отношение на времето на провеждане на тайното съвещание за постановяване на присъдата – нито като минимален стандарт, нито като максимална допустимост. Същественото е по време на тайното съвещание от съдебния състав, включително и от въззивния такъв, да бъдат решени въпросите по чл. 301 от НПК, както и да се изготви и да бъде подписан диспозитива на съдебния акт. В случая няма съмнение, че съдебният състав е спазил описаните задължителни етапи, като е провел тайно съвещание, в което е постановил въззивна присъда и я е обявил публично на страните. Не се сочат и не се установяват от материалите по делото каквито и да било обективни обстоятелства, които да сочат на това, съдебният състав да е решил въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК не при постановяване на присъдата, а в един по- ранен момент. Не е издържано заявеното от защитника за това, че съдът е постановил присъдата си без да вземе предвид проведеното съдебно следствие и доводите на страните по същество, защото постановеният съдебен акт обективира осъществяване на правомощията на въззивната инстанция по чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. , т. 2 от НПК и съдържа решаване на въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК, а изготвените мотиви на въззивната присъда държат сметка за изразените от страните доводи.
Настоящата инстанция намира за неоснователно и оплакването, направено от защитника, за това, че непредявяването и от двете съдебни инстанции на веществените доказателства по делото, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Без съмнение, разпоредбата на чл. 284 от НПК регламентира задължението на съда да предяви събраните в хода на производството веществени доказателства, като страните, въз основа на личните си възприятия могат да вземат отношение по приемането им. Непредявяването на веществените доказателства съставлява нарушение на процесуалните правила, но за да бъде оценено то като съществено, е необходимо да е довело до ограничаване на процесуалните права на привлеченото към наказателна отговорност лице или на другите страни. Такова оплакване – за нарушаване на процесуални права, не е аргументирано от жалбоподателя. В случая, обстоятелството, че не са предявени веществените доказателства – ножица за рязане на арматурно желязо и хидравличен крик, и от двете инстанции, не може да бъде оценено като ограничаващо процесуалните права на подс. А.. Основно право на обвиняемия/подсъдимия е да научи въз основа на какви доказателства е привлечен към наказателна отговорност. Гарантирането на това право е пряко свързано със справедливостта на процеса по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ, защото на привлечения към наказателна отговорност трябва да са предявени всички доказателствени материали, на които се основава обвинението. В случая, в съдебната фаза на наказателното производство на страните не са били предявени веществените доказателства, които са били ангажирани от държавното обвинение /посочени в приложението към обвинителния акт/, и това съставлява нарушение на процесуалните правила, но при все това то не следва да се оцени като съществено. Това е така, понеже веществените доказателства не са били неизвестни за подс. А. в целия ход на наказателното производство. Видно от материалите на досъдебното производство, вещите – ножица и крик, са били приобщени чрез доброволното им предаване от подс. К., удостоверено в протокол от 12.12.2010г. /л. 13 от ДП/ и те не са останали неизвестни за А., понеже той лично, заедно с упълномощения си защитник, се е запознал с всички материали, събрани на досъдебното производство, което обстоятелство е отразено в протокол за предявяване на разследване от 13.12.2011г. /л. 103/. Следователно, доколкото веществените доказателства са били известни на подсъдимото лице, тяхното непредявяване в съдебно заседание не може да се възприеме като ограничаващо процесуалните му права, в частност, правото му да се запознава с материалите по делото и да организира защитата си, и не може да аргументира наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК.
Развитото от касационния жалбоподател оплакване за това, че присъдата е постановена при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, без да е направено изменение по реда на чл. 287 от НПК, не може да бъде възприето като основателно. Действително, когато подсъдимото лице е признато за виновно и осъдено по непредявено обвинение, по такова, по което не се е защитавал, ще е налице процесуално нарушение от категорията на съществените, обосноваващо отмяна на постановения съдебен акт. Настоящият случай не е такъв. В обстоятелствената част на обвинителния акт, определяща фактическите рамки на обвинението, са изложени конкретни фактически обстоятелства за действията, извършени от свид. П. на инкриминираните дата и място. В мотивната част на постановената нова въззивна присъда съдебният състав е възприел фактически обстоятелства, които не излизат от очертаните фактически положения с обвинителния акт. Както в обвинителния акт, така и в атакувания съдебен акт, е прието участие на свид. П. в срязване на решетката на прозореца на автосервиза, в поставяне на подаваните от подс. К. катализатори в чували и пренасянето им до лекия автомобил. Следователно, фактите, възприети от контролирания съд, не се различават от тези, въз основа на които държавното обвинение е претендирало осъждане на подсъдимите К. и А., не е променен предмета на делото. Съобразно трайната съдебна практика, включително и задължителната, съществено изменение на обвинението има, когато подсъдимият с оглед на обстоятелствата на обвинението е бил изненадан и не е могъл да се защитава /т. III ППВС № 7/1976г./. Изменение на обстоятелствената част на обвинението е налице, когато на обвиняемия не са били предявени по съответния процесуален ред всички обстоятелства, върху които следва да се изгради обвинението и които имат значение за определяне на фактическия състав на престъплението /ТР № 61/1977г. на ОСНК/. В настоящето производство не е налице изменение на фактическите обстоятелства, свързани с деянието, възприето за пръв път с въззивната присъда, защото подс. А. е признат за виновен и осъден за такива факти на осъществяване на деянието, каквито са били очертани в обвинителния акт, включително и по отношение на участието на свид. П., по които факти се е защитавал, поради което не е било необходимо да бъде изменяно обвинението по реда на чл. 287 от НПК.
Не е налице и твърдяното от касатора противоречие между диспозитива на присъдата и мотивите на същата, аргументирано с обстоятелството, че по фактите съдът е приел участие на свид. П. в осъществяване на кражбата, а в диспозитива е приел, че деянието по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК е извършено от двамата подсъдими в съучастие. Въззивният съд е постановил съдебния си акт изцяло в рамките на обвинението като факти и правна квалификация, такова, каквото е очертано с обвинителния акт. Към наказателна отговорност са били привлечени само Й. К. и Н. А., и именно по отношение на тези две лица съдилищата по същество са преценили дали са осъществили състава на престъплението, в което са обвинени, само по отношение на тях са преценили виновността им в извършване на престъпление и свързаните с това санкционни последици. Независимо от възприетото по фактите за участие в осъществяване на деянието на свид. П., тези фактически положения не са в противоречие с признаването за виновни в извършване на квалифицирана кражба само на К. и А. и осъждането им, защото само те са привлечени към наказателна отговорност.
В тази връзка, доводите за тенденциозност на прокуратурата в разследването по делото с непривличането на П. като обвиняем, не могат да бъдат възприети. Въпросът на кое лице да бъде повдигнато обвинение е изцяло в конституционно установените прерогативи на прокуратурата. А доколкото П. е дал показания в качество на свидетел, той сторил това, под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване. Освен това, всички гласни доказателствени средства и изводимите от тях доказателствени факти са били подложени от въззивния съд на задълбочена преценка за достоверност и прецизно са обосновани изводите за тяхното кредитиране, като възприемането на показанията на св. П., дадени на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, не е произволно.
Без основание е и претенцията в касационната жалба за недоказаност по безспорен начин на стойността на предмета на деянието. За да възприемат стойността на предмета на престъплението, инстанционните съдилища са се доверили на заключението на допълнителната съдебно-оценителна експертиза, като са съобразили и фактическата рамка на обвинението. Тази експертиза е дала оценка на инкриминираните катализатори като суровина, което е съответно на доказателствата по делото, че те са били негодни за употреба по предназначение, но са били изкупувани като вторични суровини. Не може да се приеме, че експертното заключение почива на предположения, понеже, макар вещото лице да не е имало на разположение самите отнети катализатори за автомобили, то по делото са налице достатъчно обективни данни за тяхното максимално индивидуализиране /показания на свид. Я., протокол за оглед на веществени доказателства и албум/ и съответно – за обективно определяне на стойността им.
Не може да бъде възприето като основателно оплакването в касационната жалба за това, че за да кредитира обясненията на подс. К., дадени пред друг състав на районния съд, въззивният съд е „ревизирал“ решението на предходен въззивен състав, каквито правомощия няма. Всеки съдебен състав, разглеждащ делото, е суверенен в извършване на преценката на годността на доказателствата и средствата за тяхното установяване и допустимостта чрез определени доказателствени средства да се установяват фактите, включени в предмета на доказване. Именно такава преценка е извършил въззивният съд, като я е аргументирал по начин, позволяващ да се проследи ясно процеса на формиране на вътрешното му убеждение. Не е защитима тезата, че преценката на предходен въззивен състав за допуснато процесуално нарушение е обвързваща следващия съдебен състав, решаващ делото по същество, още по-малко може да бъде възприета теза за обвързваща сила на оценката на доказателствените средства, дадена от съдебен състав, разгледал преди това делото като въззивна инстанция.
Контролираният въззивен съд не може да бъде упрекнат в незаконосъобразно включване в доказателствения материал на обясненията на подс. К., дадени при предходно разглеждане на делото пред състав на районния съд. Прецизно и задълбочено съдът е изложил съображенията си за допустимостта на приобщаването на цитираните обяснения на К., като е аргументирал – на л. 6-8 от мотивите, защо приема, че съдебният състав, пред който са били дадени обясненията на 15.03.2011г. е бил законен. Принципно е защитима тезата, по аргумент от разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от НПК, че незаконен съдебен състав би бил този, в който участва съдия или съдебен заседател, който поради определени обстоятелства /извън тези по ал. 1/ може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото. За да е налице предубеденост или заинтересованост, е необходимо да са установени конкретни обстоятелства, аргументиращи липса на обективност и безпристрастност на съда, или чрез конкретни свои действия съдът да е дал повод за съмнение в своята безпристрастност. В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на ЕСПЧ при решаване на въпроси за нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ поради неосигуряване на изискването за безпристрастен съд. Според ЕСПЧ, при установяване на безпристрастността на съда се ползват два паралелни подхода: субективен подход, който представлява оценка на личните качества и поведението на конкретния съдия по конкретното дело и обективен подход, при който се преценява съществуват ли достатъчно гаранции, които да изключват всяко легитимно съмнение в безпристрастността на съда. За да бъде съдът субективно безпристрастен е нужно нито един от членовете му за не е проявил с поведението си и отношението си към страните предразсъдъци, предубеденост или пристрастност, а за да е и обективно безпристрастен, е нужно да не съществуват установими и подлежащи на проверка факти, извън поведението на членовете на съда, позволяващи създаване на основателно съмнение в безпристрастността на съдията или съда.
В случая, както е аргументирал правилно и въззивният съд, първоинстанционният съд, пред който подс. К. е депозирал обяснения /по нохд № 2763/2011г. на СРС, 11 състав/, не може да се счете за предубеден или заинтересован. Подробното разясняване на реда, по който би могло да се развие съдебното следствие и на последиците от това, не може да бъде оценено като предубеденост на съдебния състав и да обоснове извод за незаконност на състава. Верни са също така и изводите на контролирания съд за това, че с обективираните в съдебно заседание разяснения във връзка с процесуалния ред, както и тези, свързани принципно с възможността подсъдимия да даде обяснения по обвинението и последиците от това, изобщо не могат да бъдат възприети като недопустимо въздействие върху свободната преценка на подс. К. по какъв начин да упражнява процесуалните си права. Не може да се обоснове обективно връзка между разясненията на съда и депозирането на обяснения от подс. К., и в частност такива, уличаващи другия подсъдим А.. В допълнение, преценката за достоверност на приобщените чрез прочитане обяснения на подс. К., дадени пред друг състав на първоинстанционния съд, е направена внимателно и аргументирано. Съобразени са собственото информационно съдържание на обясненията, тяхната логичност и последователност, както и те са преценени във връзка с изводимото от други доказателствени източници.
Не се констатират пороци при осъществяване на дейността по проверка и оценка на доказателствата и средствата за тяхното установяване. В мотивите на съдебния акт СГС е извършил дължимия анализ на доказателствените източници, при спазване на правилата на формалната логика, като не се набелязва превратна оценка или тълкуване на доказателствата не според действителното им съдържание. Не е дерогирано задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 13 и чл. 14 от НПК.
Мотивите на атакуваната присъда позволяват да бъде проследена правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд.
Поради това, касационната инстанция счита, че заявените в касационната жалба от подсъдимия, оплаквания, аргументиращи основанието по чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, са лишени от основание.
Оплакването за неправилно приложение на материалния закон, се свързва в касационната жалба единствено с довода за това, че макар в мотивите да е прието участие на свид. П. в осъществяване на деянието, в диспозитива на присъдата не е отразено извършване на деянието в съучастие с още едно лице. На този довод вече беше отговорено и не е необходимо допълнителното му обсъждане. В рамките на правилно установените факти, въззивният съд правилно е квалифицирал извършеното от подс. Н. А. като престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като е изложил верни съображения за обективната и субективна съставомерност на извършеното от подсъдимия.
Не се констатира и наличието на заявеното в жалбата касационното основание "явна несправедливост" на наложеното на подс. А. наказание. В подкрепа на това оплакване не са заявени никакви конкретни доводи. Наказанието е определено в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, при съблюдаване на забраната за влошаване на положението на подсъдимото лице. Не се сочат и не се констатират неотчетени обстоятелства, сочещи на необходимост от допълнително облекчаване на наказателно правното му положение.
По изложените съображения касационната инстанция намери, че подадената жалба от подс. А. следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 09.11.2015г., постановена по внохд № 2651/2015г. по описа на Софийски градски съд, НО, 8-ми въззивен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. |